Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2015 18:02 - В Голема планина - от Батулия до Огойския манастир
Автор: rumyeah Категория: Туризъм   
Прочетен: 2371 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За тази неделна разходка отново останах сама и до последния момент се чудех за маршрута - исках да е поне донякъде нов за мен, но по-къс от летните, за да се прибера по светло. Накрая реших да тръгна от Батулия по билния път между Оградище и Бакьово и ако имам време, да отида до Търтрива чукла, пък ако нямам - да се върна обратно. Впоследствие така и не стигнах до никакъв връх, но пък "нацелих" цели три свети места!

Времето бе топло, но сутринта имаше висока облачност, която правеше небето млечно и непропускащо слънчевите лъчи. Към 9:05 стартирах от шосето по пътя към Батулийския манастир "Св. Никола" и този път се отбих да го видя:

image

image

За съжаление всичко бе затворено, но иначе ми хареса. Лозата пред входа на черквата бе увесила гроздове...

image

Върнах се на пътя и продължих по него нагоре покрай няколкото къщи, там той прави голям завой. След 45 мин. (от тръгването ми) стигнах разклона, където напред продължава пътят за Оградище, по който вече бях минавала, а вдясно нагоре тръгва избраният от мен билен път. (Ако не се бях отбивала до манастира и бях взела пряката пътека на споменатия завой, сметнах, че дотук щеше да ми отнеме максимум 30 мин.)
Пътят бързо набра височина, за кратко се движеше успоредно на долния, после зави на юг, все през гората. Половин час от отбивката вдясно се вля друг път, съвсем затревен. Междувременно слънцето бе изгряло и стана съвсем топло, дори се появиха рояци неприятни мушици, които ме караха да съжалявам, че не нося репелент... Пътят заобикаля от юг Уровишка чукла, по-нататък по билото минава и през поляни, а на някои от местата, отбелязани на картата като "махали", дори се появиха къщи - макар че не съм сигурна дали още се използват. Появиха се и първите гледки на юг към Софийската планина - за жалост слънцето така блестеше насреща, че снимките не станаха...

image

По-нататък пътят заобикаля от юг Драгошката чукла, най-високата в района. На първия завой от тази му дъга има поляна с новопостроен ловджийски навес, а перпендикулярно на пътя тръгва пътека в посока юг (Бакьово). При навеса стигнах в 11:20 ч. и поседнах за кратка закуска:

image

След това продължих по моя път, който нататък почти не вървеше през гора и билните гледки взеха да се редуват една след друга...

image

Над махала Пръдилов рът:
image

И поглед към  Мургаш, в маранята...

image

Отсреща вдясно се виждаха и по-нови къщи, тук съм снимала едната с увеличение, отзад са върховете Чукава и Търтрива чукла:

image

Минах през едно залесено дере и течащи през него потоци, а после изкачих тези доста сухи наглед склонове, но дребните габъри по тях бяха толкова ярко зелени, сякаш е пролет, а не почти есен...

image

Поглед назад към Драгошката чукла:

image

А в гората пред мен се появиха и изсъхнали борове...

image

Въобще, пейзажът в тази част малко ми приличаше на пустинен...

image

image

image

image

По някое време пътят заобикаляше отдясно затревено хълмче, но имаше коловози и през него, и реших да мина отгоре. Там (в 12:10 ч.) се натъкнах на една прекрасна млада круша, която ми напомни на друга круша в Малата планина, под която имаше оброчен кръст:

image

Не щеш ли, като завъртях поглед наляво, видях дървен кръст и до него парче от някогашен каменен - явно и тук е имало оброк, все пак!

image

image

Отново поглед към Мургаш:

image

Къпините край пътя бяха вързали, но напълно изсъхнали!

image

Имаше и участък с напълно изсъхнали борове!

image

В тази отсечка има отбивка вдясно, предположих, че води до една антена, която видях преди това. Като продължих напред, скоро стигнах до пътя, идещ от село Огоя (дотам били 3 км):

image

Поглед към долината на Огоя:

image

Продължих напред, вече на север:

image

Скоро пътят тръгна да обикаля едно хълмче отляво, имаше и следи от гуми през "темето" му и ги хванах - така се озовах пред развалините на Огойския манастир "Св. Пантелеймон" (донякъде изненадана, защото на картата на bgmountains той бе означен доста по-надолу в дерето):

image

Скоро са му монтирали нова дървена врата, с позлатен кръст:

image

Часът бе 12:55 и на пейките край руините седнах за втора кратка закуска. За съжаление земята бе обсипана с пластмасови опаковки, бутилки и тарелки! Едните се стараят да го направят хубаво, а другите идват и го освинват, както обикновено...

image

Поглед към пътя на север, който се отказах да следвам нататък - не бях в добра форма и не ми се рискуваше да окъснея насред Големата планина:

image

След известно колебание реших да тръгна обратно и като стигна до ловджийския навес, да се пробвам да сляза до Бакьово. На разклона за Огоя отново погледнах на изток:

image

image

Нататък беше лесно - последен поглед назад и към Чукава и Търтривата чукла, до която така и не стигнах този ден:

image

И отново Мургаш...

image

На връщане си набрах и хубав глог, за шипките все още бе рано. В 14:35 стигнах познатия вече навес и се юрнах по пътеката на юг, която после изви на запад:

image

На места тази пътека бе доста стръмна, на места треперех да не я изгубя в тревите (нямаше я на картата в телефона ми), но успешно я проследих до първите къщи:

image

image

image

За 50 минути по пътеката слязох до черен път, който тръгна на запад покрай Батулийската река (която май тук още се нарича Бакьовска).

image

Черният път пресича реката по един доста съмнителен мост:

image

По това време бях вече свършила водата и видях на картата в телефона, че малко по-нататък до шосето в посока Батулия има вода, затова тръгнах към нея. Оказа се, че това е поток, до който не можех да прескоча събраната отдолу тиня и се отказах. Накрая се върнах по шосето към Бакьово:

image

Неестествено зелените хълмове на север от Бакьово, аз слязох западно от левия:

image

Потрамбовах още малко по шосето и като не намерих ни кафене, ни двор с щъкащи хора, че да си поискам вода, се паркирах на втората спирка - тъкмо в 16 ч., т.е. бях ходила кръгло 7 часа този ден. В 16:15 ч. дойде маршрутката от Огоя и ме закара на гарата в Реброво, където имах цял час до следобедния влак, за да се напия с каквото си искам :) И добре, че си починах през това време, защото после се наложи да пътувам права в пълния влак...



Тагове:   Огоя,   батулия,   Бакьово,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. planinitenabulgaria - Само който е бил по тези
08.10.2015 10:51
места може да оцени красотата им.
А ти имаш едно посвещение към сборен постинг от десетина постинга, обхващащи 2000 кв. км. от тези места. И пожелание да ги упознаеш. Виждам, че си започнала...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 597783
Постинги: 93
Коментари: 204
Гласове: 516
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031