Връх Издремец (в Големата планина) отдавна ми бе мерак. Минавала съм покрай него с различни групи и си наумих, че ще отделя един ден специално, за да го кача. За щастие си намерих и компания - и така, петима поехме с влака в 8:35 от София в неделя, 10 май 2015 г. За да спестим време, от гара Бов взехме маршрутката за село Бов и там се отбихме за кратко да пием кафе в хотел "Планинец". В 10:30 ч. потеглихме по познатия път, по който многократно сме слизали от хижа Тръстеная. Отначало небето бе доста начумерено, но постепенно се изчисти и пекна слънце.
15-ина минути слез тръгването минахме покрай оброчните кръстове в края на селото, посветени на светите братя Кирил и Методий:



По-нататък вдясно подминахме живописния връх Колибището:



Към 12 ч. стигнахме руините на някогашния пионерски лагер, а десетина минути след това подминахме първия разклон вляво за х. Тръстеная и продължихме по "шосето" за фермата Чемерник. Към 12:20 го изоставихме и поехме по черен път вдясно. Там вече си включих gps-а на телефона (току-що снабден с карта) и близо час се изкачвахмe плавно по затревени пътчета на юг и на изток, докато стигнахме точката, от която беше най-близо да се тръгне директно към върха:



Гората на западния склон е доста пострадла, а има и къпини, които в момента не бяха още избуяли, но в друг сезон биха създавали по-сериозно препятствие...





Драпането бе 20 минути, но доста стръмно! Поглед назад (на запад):



Малко под върха минахме покрай една голяма яма, като пропадало:



Бебета!





На връх Издремец (1492 м.) пристигнахме към 13:40 ч.:



Гледките оттам наистина са много хубави, макар облаците в случая малко да ги замъгляваха...



Недалеч на изток-югоизток се открояваше силуетът на връх Козница:







На север се виждаха фермата Чемерник, езерата и Врачанският балкан в далечината (не че личат много на снимката ми)...



Моята компания на връх Издремец: Роси, двете Тани и Сашо.



След като обядвахме, към 14:20 поехме надолу от другата страна. Там гората бе свежо зелена, а под дърветата бе пълно с млада левурда, та си понабрахме. После излязохме на друг път и поехме по него към фермата. Той зави плавно и в 14:45 ч. стигнахме разклон, белязан с пластмасова бутилка. Там пътят, идещ от фермата, се разклонява и минава от двете страни на върха. Ние продължихме към фермата по големите поляни, пълни с цветя...









Към три и нещо се разходихме из фермата Чемерник, после минахме покрай двете езера:





И в 15:55 бяхме пред х. Тръстеная, където се отбихме до оброчния кръст на Св. Пантелеймон:



След кратка почивка (с кафе), в 16:10 поехме обратно, като минахме по пътя през гората, а не покрай езерата. Времето отново се начумери и като стигнахме разклона на пътя за село Бов (по който бяхме дошли) в местността Ключ, заръмя (и съответно спрях да снимам). Там успяхме обаче да нацелим отбивката, която прави голяма дъга (изглежда покрай бившата мина) и после слиза в дерето на река Трескавец.
Към 17:30 ч. подминахме развалините на някогашната хижа Трескавец. Дъждът спря и продължихме в свежо зелената гора покрай реката, която вече бе станала широка. След още един час стигнахме разклона за манастира "Св. арх. Михаил", познат ми от неотдавнашното ходене по маршрута "Под камико".
Нататък бе лесно: след 15 мин. бяхме до стадиона на гара Бов:





През последните 20 минути до гарата се дивихме на многото нацъфтели ясени по скалите наоколо, и на отсрещния склон на Понор планина...







На гарата имахме достатъчно време и за бира, преди да се качим на влака в 19:49 ч. за София. Бяхме много доволни от пълната обиколка и опиянени от пролетните гледки :)

по тези части цъфнала?

Но не сме и търсили, така че... Мин. неделя бе цъфнала тук-там в Малата планина :)