Още една прелестна майска екскурзия - по Врачанския балкан, на 16-17 май 2015 г., организирана от Мария Дамянова. 20 души потеглихме с бусче от София в събота сутринта и към десет без нещо слязохме на булеварда пред окръжната болница във Враца и веднага се запътихме към планината. След 15-ина минути вече крачехме по пътеката към водопада Врачанска Скакля, в рамките на резервата "Врачански карст".





20 мин. след напускането на улицата вляво от пътеката има хубаво изворче, от което се възползвахме. Белите скали край нас контрастираха чудно на младата зеленина, а над главите ни ухаеше на цъфнали люляци и ясени...





Времето бе малко задушно, пътеката - хлъзгава и стръмна на места, а клоните на околните дървета упорито закачаха раниците ни, затова доста се поизпотихме, докато стигнем основата на водопада - към 11:20 ч.



Височината на скалата е 141 м., но само тънки струйки вода се спускаха отгоре - и вероятно до месец водопадът ще е напълно пресъхнал. Иначе щеше да е най-големият в страната!
Групата се разшета наоколо - някои почиваха, други се закатериха по скалите...





След половин час продължихме по маркираната в червено туристическа пътека нагоре към билото - поглед назад към долината, по която дойдохме:



Малко преди билото минахме покрай голяма пещерна ниша и (част от групата отиде да я разгледа):



В пукнатините на отсрещните скали растяха разни дръвчета:





Последен поглед назад към нагънатата скала с водопада:



Малко преди 12:30 ч. стигнахме беседката на платото, където се разположихме на обяд, до 13 ч. После продължихме по същата пътека, сред поляни, понори и малки възвишения:




В 13:45 ч. стигнахме до разклон с табели: напред се продължава за Околчица, а ние завихме надясно към х. Пършевица. След 20-ина минути отдясно ни се откри гледка към скалите на Вратцата, полупотопени в облаци:



След кратка почивка продължихме напред, на този етап някои вече ходеха боси. След половин час преодоляхме едно дере...


... след което отново се излегнахме за кратка почивка...



Към 15:20 ч. продължихме и скоро стигнахме разклон в гората с табела, но не и с маркировки:



След кратко проучване водачите избраха левия път, който е по-обиколен, но с по-приятен наклон.



Към 16:10 пътят ни изведе до чешма, от която попълнихме запасите. Следваше кратко изкачване и после слизане към бившата мина Плакалница:



Заобикаляйки мината, в 17:15 ч. стъпихме на шосето, стигащо до нея.


Нататък пътят бе лек и приятен, сред горската прохлада. В 18:10 ч. подминахме отклонението вдясно към екопътеката "Боров камък" - оттам щяхме да се качим, ако на споменатия разклон бяхме тръгнали надясно. След още 20 мин. по пътя пристигнахме на х. Пършевица - в гората до нея едни момчета се упражняваха в катерене:



В хижата веднага се почерпихме с така жадуваната бира; последва настаняване, къпане и кротка вечеря... А на другата сутрин се събудихме в плътна мъгла! Разчитайки, че тя скоро ще се раздигне, в 8 ч. потеглихме по пътеката към Очин дол:


Околните склонове бяха изпълнени с цветя, сред които и много диви орхидеи:





След половин час напуснахме пътеката и заизкачвахме вр. Кръстанова могила вляво от нас - най-високата точка от дневния ни маршрут, 1430 м.



Към цветята се прибавиха и китки диви ириси...



На вр. Кръстанова могила, все още в прегръдките на мъглата...



Нататък продължихме по ръба, но страховитите гледки вдясно бяха омекотени от мъглата...














Макар да не личи добре на снимките, призрачната красота на пейзажа доста ни въодушевяваше...

























Вляво пък по някое време мернахме пътя, по който предния следобед отидохме до хижата...




Последни скалички за деня:





Към десет и нещо бяхме на седлото преди връх Бук, където направихме малка почивка. После тръгнахме нагоре, като по-голямата част от групата подсече върха по пътеката вляво. Аз обаче се изтипосах на пирамидката му:


Последва слизане от вр. Бук и минаване покрай малко езерце и дръвче с ловджийско чакало до него (11:20 ч). Около нас препусна табун коне:





Малко по-нататък (към 11:50 ч.) водачите решиха да изоставим пътя и да "сечем" през гората.



Повече от час ходихме през този великолепен букак, предимно без пътека, газейки свежо зелена левурда...Всички си набрахме от нея и констатирахме, че това е най-голямото находище на левурда, което сме виждали! Пада се на северния склон на вр. Маркова могила.



Към 13:15 ч. излязохме на разклона на пътеките, където се разположихме на тревата за обяд. Напред се продължава към Околчица - предния път с тази група бяхме отишли именно натам. Този път целта ни беше слизане към Люти брод, затова завихме надясно и подсякохме от юг връх Базова могила:



След около час пътеката ни изведе на шосето за Околчица, по което тръгнахме надолу. Скоро открихме пътеката на Ботевите четници, маркирана в жълто (и липсваща на нашите карти), която слиза от Околчица към Рашов дол, и се прехвърлихме на нея.





Шосето, както и нашата на места успоредна, на места сечаща го пътека, минава през мястото "Погледец", откъдето (но не само) има чудна панорама към близкото село Челопек, равнината на Мездра и старопланинската верига отзад:



Личи ми, че много се прехласвам по ясените :)



Малко преди 16 ч. стъпихме на площада в село Челопек, където бяхме извикали нашия бус да ни вземе, тъй като в жегата на никого не му се слизаше пеша до Люти брод.
Там пък се отбихме на брега на Искър при "лодката на баба Илийца", за да видим Ритлите:



Последва спирка за бира и прибиране към София (пътьом се разминахме с обещаната буря с гръмотевици, гарнирана и с градушка).

В нея освен другите неща съм описал и 14 римски пътища. Лъбимият ми преход обаче е покрай водопада Боров къмик, после извора Дудил и спускане в Елисейна. Аки човек е горе без пътека и падне мъгла, става много шибано...