Тази неделя - 13.12.2015 - времето бе невероятно хубаво като за сезона и макар че отново останах сама, смятах да го използвам за разучаване на някой нов маршрут. Избрах да тръгна от Церово, но за късмет пътническият влак сутринта закъсня с час и половина (ех, това БДЖ!) и като навлязохме в дефилето, реших да сляза по-рано - хем да потегля по-скоро пеша, хем да си спестя друго евентуално чакане на влака привечер...
И така, в 10:30 се смъкнах на гара Луково и поех по памет по маршрута, по който ни води Коста преди година... Беше хладно, сенчесто и навред покрито със слана, но слънцето надничаше от околните склонове и виждах, че след малко изкачване ще навлява в доста по-приятна климатична зона :)
Първите няколко завоя нацелих, после пропуснах завоя вляво зад тази хубава къща:



Малко по-нататък все пак завих вляво, но пътят свърши, превърна се в пътека, която тръгна по едно дере и съвсем скоро взе да се губи в листака. Изневрена от забавянето на влака, този ден нямах настроение да ходя по дерета, затова тръгнах да се връщам. След 5 минути обаче срещнах хора на улицата, които услужливо ми посочиха правия път - явно ми е било писано да се кача оттам на билото, все пак!
И така, заизкачвах склона по пътя, който след няколко серпентини мина над "моето" дере, и продължи да вие сред разните махали, на места излизайки на слънце, на места - във все така усойна сянка, макар че наближаваше 12 ч. Край едни от къщите подминах и тази хубава чешма:



Най-накрая (към 12:30) пътят излезе на билото и се вля в този, идещ от Реброво. Там вече бе топло и слънчево, а гледките към Искърското дефиле и отсрещните склонове на Малата планина бяха прекрасни::





А на изток се токаза моят любимец - връх Мургаш:



Мъглите, гледани отгоре, са ми много симпатични...



На запад се откри и билото на Понор планина, а Ком надничаше зад него - миналата неделя отново го зърнах, тогава бе целият в сняг. А сега повечето му снежна капа се беше стопила!



А по на юг се открояваше Малата планина, на преден план с връх Могилата:



Тъй като пътят ме бе извел северно от връх Гола глава, реших първо да се отбия до северния му съсед, Краковишка чукла:



Така щях повече време да се развявам по билото, както най-обичам!



Самият връх е сред гора, а вместо пирамида има табела, която загатва за някаква интересна история...



Като се отбих до Краковишката чукла, направих кръгом и тръгнах на юг по пътя към връх Гола глава. Вляво - другите ми нови познайници от това лято, Джуренец и Чукава:



Зад връх Чукава като че ли надничаше част от връх Козница - все пак не бях достатъчно високо, че да се виждат отделно...



По на юг вдясно се простираше Салтарският дол и отзад - вр. Дебели дел:



Пред мен - Голата глава и Витоша, сякаш плуваща в мъглата на софийското поле...



В 13:10 ч. стъпих на връх Гола глава (1102 м.):



На север пред мен бе Краковишката чукла, а зад нея се възправяше Издремец!



На запд - Малата планина, Понор и надничащият връх Ком:



Малата планина във воали:



Ура, над мъглата съм!





И Рила се виждаше цяла зад мъглата...



Ето го отново вр. Дебели дел - вече завивам към него...



И отново Мургаш, естествено...



Централното било между Мургаш и Чукава още не ми е добре познато - догодина се надявам да го посещавам по-често:



Пътят пред мен, южно от Голата глава:



Същият връх, зад мен - с прекрасната есенна синева!



Поседнах да обядвам на една топла полянка и после за около 40 минути стигнах до разклона под вр. Ушите, откъдето реших да слизам към Подгумер, защото все пак предпочитах да се прибера по светло. Малко след 14 ч. напуснах билото, отправяйки последен поглед към Голата глава:



След час и 50 минути вече бях на спирката в центъра на Подгумер и се припичах на слънце, докато чаках транспорта. Дръвчето в двора до мен бе пълно с дебели врабци, които очевидно правеха същото.... Така декемврийският ден, започнал с притеснения поради закъснението, премина великолепно и завърши в пълна идилия!

после няма да пожеш да се спреш. В Малата планина влизат още дяловете й Чепън, Въртоп, Три уши. Тази площ е към три пъти по-голяма от витошката. А по разнообразие е неповторима. Приятен път.
Лос Анжелес