Постинг
16.09.2015 16:03 -
До връх Звездец
Отдавна мечтаех да ида до него, още когато ходехме със старата ми група до х. Чавдар от Буново и само ми го показваха отдалеч :) След този постинг вече започнах да си мисля, че мога и сама да се заведа дотам. Последния месец вече се заех да разучавам маршрута и си харесах този по-къс вариант за качване от с. Стъргел. И така, за 30 август поканих с писмо цялата група и тръгнахме няколко души с влак до Долно Камарци, откъдето вървяхме пеша по шосето до Стъргел почти 5 км - времето бе абсолютно лятно и Звездец сияеше в далечината пред нас:
После поехме към Лудов дол, но когато пътят свърши, тракът, който следвах, обикаляше един дол от юг, но като виждах колко близо на север е основният път, от който ни деляха "поляни", се пробвах да сечем напряко. За жалост се забавихме първо докато пресичахме дола, а поляните после се оказаха обрасли с бодливи храсти, проходими само за свинете. Повъртяхме се близо половин час, но без успех, и накрая тръгнахме и ние да обикаляме от юг. В резултат ръцете и краката ми бяха нагъсто издрани, а ризата и панталонът - скъсани :) Когато излязохме при тази кокетна къщичка да обядваме, установихме, че вече не ни е останало време да качим върха:
Успях да убедя спътниците ми поне да се качим до комеминейската пътека и по нея повървяхме малко на запад и слязохме по същия трак, но вече по съвсем удобен черен път обратно в Стъргел. Там част от компанията си хвана стоп, за да се прибере по-бързо в София, а ние тримата със Сашо и Таня Христова се качихме до центъра на Стъргел, за да пием бира:
Горният надпис "Ко? Не!" резюмира неуспеха на дневния ми план, но пребиваването в планината винаги ми е приятно, пък и нали научих откъде е най-удобно да се мине! Колкото бях издрана и насинена, два пъти по-късметлийка се чувствах, че ми се размина само с това по време на глупавото обикаляне из шипките :)
И естествено, нямаше да мирясам, докато не повторя опита - така след две седмици, на 13 септември, се отправихме отново към Стъргел. Този път обаче - по съвет на Таня Бойчева - взехме маршрутката от автогара Герена, тръгваща в 9 ч. - бяхме седем души. Слязохме малко преди селото и диретно хванахме пътя към планината. Съвсем близо след шосето се възползвахме от крайпътната чешма. След първия завой надясно се минава точно над село Стъргел:
Продължихме нагоре по серпентините през боровата гора, похапвайки сочни къпини, и след 1:50 ч. излязохме на комеминейския път. След няколко метра вдясно (на изток) отново тръгнахме нагоре по друг път, вече към самия връх. След няколко минути започнаха да се откриват гледки - първо на изток, към връх Баба:
Връх Звездец пред нас:
Къпините бяха много вкусни!
Поглед на запад, към Мургаш - с пасящите биволи на склона под нас:
На юг се виждаше шосето към Долно Камарци и Стъргелската река (в ивицата дървета), но маранята не позволи на моето апаратче да го запечата...
Дружината към върха:
Скалички тук-там...
След още 1:40 ч. (от комеминейския път), към 13:15 стъпихме на връх Звездец (1655 м):
Гледките във всички посоки бяха много красиви, въпреки маранята...
Седнахме да обядваме на поляната на север от триангулачната точка, на завет във вдлъбнатините на мястото на някогашната Йълдъз табия - Катето:
Моя милост на връх Звездец:
Двете Тани и Катето на върха (останалите избягаха):
Към 14:10 потеглихме надолу по същия път, за да слезем на Етрополския проход в източното подножие на върха. След една чупка на север се смъкнахме на пътя, идващ от с . Бойковец и скоро излязохме на прохода (в 14:55 ч.). Поглед оттам към Звездец:
Нататък продължихме по маркирания в червено път за хижа Чавдар, където пристигнахме в 15:45 ч. и седнахме да пием кафе и чай. След половин час продължихем по добре познататата ни, маркирана в синьо пътека за Село Буново. В 17:15 ч. вече бяхме стигнали Буновската река и седнахме за малко да топнем крака във водата. После след още 40 мин. стигнахме известния мост в края на село Буново:
Там поседнахме на слънце да се почерпим с бира и после се отправихме към гарата, за да хванем влака в 19:19 ч. за София. За съжаление влакът имаше голямо закъснение и се прибрахме доста късно, но поне вечерта бе топла и не ни се наложи да зъзнем...
После поехме към Лудов дол, но когато пътят свърши, тракът, който следвах, обикаляше един дол от юг, но като виждах колко близо на север е основният път, от който ни деляха "поляни", се пробвах да сечем напряко. За жалост се забавихме първо докато пресичахме дола, а поляните после се оказаха обрасли с бодливи храсти, проходими само за свинете. Повъртяхме се близо половин час, но без успех, и накрая тръгнахме и ние да обикаляме от юг. В резултат ръцете и краката ми бяха нагъсто издрани, а ризата и панталонът - скъсани :) Когато излязохме при тази кокетна къщичка да обядваме, установихме, че вече не ни е останало време да качим върха:
Успях да убедя спътниците ми поне да се качим до комеминейската пътека и по нея повървяхме малко на запад и слязохме по същия трак, но вече по съвсем удобен черен път обратно в Стъргел. Там част от компанията си хвана стоп, за да се прибере по-бързо в София, а ние тримата със Сашо и Таня Христова се качихме до центъра на Стъргел, за да пием бира:
Горният надпис "Ко? Не!" резюмира неуспеха на дневния ми план, но пребиваването в планината винаги ми е приятно, пък и нали научих откъде е най-удобно да се мине! Колкото бях издрана и насинена, два пъти по-късметлийка се чувствах, че ми се размина само с това по време на глупавото обикаляне из шипките :)
И естествено, нямаше да мирясам, докато не повторя опита - така след две седмици, на 13 септември, се отправихме отново към Стъргел. Този път обаче - по съвет на Таня Бойчева - взехме маршрутката от автогара Герена, тръгваща в 9 ч. - бяхме седем души. Слязохме малко преди селото и диретно хванахме пътя към планината. Съвсем близо след шосето се възползвахме от крайпътната чешма. След първия завой надясно се минава точно над село Стъргел:
Продължихме нагоре по серпентините през боровата гора, похапвайки сочни къпини, и след 1:50 ч. излязохме на комеминейския път. След няколко метра вдясно (на изток) отново тръгнахме нагоре по друг път, вече към самия връх. След няколко минути започнаха да се откриват гледки - първо на изток, към връх Баба:
Връх Звездец пред нас:
Къпините бяха много вкусни!
Поглед на запад, към Мургаш - с пасящите биволи на склона под нас:
На юг се виждаше шосето към Долно Камарци и Стъргелската река (в ивицата дървета), но маранята не позволи на моето апаратче да го запечата...
Дружината към върха:
Скалички тук-там...
След още 1:40 ч. (от комеминейския път), към 13:15 стъпихме на връх Звездец (1655 м):
Гледките във всички посоки бяха много красиви, въпреки маранята...
Седнахме да обядваме на поляната на север от триангулачната точка, на завет във вдлъбнатините на мястото на някогашната Йълдъз табия - Катето:
Моя милост на връх Звездец:
Двете Тани и Катето на върха (останалите избягаха):
Към 14:10 потеглихме надолу по същия път, за да слезем на Етрополския проход в източното подножие на върха. След една чупка на север се смъкнахме на пътя, идващ от с . Бойковец и скоро излязохме на прохода (в 14:55 ч.). Поглед оттам към Звездец:
Нататък продължихме по маркирания в червено път за хижа Чавдар, където пристигнахме в 15:45 ч. и седнахме да пием кафе и чай. След половин час продължихем по добре познататата ни, маркирана в синьо пътека за Село Буново. В 17:15 ч. вече бяхме стигнали Буновската река и седнахме за малко да топнем крака във водата. После след още 40 мин. стигнахме известния мост в края на село Буново:
Там поседнахме на слънце да се почерпим с бира и после се отправихме към гарата, за да хванем влака в 19:19 ч. за София. За съжаление влакът имаше голямо закъснение и се прибрахме доста късно, но поне вечерта бе топла и не ни се наложи да зъзнем...
Латвия, Литва и Естония се изключиха от ...
ОФИЦЕРИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА РАДЕВ ...
Учтиви идилци от Дон в Париж
ОФИЦЕРИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА РАДЕВ ...
Учтиви идилци от Дон в Париж
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
