Постинг
08.03.2016 17:32 -
Церово - мах. Добърчин - вр. Грохотен - Своге
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 6267 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2016 17:43

Прочетен: 6267 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 08.03.2016 17:43

Датата е 28.02.2016 и три дами ме придружиха по маршрут, който си бях набелязала през декември (но тогава БДЖ-то ми провали плана). Бях заредила в телефона си траковете от bgmountains.org (благодарско!) и не се притеснявах, че ще се объркам, но все пак се чудех колко неприятности ще ни създават калта и потоците по пътя (неизменни за сезона, още повече, че напоследък все валеше в съботите...) Оказахме се късметлийки! Наистина, през по-голямата част от деня бе мрачно и облаци забулваха околните върхове, но пътищата бяха идеално проходими, а температурата на въздуха - много приятна.
Тръгнахме от Церово, където влакът ни стовари към 9:30 и след кратка кафе-пауза поехме нагоре (на запад), покрай центъра. Страховитите скални венци ни останаха вдясно:

Продължихме на запад по пътя на десния бряг на Церовската река, който се оказа много приятен за ходене, полегат, песъчлив и обгледен. По реката имаше множество прагчета:


На отсрещния бряг имаше и дупки, и стичащи се потоци...


Докато набирахме височина, започнаха и гледките към планината от другата страна на Искъра, но мрачното време й отнемаше блясъка...

По-нагоре пътят ни се качи над реката и навлезе в гора, няколко пъти прескачахме потоци, които го пресичаха, но не бяха големи...

Имаше и пътни знаци!

Най-широк бе последният поток, но и той не ни затрудни...


След около час и 15 мин. от тръгването стигнахме разклона за Каишовия превал (надясно) - там поехме наляво, като продължихме да се качваме още известно време, до махалата Добърчин.

Моята компания:

След още един разклон надясно пътят ни зави на юг и скоро (11:55 ч.) ни изведе на обширни поляни - поглед към Искрец:

Поглед на юг към Малата планина:

Поглед на югоизток към следващата ни цел - връх Върха:

Тези обгледни поляни явно са се харесвали на хората в района, защото са "украсени" и с два прекрасни оброчни кръста:

Ето ме и мен до кръстовете (за мащаб - 1.70м):

Отново поглед на запад, към Понор планина:

Продължихме на югоизток по пътя, заобикалящ от юг връх Върха. След като подминахме една антена вляво, напуснахме пътя и за около 20 минути се качихме до върха - без пътека, през гората. Горе нямаше вятър и седнахме сред дърветата да обядваме (от 13 до 13:30 ч.) Оказа се, че поради липсата на гледки дори не съм се сетила да снимам :) После слязохме през сечището обратно на нашия път:

На седловината имаше фургон и наляво (на североизток) се отделяше друг път:

Ние продължихме направо (на изток) през гората, минахме през Герашов камък и излязохме на следващата седловина (14:30 ч.), където има няколко маси и пейки, на юг се отделя пътят за Своге, а напред е връх Грохотен:

Край пътя започнаха по-често да се мяркат камъни...

Малко преди връх Грохотен има обгледно място с две големи групи камъни:

Поглед на юг:

Сред камънаците има и импровизиран заслон...

Поглед назад (на запад) към Герашов камък и Върха:

Продължихме още малко напред (на запад), където ни се откри първо гледка към Своге:

А след няколко минути, от самия връх Грохотен - и гледка на север към Искърското дефиле:

Дори слънцето се показа за малко, а облаците се бяха пораздигнали от билата. Отляво се виждаха добре понорските върхове - Каишов, Була и Драгоданица:

А вдясно от Искър се отличаваха най-вече върховете Яворец и Издремец:

Снимах и известното Желенско свлачище:

Към 15:30 ч. се бяхме върнали обратно на разклона за Своге и заслизахме надолу - там вече има маркирана в червено пътека, която на много места сече пътя. Поглед назад към връх Грохотен:

И един по-близък поглед към Своге:

Слизането бе доста стръмно и само след един час навлязохме в Своге и седнахме край едно магазинче да отморим крака и да пийнем кафета и бири, а после изприпкахме до гарата и взехме влака в 17:17 ч. за София.
Тръгнахме от Церово, където влакът ни стовари към 9:30 и след кратка кафе-пауза поехме нагоре (на запад), покрай центъра. Страховитите скални венци ни останаха вдясно:

Продължихме на запад по пътя на десния бряг на Церовската река, който се оказа много приятен за ходене, полегат, песъчлив и обгледен. По реката имаше множество прагчета:


На отсрещния бряг имаше и дупки, и стичащи се потоци...


Докато набирахме височина, започнаха и гледките към планината от другата страна на Искъра, но мрачното време й отнемаше блясъка...

По-нагоре пътят ни се качи над реката и навлезе в гора, няколко пъти прескачахме потоци, които го пресичаха, но не бяха големи...

Имаше и пътни знаци!

Най-широк бе последният поток, но и той не ни затрудни...


След около час и 15 мин. от тръгването стигнахме разклона за Каишовия превал (надясно) - там поехме наляво, като продължихме да се качваме още известно време, до махалата Добърчин.

Моята компания:

След още един разклон надясно пътят ни зави на юг и скоро (11:55 ч.) ни изведе на обширни поляни - поглед към Искрец:

Поглед на юг към Малата планина:

Поглед на югоизток към следващата ни цел - връх Върха:

Тези обгледни поляни явно са се харесвали на хората в района, защото са "украсени" и с два прекрасни оброчни кръста:

Ето ме и мен до кръстовете (за мащаб - 1.70м):

Отново поглед на запад, към Понор планина:

Продължихме на югоизток по пътя, заобикалящ от юг връх Върха. След като подминахме една антена вляво, напуснахме пътя и за около 20 минути се качихме до върха - без пътека, през гората. Горе нямаше вятър и седнахме сред дърветата да обядваме (от 13 до 13:30 ч.) Оказа се, че поради липсата на гледки дори не съм се сетила да снимам :) После слязохме през сечището обратно на нашия път:

На седловината имаше фургон и наляво (на североизток) се отделяше друг път:

Ние продължихме направо (на изток) през гората, минахме през Герашов камък и излязохме на следващата седловина (14:30 ч.), където има няколко маси и пейки, на юг се отделя пътят за Своге, а напред е връх Грохотен:

Край пътя започнаха по-често да се мяркат камъни...

Малко преди връх Грохотен има обгледно място с две големи групи камъни:

Поглед на юг:

Сред камънаците има и импровизиран заслон...

Поглед назад (на запад) към Герашов камък и Върха:

Продължихме още малко напред (на запад), където ни се откри първо гледка към Своге:

А след няколко минути, от самия връх Грохотен - и гледка на север към Искърското дефиле:

Дори слънцето се показа за малко, а облаците се бяха пораздигнали от билата. Отляво се виждаха добре понорските върхове - Каишов, Була и Драгоданица:

А вдясно от Искър се отличаваха най-вече върховете Яворец и Издремец:

Снимах и известното Желенско свлачище:

Към 15:30 ч. се бяхме върнали обратно на разклона за Своге и заслизахме надолу - там вече има маркирана в червено пътека, която на много места сече пътя. Поглед назад към връх Грохотен:

И един по-близък поглед към Своге:

Слизането бе доста стръмно и само след един час навлязохме в Своге и седнахме край едно магазинче да отморим крака и да пийнем кафета и бири, а после изприпкахме до гарата и взехме влака в 17:17 ч. за София.
Следващ постинг
Предишен постинг
Тези два кръста си спомням, че бяха горе над дясната махала на Добърчин, нямам ги в блога си. Моля те, Руми, опиши ми мястото, където са, за да ги намеря по-лесно, да ги снимам, а после ще отидем с Георги Чараклиев да ги опише с точните данни на
джипиеса си в неговая сайт svetimesta. Ако не си отваряла този сайт, виж го...
цитирайджипиеса си в неговая сайт svetimesta. Ако не си отваряла този сайт, виж го...
За съжаление аз не съм ги записала като координати, но в един форум ги дават - географска ширина; 42°59'50.92"С
географска дължина; 23°18'14.62"И
Сигурна съм, че ще ги намериш :)
цитирайгеографска дължина; 23°18'14.62"И
Сигурна съм, че ще ги намериш :)