Постинг
29.03.2016 17:12 -
До водопада Добравишка скакля

Кръгов маршрут от центъра на с. Искрец, осъществен под водачеството на Коста - за което отново съм му много благодарна :)
Отне ни 5 часа (без да бързаме, но и без дълги почивки). Първо се отбихме до църквата "Св. Никола" (с хубавата мозайка над входа):


Коста размърка камбаните в двора:

По черен път се заизкачвахме по склона на север, скоро стигнахме хоризонтален път, по който надясно се отива към махала Чеклиновци, но ние завихме наляво и скоро видяхме Искрец вляво под нас (само дето беше доста мръчкаво):

После пак завихме на север; при тази табела тръгнахме надясно, по пътя нагоре, покрай махалата със смешно име Пърдиенци (на картата отбелязана като Пърдиена):

Доста пролетни цветове имаше наоколо - това е склонът на Понор планина вляво от нас, а отзад се вижда Малкият Понор:


Първия оброчен кръст, над махала Пърдиенци, срещнахме след около час и 15 мин. ходене. Край него бе паднало дърво, без да го засегне:

Малко по-нагоре напуснахме утъпкания черен път и продължихме по едва личащ тесен такъв, завиващ вляво зад това маркирано дърво:

Нашият тревист път, окачествен от Коста като класически римски, ни изкачи плавно през гора на север, после пресече едно поточе и зави наляво, и след още малко изкачване ни изведе насред някогашната махала Горновица (още по на север над нея имало и Горна Горновица, на картата означена като Кукерова махала). Вдясно ни бе ридът на връх Чепърна, наляво нашият път слиза към друга махала (вече Добравишка), а пред нас се разкри гледка към отсрещния рид, в чиято пазва е нашата цел:

По-далече се вижда още една Добравишка махала, също и Малкият Понор (наричан от Коста Манастирище). От него се откроява връх Градо, с бели скали и антени отгоре, който се пада точно над с. Брезе:

Ние се качихме на ръба на нашия рид и тръгнахме наляво (на юг, успоредно на пътя, но над него). Скоро отсреща се видя (странично) горната част на водопада: Имало е пътека, която се спуска директно към него, но не личеше и решихме да обиколим по пътя, за да не се дерем излишно:

Слязохме отново на пътя, който след 200 м. ни изведе на кръстопът, където ни чакаше вторият за деня оброчен кръст (2 ч. и 15 мин. след тръгването ни):

Коста разпозна бивш манастирски зид, който обяснява наличието на оброка, а под него - и манастирското аязмо:


От кръста завихме рязко надясно (на север), вече по доста утъпкан път, и много скоро стигнахме пътечката, която се отбива към подножието на водопада Добравишка скакля:

Качихме се по-близо до него и Коста се втурна да снима от всички възможни ъгли, а пък аз се наслаждавах на водната феерия седейки. Това са скалите вдясно от водопада:

А това са скалите вляво:

Ето и един воден дух...

Макар че трудно може човек да се нагледа и наслуша на подобна гиздосия, все пак потеглихме обратно, и като слязохме на пътя, продължихме към с. Добравица, където се стига след около половин час. Често се обръщахме назад, за да гледаме целия скален венец с водопада:

Вдясно на склона зад водопада се очерта най-сетне в анфас и скалният венец във формата на буквата омега, с една голяма меча пещера отгоре - характерна забележителност за района:

Точно преди първите къщи на Добравица, вдясно от пътя срещнахме и третия за деня оброк - по-скромен, затова пък старателно обграден с камъни:

Буен карстов поток, пресичащ пътя точно преди центъра на Добравица:

Преди да поемем надолу по пътя, хвърлихме последен поглед към скалните венци на запад над Добравица, с интересната единична скала под тях:

След още половин час стигнахме шосето за Брезе, по което продължихме към Искрец, за да затворим кръга. Радвам се, че наредих още едно парченце от така любопитния ми пъзел "Понор планина" :)
Отне ни 5 часа (без да бързаме, но и без дълги почивки). Първо се отбихме до църквата "Св. Никола" (с хубавата мозайка над входа):


Коста размърка камбаните в двора:

По черен път се заизкачвахме по склона на север, скоро стигнахме хоризонтален път, по който надясно се отива към махала Чеклиновци, но ние завихме наляво и скоро видяхме Искрец вляво под нас (само дето беше доста мръчкаво):

После пак завихме на север; при тази табела тръгнахме надясно, по пътя нагоре, покрай махалата със смешно име Пърдиенци (на картата отбелязана като Пърдиена):

Доста пролетни цветове имаше наоколо - това е склонът на Понор планина вляво от нас, а отзад се вижда Малкият Понор:


Първия оброчен кръст, над махала Пърдиенци, срещнахме след около час и 15 мин. ходене. Край него бе паднало дърво, без да го засегне:

Малко по-нагоре напуснахме утъпкания черен път и продължихме по едва личащ тесен такъв, завиващ вляво зад това маркирано дърво:

Нашият тревист път, окачествен от Коста като класически римски, ни изкачи плавно през гора на север, после пресече едно поточе и зави наляво, и след още малко изкачване ни изведе насред някогашната махала Горновица (още по на север над нея имало и Горна Горновица, на картата означена като Кукерова махала). Вдясно ни бе ридът на връх Чепърна, наляво нашият път слиза към друга махала (вече Добравишка), а пред нас се разкри гледка към отсрещния рид, в чиято пазва е нашата цел:

По-далече се вижда още една Добравишка махала, също и Малкият Понор (наричан от Коста Манастирище). От него се откроява връх Градо, с бели скали и антени отгоре, който се пада точно над с. Брезе:

Ние се качихме на ръба на нашия рид и тръгнахме наляво (на юг, успоредно на пътя, но над него). Скоро отсреща се видя (странично) горната част на водопада: Имало е пътека, която се спуска директно към него, но не личеше и решихме да обиколим по пътя, за да не се дерем излишно:

Слязохме отново на пътя, който след 200 м. ни изведе на кръстопът, където ни чакаше вторият за деня оброчен кръст (2 ч. и 15 мин. след тръгването ни):

Коста разпозна бивш манастирски зид, който обяснява наличието на оброка, а под него - и манастирското аязмо:


От кръста завихме рязко надясно (на север), вече по доста утъпкан път, и много скоро стигнахме пътечката, която се отбива към подножието на водопада Добравишка скакля:

Качихме се по-близо до него и Коста се втурна да снима от всички възможни ъгли, а пък аз се наслаждавах на водната феерия седейки. Това са скалите вдясно от водопада:

А това са скалите вляво:

Ето и един воден дух...

Макар че трудно може човек да се нагледа и наслуша на подобна гиздосия, все пак потеглихме обратно, и като слязохме на пътя, продължихме към с. Добравица, където се стига след около половин час. Често се обръщахме назад, за да гледаме целия скален венец с водопада:

Вдясно на склона зад водопада се очерта най-сетне в анфас и скалният венец във формата на буквата омега, с една голяма меча пещера отгоре - характерна забележителност за района:

Точно преди първите къщи на Добравица, вдясно от пътя срещнахме и третия за деня оброк - по-скромен, затова пък старателно обграден с камъни:

Буен карстов поток, пресичащ пътя точно преди центъра на Добравица:

Преди да поемем надолу по пътя, хвърлихме последен поглед към скалните венци на запад над Добравица, с интересната единична скала под тях:

След още половин час стигнахме шосето за Брезе, по което продължихме към Искрец, за да затворим кръга. Радвам се, че наредих още едно парченце от така любопитния ми пъзел "Понор планина" :)
Рожби на идиотизма
Латвия, Литва и Естония се изключиха от ...
НА ЛИТЕРАТУРНО ПАРТИ В РЕСТОРАНТ " ...
Латвия, Литва и Естония се изключиха от ...
НА ЛИТЕРАТУРНО ПАРТИ В РЕСТОРАНТ " ...
Следващ постинг
Предишен постинг