Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2012 19:31 - Прохождане в Западна Средна гора - част 2
Автор: rumyeah Категория: Туризъм   
Прочетен: 6678 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 06.06.2012 17:49


Това е продължение на описанието ми на четиридневния излет в западната част на (Същинска) Средна гора, започнато тук.
На третия ден, 30 април, отново се очертаваше слънчево и топло време. Този път обаче ни чакаше повечко път - трябваше да се върнем горе-долу обратно покрай връх Братия до връх Лисец и оттам да се отправим на юг към Оборище. Закусихме и потеглихме към 8:35 сутринта, като с мъка придумахме хижаря да се включи в общата ни снимка (в средата, на втората редичка, зад Нели):

image

Нашият фактически водач Валери бе разузнал, че можем да заобиколим изцяло връх Братия, което се посрещна с облекчение от по-уморената част от групата. Малко над хижата продължихме по черен път вдясно от този, по който се бяхме спуснали вчера, с много завои и също със зелена маркировка, която на разклоните двама-трима души се пръскахме, за да търсим. На долната снимка например снимам как групата завива вляво, а аз се връщам от едно "неуспешно проучване":

image

Към 11 ч. излязохме на порутените сгради край шосето Панагюрище - Златица, край които вчера минахме, преди да започнем изкачването на Братия:

image

Продължихме по отсечката, която бяхме минали  - малко шосе и после изкачване през гората:

image

Много ме радваха новите букови листенца!

image

image

image

Към 12 ч., отпочинали от изкачването, заобиколихме отляво връх Лисец по един от пътищата, които видяхме вчера, отново по червена маркировка. Пак взех да се заглеждам по поляните с иглики...

image

Зад нас - отново връх Братия:

image

И връх Лисец зад нас, с табелата за х. "Сакарджа":

image

Следвайки маркировката, навлязохме в гората покрай връх Сива грамада (1358 м):

image

Не се стърпях и го "изкатерих" - беше нищо отбивка :)

image

Пътеката в гората:

image

Първо мярване (за деня) на рудника и хвостохранилището:

image

От един без нещо до един и двайсет седнахме на една поляна да обядваме - пазеше ни ей това митично чудовище :)

image

Продължихме спускането по черен път - маркировката стана по-рядка и бе голяма радост да видим табела!

image

Последва най-неприятната част от прехода - на открито, в сериозен пек:

image

Заобикаляхме открития рудник Асарел от лявата ни страна:

image

image

image

Пжнягота ме прихваща просто да снимам пътеката, по която ходя :)

image

image

За наше учудване мащерката бе разцъфтяла с пълна сила покрай нас - но никой не пожела да я бере, при тая близост със съмнителните прахове, разнасяни из въздуха...

image

Спускаме се към пътя от мината:

image

Колона огромни камиони, натоварени с камънак, мина пред нас - предлолагам, за да се разтоварят на новия хълм, издиган вдясно пред нас:

image

Между отиването и връщането на камионите пресякохме пътя - насреща е новият хълм, издигнат от мината: Някой изрази надежда, че впоследствие ще бъде залесен...

image

От другата страна на пътя намерихме нашата маркировка малко вляво, след един ров, и по този "нормален" черен път продължихме спускането си:

image

Към 14:30 направихме малка почивка под клоните на този голям дъб:

image

Вдясно се разкриха гледките към хвостохранилището Люляковица - същинска примамлива лагуна:

image

image

Малко по-нататък, за наше облекчение, отново навлязохме в прохладата на една гора (според някои - габрова, а според мен - дъбова):

image

Скоро дърветата станаха букови и се зарадвахме, че сме вече близо до заветното Оборище - оставаше ни само едно стръмно спускане и "капнахме" до паметника - към 15:40 ч..

image

Обща снимка на паметника на Оборище:

image

Гората над нас:

image

Като видяхме многото туристи, идещи по бетонираната алея от колите си, се почувствахме като някакви извънземни, паднали от небето :) При това бяхме толкова жадни, че пихме от водата на Панова река, посипана с буковяа шума и прашна, но все пак незастояла...

image

След това и ние минахме по алеята, за 15 минути стигнахме паркинга и към 16:15 пристигнахме в хижата, кацнала на склона малко над пътя:

image

Там отново първата ни работа бе да пием бира :) За гладните имаше и готова скара. След като се настанихме и изкъпахме, пак насядахме на масичките отвън на сладка приказка преди вечеря. Хижарят Петър Кеков се оказа доста колоритна личност - беше извикал внучките си да помагат със сервирането и епичното пържене на картофи, което продължи часове... Този път можахме да слушаме хубавия подбор от български песни, осигурен от Мария (но до хора или други танци отново не се стигна, за мое разочарование!). Тази нощ бе най-топлата от трите - вече бяхме в "жегата", на 600 м.н.в.

Ето че настъпи и последният ден от нашата екскурзия - 1 май. Предстоеше ни да изминем само 7-те километра до Панагюрище. Все пак сутринта не се бавихме, тъй като искахме да имаме повечко свободно време в града. В 8:30 бяхме готови за тръгване и се снимахме с хижаря Пешо на изпроводяк - за целта той дойде с количката си, която иначе не ползваше:

image

Първите 40 минути вървяхме по пътека, отново маркирана в зелено:

image

image

Скоро обаче се озовахме на шосето, а слънцето напичаше доста силно носовете ни. За наш късмет, няма и 5 минути след като стъпихме на асфалта, стопирахме една маршрутка, идеща почти празна от София и тя ни закара на автогарата в Панагюрище, при това шофьорът отказа каквото и да било заплащане - жив и здрав да е! По-голямата част от групата веднага си закупи билети за София за следобеда, като за нас на практика бе осигурена допълнителна кола.
И така, озовали се преди 10 сутринта в празничния град, първо се запътихме към Историческия музей да видим прочутото Панагюрско златно съкровище. Моята компания си ходеше с раниците, а други някои бяха намерили къде да ги оставят при местни хора. Нас обаче ни пуснаха на доверие при съкровището, тъй като щеше да е много пипкаво да вадим всички метални неща от големите раници :) Още от сутринта вече се бе образувала навалица, която не позволи да разгледаме изящните съдини на спокойствие, но нейсе.
Към 11:15  ч. се отправихме към центъра, където вече започваше подготовката на празненствата по случай 136-тата годишнина от Априлското въстание. Отбихме се в катедралния храм "Св. Георги":

image

На площада пред читалището:

image

Под мемориалния комплекс "Априлци":

image

Поглед към града от паметника на "Априлци" - отзад е планината, която минахме предните дни:

image

Част от участнизите във възстановката на Априлското въстание, която се разигра на стълбищата на комплекса от 11:30 до 12:30 ч.:

image

Поради голямата навалица не можахме да видим всички сцени от възстановката!

image

Затова преди да дочакаме края и, насред яростното пукане на пушките и топчетата, се оттеглихме на обяд - едни любезни хора ни насочиха към бистро в една пресечка край река Луда Яна, където се насладихме на бири, салати и яйца по панагюрски...
След това аз, Рени, Таня и Мария се запътихме да разгледаме 2-3 къщи-музеи - първо минахме покрай паметника на Райна Княгиня и нашата Райна позира за снимка пред него:

image

Родната къща на Райна Попгеоргиева Футекова е "само" на 339 години:

image

Надгробните паметници на Райна Княгиня и баща и в двора:

image

Нашата Райна е поседнала пред къщата на Райна Княгиня:

image

След това се отправихме към Тутевата къща, описана от Захарий, където е обявено въстанието в Панагюрище:

image

Уредниците бяха така любезни да ни извадят някои от съхраняваните там оръжия, принадлежали на хвърковатата чета на Бенковски:

image

Фасадата на Тутевата къща:

image

Съвсем наблизо бе и Лековата къща, изписана "по европейски" от местния художник Иван Зографина:

image

Прочутото "колело на живота" в гостната на Лековата къща:

image

Стаята в Лековата къща, където са приютявани апостолите:

image

Отзивчивият уредник ни обърна внимание на външната стенопис на виенски валс на стената на Лековата къша:

image

Мария, Рени и Таня, поседнали на входа на Лековата къща:

image

А тази лястовичка в двора търпеливо ни чакаше да си идем, че да си продължи строенето на гнездото...

image

За последно се отбихме до църквата "Въведение Богородично", която бе "блокирана" по време на възстановката наобед:

image

image

И толкова! Пихме по едно кафе на центъра и препълнени с най-хубави впечатления, се сбогувахме с красивото Панагюрище.



Гласувай:
5



1. lubara - Поздрави!
09.05.2012 08:18
Живи и здрави да сте, и още много такива разходки!
цитирай
2. анонимен - Наистина хубаво!
13.06.2012 19:37
Чудесен пътепис, с много и хубави снимки - зарежда с енергия! Да си жива и здрава!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 836786
Постинги: 93
Коментари: 204
Гласове: 548
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031