Постинг
04.05.2012 19:31 -
Прохождане в Западна Средна гора - част 2
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 6722 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 06.06.2012 17:49
Прочетен: 6722 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 06.06.2012 17:49
Това е продължение на описанието ми на четиридневния излет в западната част на (Същинска) Средна гора, започнато тук.
На третия ден, 30 април, отново се очертаваше слънчево и топло време. Този път обаче ни чакаше повечко път - трябваше да се върнем горе-долу обратно покрай връх Братия до връх Лисец и оттам да се отправим на юг към Оборище. Закусихме и потеглихме към 8:35 сутринта, като с мъка придумахме хижаря да се включи в общата ни снимка (в средата, на втората редичка, зад Нели):
Нашият фактически водач Валери бе разузнал, че можем да заобиколим изцяло връх Братия, което се посрещна с облекчение от по-уморената част от групата. Малко над хижата продължихме по черен път вдясно от този, по който се бяхме спуснали вчера, с много завои и също със зелена маркировка, която на разклоните двама-трима души се пръскахме, за да търсим. На долната снимка например снимам как групата завива вляво, а аз се връщам от едно "неуспешно проучване":
Към 11 ч. излязохме на порутените сгради край шосето Панагюрище - Златица, край които вчера минахме, преди да започнем изкачването на Братия:
Продължихме по отсечката, която бяхме минали - малко шосе и после изкачване през гората:
Много ме радваха новите букови листенца!
Към 12 ч., отпочинали от изкачването, заобиколихме отляво връх Лисец по един от пътищата, които видяхме вчера, отново по червена маркировка. Пак взех да се заглеждам по поляните с иглики...
Зад нас - отново връх Братия:
И връх Лисец зад нас, с табелата за х. "Сакарджа":
Следвайки маркировката, навлязохме в гората покрай връх Сива грамада (1358 м):
Не се стърпях и го "изкатерих" - беше нищо отбивка :)
Пътеката в гората:
Първо мярване (за деня) на рудника и хвостохранилището:
От един без нещо до един и двайсет седнахме на една поляна да обядваме - пазеше ни ей това митично чудовище :)
Продължихме спускането по черен път - маркировката стана по-рядка и бе голяма радост да видим табела!
Последва най-неприятната част от прехода - на открито, в сериозен пек:
Заобикаляхме открития рудник Асарел от лявата ни страна:
Пжнягота ме прихваща просто да снимам пътеката, по която ходя :)
За наше учудване мащерката бе разцъфтяла с пълна сила покрай нас - но никой не пожела да я бере, при тая близост със съмнителните прахове, разнасяни из въздуха...
Спускаме се към пътя от мината:
Колона огромни камиони, натоварени с камънак, мина пред нас - предлолагам, за да се разтоварят на новия хълм, издиган вдясно пред нас:
Между отиването и връщането на камионите пресякохме пътя - насреща е новият хълм, издигнат от мината: Някой изрази надежда, че впоследствие ще бъде залесен...
От другата страна на пътя намерихме нашата маркировка малко вляво, след един ров, и по този "нормален" черен път продължихме спускането си:
Към 14:30 направихме малка почивка под клоните на този голям дъб:
Вдясно се разкриха гледките към хвостохранилището Люляковица - същинска примамлива лагуна:
Малко по-нататък, за наше облекчение, отново навлязохме в прохладата на една гора (според някои - габрова, а според мен - дъбова):
Скоро дърветата станаха букови и се зарадвахме, че сме вече близо до заветното Оборище - оставаше ни само едно стръмно спускане и "капнахме" до паметника - към 15:40 ч..
Обща снимка на паметника на Оборище:
Гората над нас:
Като видяхме многото туристи, идещи по бетонираната алея от колите си, се почувствахме като някакви извънземни, паднали от небето :) При това бяхме толкова жадни, че пихме от водата на Панова река, посипана с буковяа шума и прашна, но все пак незастояла...
След това и ние минахме по алеята, за 15 минути стигнахме паркинга и към 16:15 пристигнахме в хижата, кацнала на склона малко над пътя:
Там отново първата ни работа бе да пием бира :) За гладните имаше и готова скара. След като се настанихме и изкъпахме, пак насядахме на масичките отвън на сладка приказка преди вечеря. Хижарят Петър Кеков се оказа доста колоритна личност - беше извикал внучките си да помагат със сервирането и епичното пържене на картофи, което продължи часове... Този път можахме да слушаме хубавия подбор от български песни, осигурен от Мария (но до хора или други танци отново не се стигна, за мое разочарование!). Тази нощ бе най-топлата от трите - вече бяхме в "жегата", на 600 м.н.в.
Ето че настъпи и последният ден от нашата екскурзия - 1 май. Предстоеше ни да изминем само 7-те километра до Панагюрище. Все пак сутринта не се бавихме, тъй като искахме да имаме повечко свободно време в града. В 8:30 бяхме готови за тръгване и се снимахме с хижаря Пешо на изпроводяк - за целта той дойде с количката си, която иначе не ползваше:
Първите 40 минути вървяхме по пътека, отново маркирана в зелено:
Скоро обаче се озовахме на шосето, а слънцето напичаше доста силно носовете ни. За наш късмет, няма и 5 минути след като стъпихме на асфалта, стопирахме една маршрутка, идеща почти празна от София и тя ни закара на автогарата в Панагюрище, при това шофьорът отказа каквото и да било заплащане - жив и здрав да е! По-голямата част от групата веднага си закупи билети за София за следобеда, като за нас на практика бе осигурена допълнителна кола.
И така, озовали се преди 10 сутринта в празничния град, първо се запътихме към Историческия музей да видим прочутото Панагюрско златно съкровище. Моята компания си ходеше с раниците, а други някои бяха намерили къде да ги оставят при местни хора. Нас обаче ни пуснаха на доверие при съкровището, тъй като щеше да е много пипкаво да вадим всички метални неща от големите раници :) Още от сутринта вече се бе образувала навалица, която не позволи да разгледаме изящните съдини на спокойствие, но нейсе.
Към 11:15 ч. се отправихме към центъра, където вече започваше подготовката на празненствата по случай 136-тата годишнина от Априлското въстание. Отбихме се в катедралния храм "Св. Георги":
На площада пред читалището:
Под мемориалния комплекс "Априлци":
Поглед към града от паметника на "Априлци" - отзад е планината, която минахме предните дни:
Част от участнизите във възстановката на Априлското въстание, която се разигра на стълбищата на комплекса от 11:30 до 12:30 ч.:
Поради голямата навалица не можахме да видим всички сцени от възстановката!
Затова преди да дочакаме края и, насред яростното пукане на пушките и топчетата, се оттеглихме на обяд - едни любезни хора ни насочиха към бистро в една пресечка край река Луда Яна, където се насладихме на бири, салати и яйца по панагюрски...
След това аз, Рени, Таня и Мария се запътихме да разгледаме 2-3 къщи-музеи - първо минахме покрай паметника на Райна Княгиня и нашата Райна позира за снимка пред него:
Родната къща на Райна Попгеоргиева Футекова е "само" на 339 години:
Надгробните паметници на Райна Княгиня и баща и в двора:
Нашата Райна е поседнала пред къщата на Райна Княгиня:
След това се отправихме към Тутевата къща, описана от Захарий, където е обявено въстанието в Панагюрище:
Уредниците бяха така любезни да ни извадят някои от съхраняваните там оръжия, принадлежали на хвърковатата чета на Бенковски:
Фасадата на Тутевата къща:
Съвсем наблизо бе и Лековата къща, изписана "по европейски" от местния художник Иван Зографина:
Прочутото "колело на живота" в гостната на Лековата къща:
Стаята в Лековата къща, където са приютявани апостолите:
Отзивчивият уредник ни обърна внимание на външната стенопис на виенски валс на стената на Лековата къша:
Мария, Рени и Таня, поседнали на входа на Лековата къща:
А тази лястовичка в двора търпеливо ни чакаше да си идем, че да си продължи строенето на гнездото...
За последно се отбихме до църквата "Въведение Богородично", която бе "блокирана" по време на възстановката наобед:
И толкова! Пихме по едно кафе на центъра и препълнени с най-хубави впечатления, се сбогувахме с красивото Панагюрище.
На третия ден, 30 април, отново се очертаваше слънчево и топло време. Този път обаче ни чакаше повечко път - трябваше да се върнем горе-долу обратно покрай връх Братия до връх Лисец и оттам да се отправим на юг към Оборище. Закусихме и потеглихме към 8:35 сутринта, като с мъка придумахме хижаря да се включи в общата ни снимка (в средата, на втората редичка, зад Нели):
Нашият фактически водач Валери бе разузнал, че можем да заобиколим изцяло връх Братия, което се посрещна с облекчение от по-уморената част от групата. Малко над хижата продължихме по черен път вдясно от този, по който се бяхме спуснали вчера, с много завои и също със зелена маркировка, която на разклоните двама-трима души се пръскахме, за да търсим. На долната снимка например снимам как групата завива вляво, а аз се връщам от едно "неуспешно проучване":
Към 11 ч. излязохме на порутените сгради край шосето Панагюрище - Златица, край които вчера минахме, преди да започнем изкачването на Братия:
Продължихме по отсечката, която бяхме минали - малко шосе и после изкачване през гората:
Много ме радваха новите букови листенца!
Към 12 ч., отпочинали от изкачването, заобиколихме отляво връх Лисец по един от пътищата, които видяхме вчера, отново по червена маркировка. Пак взех да се заглеждам по поляните с иглики...
Зад нас - отново връх Братия:
И връх Лисец зад нас, с табелата за х. "Сакарджа":
Следвайки маркировката, навлязохме в гората покрай връх Сива грамада (1358 м):
Не се стърпях и го "изкатерих" - беше нищо отбивка :)
Пътеката в гората:
Първо мярване (за деня) на рудника и хвостохранилището:
От един без нещо до един и двайсет седнахме на една поляна да обядваме - пазеше ни ей това митично чудовище :)
Продължихме спускането по черен път - маркировката стана по-рядка и бе голяма радост да видим табела!
Последва най-неприятната част от прехода - на открито, в сериозен пек:
Заобикаляхме открития рудник Асарел от лявата ни страна:
Пжнягота ме прихваща просто да снимам пътеката, по която ходя :)
За наше учудване мащерката бе разцъфтяла с пълна сила покрай нас - но никой не пожела да я бере, при тая близост със съмнителните прахове, разнасяни из въздуха...
Спускаме се към пътя от мината:
Колона огромни камиони, натоварени с камънак, мина пред нас - предлолагам, за да се разтоварят на новия хълм, издиган вдясно пред нас:
Между отиването и връщането на камионите пресякохме пътя - насреща е новият хълм, издигнат от мината: Някой изрази надежда, че впоследствие ще бъде залесен...
От другата страна на пътя намерихме нашата маркировка малко вляво, след един ров, и по този "нормален" черен път продължихме спускането си:
Към 14:30 направихме малка почивка под клоните на този голям дъб:
Вдясно се разкриха гледките към хвостохранилището Люляковица - същинска примамлива лагуна:
Малко по-нататък, за наше облекчение, отново навлязохме в прохладата на една гора (според някои - габрова, а според мен - дъбова):
Скоро дърветата станаха букови и се зарадвахме, че сме вече близо до заветното Оборище - оставаше ни само едно стръмно спускане и "капнахме" до паметника - към 15:40 ч..
Обща снимка на паметника на Оборище:
Гората над нас:
Като видяхме многото туристи, идещи по бетонираната алея от колите си, се почувствахме като някакви извънземни, паднали от небето :) При това бяхме толкова жадни, че пихме от водата на Панова река, посипана с буковяа шума и прашна, но все пак незастояла...
След това и ние минахме по алеята, за 15 минути стигнахме паркинга и към 16:15 пристигнахме в хижата, кацнала на склона малко над пътя:
Там отново първата ни работа бе да пием бира :) За гладните имаше и готова скара. След като се настанихме и изкъпахме, пак насядахме на масичките отвън на сладка приказка преди вечеря. Хижарят Петър Кеков се оказа доста колоритна личност - беше извикал внучките си да помагат със сервирането и епичното пържене на картофи, което продължи часове... Този път можахме да слушаме хубавия подбор от български песни, осигурен от Мария (но до хора или други танци отново не се стигна, за мое разочарование!). Тази нощ бе най-топлата от трите - вече бяхме в "жегата", на 600 м.н.в.
Ето че настъпи и последният ден от нашата екскурзия - 1 май. Предстоеше ни да изминем само 7-те километра до Панагюрище. Все пак сутринта не се бавихме, тъй като искахме да имаме повечко свободно време в града. В 8:30 бяхме готови за тръгване и се снимахме с хижаря Пешо на изпроводяк - за целта той дойде с количката си, която иначе не ползваше:
Първите 40 минути вървяхме по пътека, отново маркирана в зелено:
Скоро обаче се озовахме на шосето, а слънцето напичаше доста силно носовете ни. За наш късмет, няма и 5 минути след като стъпихме на асфалта, стопирахме една маршрутка, идеща почти празна от София и тя ни закара на автогарата в Панагюрище, при това шофьорът отказа каквото и да било заплащане - жив и здрав да е! По-голямата част от групата веднага си закупи билети за София за следобеда, като за нас на практика бе осигурена допълнителна кола.
И така, озовали се преди 10 сутринта в празничния град, първо се запътихме към Историческия музей да видим прочутото Панагюрско златно съкровище. Моята компания си ходеше с раниците, а други някои бяха намерили къде да ги оставят при местни хора. Нас обаче ни пуснаха на доверие при съкровището, тъй като щеше да е много пипкаво да вадим всички метални неща от големите раници :) Още от сутринта вече се бе образувала навалица, която не позволи да разгледаме изящните съдини на спокойствие, но нейсе.
Към 11:15 ч. се отправихме към центъра, където вече започваше подготовката на празненствата по случай 136-тата годишнина от Априлското въстание. Отбихме се в катедралния храм "Св. Георги":
На площада пред читалището:
Под мемориалния комплекс "Априлци":
Поглед към града от паметника на "Априлци" - отзад е планината, която минахме предните дни:
Част от участнизите във възстановката на Априлското въстание, която се разигра на стълбищата на комплекса от 11:30 до 12:30 ч.:
Поради голямата навалица не можахме да видим всички сцени от възстановката!
Затова преди да дочакаме края и, насред яростното пукане на пушките и топчетата, се оттеглихме на обяд - едни любезни хора ни насочиха към бистро в една пресечка край река Луда Яна, където се насладихме на бири, салати и яйца по панагюрски...
След това аз, Рени, Таня и Мария се запътихме да разгледаме 2-3 къщи-музеи - първо минахме покрай паметника на Райна Княгиня и нашата Райна позира за снимка пред него:
Родната къща на Райна Попгеоргиева Футекова е "само" на 339 години:
Надгробните паметници на Райна Княгиня и баща и в двора:
Нашата Райна е поседнала пред къщата на Райна Княгиня:
След това се отправихме към Тутевата къща, описана от Захарий, където е обявено въстанието в Панагюрище:
Уредниците бяха така любезни да ни извадят някои от съхраняваните там оръжия, принадлежали на хвърковатата чета на Бенковски:
Фасадата на Тутевата къща:
Съвсем наблизо бе и Лековата къща, изписана "по европейски" от местния художник Иван Зографина:
Прочутото "колело на живота" в гостната на Лековата къща:
Стаята в Лековата къща, където са приютявани апостолите:
Отзивчивият уредник ни обърна внимание на външната стенопис на виенски валс на стената на Лековата къша:
Мария, Рени и Таня, поседнали на входа на Лековата къща:
А тази лястовичка в двора търпеливо ни чакаше да си идем, че да си продължи строенето на гнездото...
За последно се отбихме до църквата "Въведение Богородично", която бе "блокирана" по време на възстановката наобед:
И толкова! Пихме по едно кафе на центъра и препълнени с най-хубави впечатления, се сбогувахме с красивото Панагюрище.
Огнени езици огряха село Оборище- 10 км....
Панагюрският Бръснар..и другите
ВСЯКА ГОДИНА ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ -ПРОГРАМА М...
Панагюрският Бръснар..и другите
ВСЯКА ГОДИНА ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ -ПРОГРАМА М...
Иван Костов успешно приватизира и ... АЕ...
След година най-после обвиниха Райнето
Как община Пловдив да спести 2 млн. лв.?...
След година най-после обвиниха Райнето
Как община Пловдив да спести 2 млн. лв.?...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене