За тази неделна разходка отново останах сама и до последния момент се чудех за маршрута - исках да е поне донякъде нов за мен, но по-къс от летните, за да се прибера по светло. Накрая реших да тръгна от Батулия по билния път между Оградище и Бакьово и ако имам време, да отида до Търтрива чукла, пък ако нямам - да се върна обратно. Впоследствие така и не стигнах до никакъв връх, но пък "нацелих" цели три свети места!

Времето бе топло, но сутринта имаше висока облачност, която правеше небето млечно и непропускащо слънчевите лъчи. Към 9:05 стартирах от шосето по пътя към Батулийския манастир "Св. Никола" и този път се отбих да го видя:





За съжаление всичко бе затворено, но иначе ми хареса. Лозата пред входа на черквата бе увесила гроздове...



Върнах се на пътя и продължих по него нагоре покрай няколкото къщи, там той прави голям завой. След 45 мин. (от тръгването ми) стигнах разклона, където напред продължава пътят за Оградище, по който вече бях минавала, а вдясно нагоре тръгва избраният от мен билен път. (Ако не се бях отбивала до манастира и бях взела пряката пътека на споменатия завой, сметнах, че дотук щеше да ми отнеме максимум 30 мин.)
Пътят бързо набра височина, за кратко се движеше успоредно на долния, после зави на юг, все през гората. Половин час от отбивката вдясно се вля друг път, съвсем затревен. Междувременно слънцето бе изгряло и стана съвсем топло, дори се появиха рояци неприятни мушици, които ме караха да съжалявам, че не нося репелент... Пътят заобикаля от юг Уровишка чукла, по-нататък по билото минава и през поляни, а на някои от местата, отбелязани на картата като "махали", дори се появиха къщи - макар че не съм сигурна дали още се използват. Появиха се и първите гледки на юг към Софийската планина - за жалост слънцето така блестеше насреща, че снимките не станаха...



По-нататък пътят заобикаля от юг Драгошката чукла, най-високата в района. На първия завой от тази му дъга има поляна с новопостроен ловджийски навес, а перпендикулярно на пътя тръгва пътека в посока юг (Бакьово). При навеса стигнах в 11:20 ч. и поседнах за кратка закуска:



След това продължих по моя път, който нататък почти не вървеше през гора и билните гледки взеха да се редуват една след друга...



Над махала Пръдилов рът:


И поглед към  Мургаш, в маранята...



Отсреща вдясно се виждаха и по-нови къщи, тук съм снимала едната с увеличение, отзад са върховете Чукава и Търтрива чукла:



Минах през едно залесено дере и течащи през него потоци, а после изкачих тези доста сухи наглед склонове, но дребните габъри по тях бяха толкова ярко зелени, сякаш е пролет, а не почти есен...



Поглед назад към Драгошката чукла:



А в гората пред мен се появиха и изсъхнали борове...



Въобще, пейзажът в тази част малко ми приличаше на пустинен...









По някое време пътят заобикаляше отдясно затревено хълмче, но имаше коловози и през него, и реших да мина отгоре. Там (в 12:10 ч.) се натъкнах на една прекрасна млада круша, която ми напомни на друга круша в Малата планина, под която имаше оброчен кръст:



Не щеш ли, като завъртях поглед наляво, видях дървен кръст и до него парче от някогашен каменен - явно и тук е имало оброк, все пак!





Отново поглед към Мургаш:



Къпините край пътя бяха вързали, но напълно изсъхнали!



Имаше и участък с напълно изсъхнали борове!



В тази отсечка има отбивка вдясно, предположих, че води до една антена, която видях преди това. Като продължих напред, скоро стигнах до пътя, идещ от село Огоя (дотам били 3 км):



Поглед към долината на Огоя:



Продължих напред, вече на север:



Скоро пътят тръгна да обикаля едно хълмче отляво, имаше и следи от гуми през "темето" му и ги хванах - така се озовах пред развалините на Огойския манастир "Св. Пантелеймон" (донякъде изненадана, защото на картата на bgmountains той бе означен доста по-надолу в дерето):



Скоро са му монтирали нова дървена врата, с позлатен кръст:



Часът бе 12:55 и на пейките край руините седнах за втора кратка закуска. За съжаление земята бе обсипана с пластмасови опаковки, бутилки и тарелки! Едните се стараят да го направят хубаво, а другите идват и го освинват, както обикновено...



Поглед към пътя на север, който се отказах да следвам нататък - не бях в добра форма и не ми се рискуваше да окъснея насред Големата планина:



След известно колебание реших да тръгна обратно и като стигна до ловджийския навес, да се пробвам да сляза до Бакьово. На разклона за Огоя отново погледнах на изток:





Нататък беше лесно - последен поглед назад и към Чукава и Търтривата чукла, до която така и не стигнах този ден:



И отново Мургаш...



На връщане си набрах и хубав глог, за шипките все още бе рано. В 14:35 стигнах познатия вече навес и се юрнах по пътеката на юг, която после изви на запад:



На места тази пътека бе доста стръмна, на места треперех да не я изгубя в тревите (нямаше я на картата в телефона ми), но успешно я проследих до първите къщи:







За 50 минути по пътеката слязох до черен път, който тръгна на запад покрай Батулийската река (която май тук още се нарича Бакьовска).



Черният път пресича реката по един доста съмнителен мост:



По това време бях вече свършила водата и видях на картата в телефона, че малко по-нататък до шосето в посока Батулия има вода, затова тръгнах към нея. Оказа се, че това е поток, до който не можех да прескоча събраната отдолу тиня и се отказах. Накрая се върнах по шосето към Бакьово:



Неестествено зелените хълмове на север от Бакьово, аз слязох западно от левия:



Потрамбовах още малко по шосето и като не намерих ни кафене, ни двор с щъкащи хора, че да си поискам вода, се паркирах на втората спирка - тъкмо в 16 ч., т.е. бях ходила кръгло 7 часа този ден. В 16:15 ч. дойде маршрутката от Огоя и ме закара на гарата в Реброво, където имах цял час до следобедния влак, за да се напия с каквото си искам :) И добре, че си починах през това време, защото после се наложи да пътувам права в пълния влак...

места може да оцени красотата им.
А ти имаш едно посвещение към сборен постинг от десетина постинга, обхващащи 2000 кв. км. от тези места. И пожелание да ги упознаеш. Виждам, че си започнала...