Този сравнително малко известен старопланински водопад бе избран от Мария Дамянова като цел на еднодневна ескурзия по това време на годината, когато е пълноводен. (Обявиха ни го като "падало" и така го бях нарекла и аз, но се поправих, като видях първия коментар тук!) Непосредствено след великденското заседяване по трапезите, планът беше да се разходим леко и приятно, без да се натоварваме много (особено ако се случеше да вали продължително, като предните дни). И така, в неделя, 22 април, потеглихме в 7:30 ч. сутринта с голям автобус от София по подбалканската линия към с. Христо Даново. Времето, напук на всичките ни притеснения, беше ярко слънчево, макар и  хладно сутринта. Спряхме за кафе пауза в центъра на Челопеч и към 10:20 ч. стигнахме Христо Даново. Изсипахме се на паркинга и веднага поехме по улиците на север, към Балкана.



Поглед назад към Христо Даново:



Малко над селото хванахме асфалтиран път, който някога е бил прокаран почти водоравно по източния склон на долината на Сувчарска река. Зад гърба ни остана Розовата долина, а напредвайки по пътя, се радвахме на гледките към реката, надвисналите скали отдясно и балканските върхове от другата страна...



От този приток, пресичащ пътя ни, си наливахме вода и на отиване, и на връщане:



Долината на Сувчарска река (вляво покрай нас):



Скоро пътят се стесни доста от многобройни срутища - очевидно сега е използваем само за мотопедисти и пешеходци...







Погледи нагоре:









Още скали позират край нас:







Поглед назад:



Реката долу вляво от нас:



Снежна пряспа край пътя:





След час и половина волно дишане и усърдно въртене на глави заради гледките от всички страни,  стигнахме първия мост над реката. Пътят завива наляво и продължава да изкачва балкана, за да стигне до Козя стена. Нашата цел обаче е вече съвсев близо - пътечката за водопада слиза от пътя и продължава срещу течението на реката. Посоката е натъртена с жълта боя:



Вече сме в гората, на едва личащата в шумата пътека:





Склонът е стръмничък:







Ето го и самото Сувчарско пръскало (55 м. височина) - групата се е пръснала наоколо да обядва:



Полазих малко по-близо до водната струя, но пръските бяха толкова много, че не пожелах да се мокря повече:





Част от компанията ми за обяд:









Към 1 ч. следобед заслизахме обратно:



Тук дърветата цъфтят малко по-късно:





Отново поглед към долината на Сувчарската река:



Вероятно нарушихме пладнешката дрямка на не едно змийче, но видяхме само това:



Отново поглед към Розовата долина и Средна гора отзад:



Малко преди да влезем отново в селото, взехме едно разклонение (черен път) и минахме покрай паметника в памет на загиналите в района руски воини през декември 1877 г.:



Последен пасторал от Христо Даново:



Към 15 ч. се бяхме събрали благополучно в автобуса и потеглихме обратно. Тъй като имахме доста време, се отбихме да видим и Еленската базилика от IV в. до гр. Пирдоп. Автобусът ни закара по къса обивка до един параклис "Св. Илия", съвсем близо до останките на базиликата:





Поглед към билото на Стара планина - руините на базиликата са сред дърветата пред нас (леко вдясно):



Еленската базилика:





Към 18 ч. се стоварихме обратно на стадион "В. Левски" в София и моята компания от 5 дами се отправи към градинката зад паметника на съветската армия - взехме по бира и се разположихме около една маса, превъзнасяйки живота и благините му. За наше най-голямо учудване един руски турист дойде да ни снима с обяснението, че в Москва не можели да се видят сами жени да пият бира (на публично място)! Оставаше и да му повярваме, хе-хе :)

Постингът е страхотен! Би трябвало под всяка снимк да има надпис. Змийчето е пепелянка. А водопадите в Балкана се наричан пръскала, а в Родопите - падала.
С пожелание следващата Ви цел да бъде Сливовдолското падало над Бачковсия манастир, не е некак близо.
Поздрави,
Коста

Страхотна група сте! Много хубав маршрут и много добре обяснен. Досега не съм ходил на Сувчарското пръскало. Ходих през ноември по реките Дамлъдере и Каваклъдере. Намират се над с. Христо Даново, западно от Сувчарска река. Скалите по тези реки са същите като по Сувчарската. В района има още един подобен водопад-на река Джафардере над Кърнаре. Скоро мисля да ги мина и двата водопада едновременно за да хвана пълноводието.

И най-вече за поясненията, г-н Коста!