Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2015 16:54 - Отново до връх Гола глава - този път с гледки!
Автор: rumyeah Категория: Туризъм   
Прочетен: 4051 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 18.12.2015 17:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тази неделя - 13.12.2015 - времето бе невероятно хубаво като за сезона и макар че отново останах сама, смятах да го използвам за разучаване на някой нов маршрут. Избрах да тръгна от Церово, но за късмет пътническият влак сутринта закъсня с час и половина (ех, това БДЖ!) и като навлязохме в дефилето, реших да сляза по-рано - хем да потегля по-скоро пеша, хем да си спестя друго евентуално чакане на влака привечер...
И така, в 10:30 се смъкнах на гара Луково и поех по памет по маршрута, по който ни води Коста преди година... Беше хладно, сенчесто и навред покрито със слана, но слънцето надничаше от околните склонове и виждах, че след малко изкачване ще навлява в доста по-приятна климатична зона :)
Първите няколко завоя нацелих, после пропуснах завоя вляво зад тази хубава къща:

image

Малко по-нататък все пак завих вляво, но пътят свърши, превърна се в пътека, която тръгна по едно дере и съвсем скоро взе да се губи в листака. Изневрена от забавянето на влака, този ден нямах настроение да ходя по дерета, затова тръгнах да се връщам. След 5 минути обаче срещнах хора на улицата, които услужливо ми посочиха правия път - явно ми е било писано да се кача оттам на билото, все пак!
И така, заизкачвах склона по пътя, който след няколко серпентини мина над "моето" дере, и продължи да вие сред разните махали, на места излизайки на слънце, на места - във все така усойна сянка, макар че наближаваше 12 ч. Край едни от къщите подминах и тази хубава чешма:

image

Най-накрая (към 12:30) пътят излезе на билото и се вля в този, идещ от Реброво. Там вече бе топло и слънчево, а гледките към Искърското дефиле и отсрещните склонове на Малата планина бяха прекрасни::

image

image

А на изток се токаза моят любимец - връх Мургаш:

image

Мъглите, гледани отгоре, са ми много симпатични...

image

На запад се откри и билото на Понор планина, а Ком надничаше зад него - миналата неделя отново го зърнах, тогава бе целият в сняг. А сега повечето му снежна капа се беше стопила!

image

А по на юг се открояваше Малата планина, на преден план с връх Могилата:

image

Тъй като пътят ме бе извел северно от връх Гола глава, реших първо да се отбия до северния му съсед, Краковишка чукла:

image

Така щях повече време да се развявам по билото, както най-обичам!

image

Самият връх е сред гора, а вместо пирамида има табела, която загатва за някаква интересна история...

image

Като се отбих до Краковишката чукла, направих кръгом и тръгнах на юг по пътя към връх Гола глава. Вляво - другите ми нови познайници от това лято, Джуренец и Чукава:

image

Зад връх Чукава като че ли надничаше част от връх Козница - все пак не бях достатъчно високо, че да се виждат отделно...

image

По на юг вдясно се простираше Салтарският дол и отзад - вр. Дебели дел:

image

Пред мен - Голата глава и Витоша, сякаш плуваща в мъглата на софийското поле...

image

В 13:10 ч. стъпих на връх Гола глава (1102 м.):

image

На север пред мен бе Краковишката чукла, а зад нея се възправяше Издремец!

image

На запд - Малата планина, Понор и надничащият връх Ком:

image

Малата планина във воали:

image

Ура, над мъглата съм!

image

image

И Рила се виждаше цяла зад мъглата...

image

Ето го отново вр. Дебели дел - вече завивам към него...

image

И отново Мургаш, естествено...

image

Централното било между Мургаш и Чукава още не ми е добре познато - догодина се надявам да го посещавам по-често:

image

Пътят пред мен, южно от Голата глава:

image

Същият връх, зад мен - с прекрасната есенна синева!

image

Поседнах да обядвам на една топла полянка и после за около 40 минути стигнах до разклона под вр. Ушите, откъдето реших да слизам към Подгумер, защото все пак предпочитах да се прибера по светло. Малко след 14 ч. напуснах билото, отправяйки последен поглед към Голата глава:

image

След час и 50 минути вече бях на спирката в центъра на Подгумер и се припичах на слънце, докато чаках транспорта. Дръвчето в двора до мен бе пълно с дебели врабци, които очевидно правеха същото.... Така декемврийският ден, започнал с притеснения поради закъснението, премина великолепно и завърши в пълна идилия!



Гласувай:
6
0



1. planinitenabulgaria - Руми, ако започнеш да ходиш по Малата и Голема планина,
19.12.2015 05:50
после няма да пожеш да се спреш. В Малата планина влизат още дяловете й Чепън, Въртоп, Три уши. Тази площ е към три пъти по-голяма от витошката. А по разнообразие е неповторима. Приятен път.
Лос Анжелес
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 597740
Постинги: 93
Коментари: 204
Гласове: 516
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031