Тази неделя (3 май) най-сетне се заех с "попълване на дупките" в познанията си за маршрутите в Малата планина. Повечето ми познати бяха или на тридневни екскурзии, или избраха по-къса еднодневна разходка, затова потеглих сама. Тръгнах от Балша, от крайната спирка на автобус 30 към девет без десет сутринта.

Мин. пролет минахме покрай тази джанка, когато тъкмо беше цъфнала - на път за Своге. Снимах си я пак, като стар познайник:



Малко по-нагоре се заех да си набера малко борови връхчета, докато все още "стават":



Тези дръвчета, които не можах да позная, се разлистваха така пищно:







В 9:55 ч. подминах вече окончателно жабясалата чешма:



Продължих нагоре по черния път, подминавайки отбивката за Кътина, кояго слиза към реката и по която сме минавали няколко пъти, вкл. в обратната посока...



Нататък стигнах до тукашния "разклон с бутилка", където по спомен тръгнах надясно:



Радвах се на многото пролетни цветя по поляните - тези тъкмо бяха напъпили, не можах да ги позная:







Освен бутилката, по част от трасето има "ловджийска" маркировка с бяло-червени лентички. (Уви, никъде не видях оранжевите връзки, с които мин. пролет маркирахме пътя към Своге...)



Пролетта триумфираше навред около мен...









Този път нацелих правилния разклон (надясно) за високите церецелски махали - към 2:15 часа след тръгването си. След още 25 мин. излязох на известния разклон с табелите, където отново завих надясно:



Тук зачестиха изоставените къщи вдясно от пътя...









След 20 мин. (към 11:50) стигнах до църквата "Свв. Петър и Павел":





Великолепният каменен кръст до нея:



Сред великденчетата в двора на църквата жужаха земни пчели:



Имаше и цяла поляна с диви иглики, вече малко прецъфтели. След кратка почивка за обяд продължих по пътя, по който Таните (Бонева и Немска) ме водиха до Владо Тричков преди време. (Ако се застане с лице към църквата, това е пътят вляво. Този вдясно слиза към Кътинската река - там също съм минавала вече. Но сега исках да избегна газенето на реката.)

Пътят извива на изток през гората, след което на север се откриват хубави гледки към старопланинското било:



А от другата страна, на юг, се показа и куполът на Витоша:



След 15 мин. стигнах едно баирче, което пътят обикаля отдясно, но от Таните си спомнях, че може да се мине и през него. Този път задрапах нагоре и бях "възнаградена" с тази чудна картинка:



Не видях надпис на оброчния кръст, но ако именно той е отбелязан на картата на "Домино", е посветен на Св. Пр. Илия:



Гледките от бърчинката:





Скоро (към 13 ч.) стигнах разклона с многото поляни, където поседнах да се полюбувам отново на гледки. Недалеч вдясно  се раззеленяваше връх Могилата (с двете антени - и там ме водиха неотдавна):



А пред мен бе голото баирче с овчарската колиба отгоре (може би Дебели дел?):



Оттук вече си спомнях, че до Владо Тричков пътят не е много, а ми беше още рано да се прибирам. Затова реших да се върна и опитам да стигна до Кътина по обиколния път (не покрай Кътинската река, а по рида над нея, покрай вр. Здравчи камък).
За целта се върнах назад и след 5-6 мин. се отбих по разклон вляво. Гледките не свършваха този ден:





Поглед към махалите на Церецел, откъдето идвах:



Поглед на запад към Мургаш (за съжаление, бледнееше в маранята):



Дори мащерката бе цъфнала...



Пътят слиза на серпентини до този седловинен разклон, който съм запомнила по горската маркировка. Оттук надясно също се слиза до Кътинската река. Аз обаче продължих направо.



Последва изкачване, за наваксване на слизането, сред още горски цветя...





Последни билни гледки за деня... не можех да им се наситя :)







След голям завой наляво, пътят постепенно ме изведе до вр. Здравчи камък, откъдето имаше прекрасна гледка към снежното било на Рила:



Пет минути по-късно (към 14:40) се спуснах до ловния заслон, кръстен от Явор "Скътания":



Още 10 мин по-надолу по пътя пък бе разклонът за Ромча, който подминах. В гората се радвах тук-там на цъфналите дъбове:



В 15:05 ч. стигнах отбивката вдясно от главния път, по която за 25 мин. слязох в Кътина точно тук:



Реших да се отбия да видя и Кътинските пирамиди (буквално за 10 минути):





После, по червената маркировка, слязох в центъра на Кътина. Витоша се белееше вече по-близо отпред:



Разходката ми приключи точно в 16 ч. (с кафе и бира). Предвид късите почивки, ходенето не беше малко. Ако не се брои липсата на вода, маршрутът доста ме възхити :)

Малата планина е по-голяма по площ от Големата. Сравнени двете наподобяват Западни и Изгочни Родопи. Аз съм я описвал, сега само ще кажа, че планините Три уши, Въртоп и Чепън са нейни продължения.
В момента се боря с един гараж и там отиват всичките ми сили. До 15. т. . трябва да свърша всичко и излитам на големите ми летни пътувания.
Ако още веднаж посетите църквата Св. Апостори Петър и Павел, направена до оброка с разкошния петбукелн кръст, разпишете се в тетрадката. Аз съм се подписвал в нея много пъти, ако тя не е сменяна...