Постинг
19.06.2014 19:27 -
Добрата ламя Триглава
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 5787 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2014 13:31
Прочетен: 5787 Коментари: 2 Гласове:
8
Последна промяна: 20.06.2014 13:31
Още една сбъдната мечта: масивът Триглав в Централен Балкан. Наговаряхме се няколко души в продължение на месец, през това време половината участници се смениха, но накрая все пак заформихме шесторка и потеглихме от София в петък, 13 юни, с влака за гара Тъжа. Докато вървяхме към селото, се наслаждавахме на живописната снага на масива:
Не бързахме в жаркия следобед и в селото поседнахме на бири, кафета, пасти и пр. След това, към 15:40 ч. потеглихме на север. Пасторална картинка край селото - точно срещу разклона, където нашата синя маркировка поема надясно:
Може и да не е ламя, но е триглава :)
Групата ни пъплеше бавно и славно и дори се разделихме на две. Към 18:30 ч. стигнахме х. "Русалка":
Продължихме напред по пътя през КИП "Сладката вода" и подминахме този малък водопад, криещ се зад дърветата:
На отсрещния склон на тъжанското ждрело има много по-внушителни водопади, но ни бяха в конпражур:
Към 19:30 моята тройка отцепи от пътя стръмно нагоре по Бабската екопътека:
Тъй като се запъхтяхме по склона и все не намирахме разклона за х. Триглав, взехме да се въртим безпомощно около коловете и да се чудим къде сме. Естествено, нямаше никакъв обхват, за да се обадим и да питаме някого. Накрая решихме да се върнем долу на пътя и да караме по него.
Бяхме загубили час и половина из Бабския рид и пристигнахме в х. Триглав по тъмно, почти в 22 ч. Събрахме се на късна вечеря, а към полунощ дойде още една група, която бе тръгнала късно от селото и бе вървяла на лунна светлина...
На втория ден трима поехме към вр. Голям Кадемлия. Любезната хижарка ни показа обиколната пътека, която ни изведе на така търсения предната вечер разклон - оказа се, че сме били най-много на 200 м под него!
Пътеката, отбелязана с пирамидки, катери рида, като в един момент се разклонява - вдясно продължава водоравно над Бабската река, там се мярка и синя маркировка. Вляво пък катери предвърха и продължава по ръба към Голям Кадемлия. Ние хванахме дясната:
Отсреща - вр. Ботев, с подигравателно ухиленият Жокер (от преспи):
Големите Петканови водопади на запад, с увеличение:
Към върха :)
Който си има стража:
Изворче на пътеката:
По някое време видяхме, че нашата пътека се спуска към Бабската река и я зарязахме, като драснахме директно наголе вляво, по склоновете на Голям Каделмия. Поглед на юг:
Ето ги облаците, от сутринта ни чакат (отазд: вр. Мазалат)...
Това може би е опит да снимам поляната Равна с хижа Триглав долу вляво под нас, но мъгливото време не позволява да се различи добре...
Още малко остава до върха!
Към 12 ч. бяхме горе, облаците - също. Тук съм снимала пътя и помпената станция в далечината (минахме покрай нея при качването):
:
Сградите на върха:
Сашо на вр. Голям Кадемлия (2276 м):
И аз на върха (Таня се беше завъртяла към заслона, така и не я снимах тук):
Пред заслона седнахме на обяд, през това време вятърът довя още по-гъсти мъгли. Планът ми беше на връщане да обиколим по пътя и убедих останалите да тръгнем натам, тъй като слизането по него е по-леко, макар и по-дълго. Все се надявах мъглите да се поразкарат, но уви, не рачиха. Три часа ходихме до Смесите без никаква видимост, като за кратко ни валя и дъжд. Долу на Смесите вече не беше толкова мъгливо:
Поехме на юг по Русалийския проход:
Река Тъжа вдясно от нас:
Малко ручейче, спускащо се от наше ляво:
И ето го известното Кадемлийско пръскало, където бяхме към 16:30 ч:
Сашо и Таня при Кадемлийското пръскало:
Починахме малко на пейката до пръскалото и продължихме надолу към х. Триглав - последен поглед към красавеца:
Малко преди 18 ч. бяхме обратно в хижата - цялата обиколка ни бе отнела почти 9 часа. Поради плавното слизане почти не чувствахме умора! Почерпихме се с бири, изкъпахме се и се отдадохме на една доста лежерна вечеря в уютната столова на хижата.
На третия ден отново се движихме поотделно - аз, Сашо и Таня минахме Бабската екопътека, а другите от компанията, които не искаха да идват на върха предния ден и вече бяха минали по нея, тръгнаха директно съм село Тъжа.
Това е хижа Триглав:
Сашо и Таня пред оградата на хижата:
Същата поляна (Равна):
Тръгнахме малко след 9 ч., по същата пътека, към Бабското пръскало. Облаците започнаха едно шоу, което не ме оставяше да прибера фотото...
Ето табелата на разклона, на около 20 мин. от хижата, дето първата вечер не стигнахме до нея!
Този път продължихме към Бабската река:
Съвсем скоро стигнахме двете мостчета над нея:
От долното мостче снимахме началото на Бабското пръскало под нас:
Шоуто на облаците продължаваше...
Като се повъртяхме около мостчетата, поехме по пътеката нагоре, добре маркирана в жълто, обикаляща малко и излизаща на панорамната площадка срещу Бабското пръскало (по-ниската, виждат се дървените перила):
Нагоре по пътеката:
В най-високата част - поне са наслагали доста табели, няма спор:
Облаци и скали...
...и цветенца...
Слизането към спомената площадка е стръмничко, дори има въже:
Вече сме на площадката - ето го Бабското пръскало в цялата му прелест!
Наоколо - само красота!
Моя милост на фона на Бабското пръскало:
Сашо, пак там:
И Таня - пред Бабското пръскало:
И последен поглед към него...
Поглед надолу, вижда се и част от пътя:
Към 10:50 продължихме по пътеката през гората, скоро излязохме на прекрасна поляна:
Насред поляната има и каптиран извор, и пейки за почивка. Продължихме напред по маркировката...
Последна отсечка в гората, с някои доста чепати дървета:
Скоро се смъкнахме обратно на пътя и след 15-ина минути стигнахме табелата за национален парк Централен Балкан:
В 12:45 бяхме на х. Русалка, там седнахме на бири и похапки. Времето продължаваше да се чумери и колкото и да ни се искаше да останем, се заподканяхме да слизаме по-бързо. Това е поляната точно под х. Русалка:
После - по познатия път и сечащи пътеки надолу - към с. Тъжа. Ето го под нас, а наоколо - пълно с шипкови храсти...
Малко преди селото най-сетне ни захвана един дъждец...
За два часа слязохме в с. Тъжа и следващите два часа "утрепахме" в бара на кафета и бири, докато навън валеше ту силно, ту слабо... Като стана време за нашия влак, се отправихме към гарата. По пътя слънчо се опитваше да се покаже и бяхме възнаградени с великолепна дъга (но не я снимах, щото продължаваше да мокри). Последен поглед към Триглав от гара Тъжа вечерта:
Та това ми беше запознанството с ламята Триглава, която, рекоха ни, често се цупи по това време на годината, но все пак беше добричка към нас :)
Не бързахме в жаркия следобед и в селото поседнахме на бири, кафета, пасти и пр. След това, към 15:40 ч. потеглихме на север. Пасторална картинка край селото - точно срещу разклона, където нашата синя маркировка поема надясно:
Може и да не е ламя, но е триглава :)
Групата ни пъплеше бавно и славно и дори се разделихме на две. Към 18:30 ч. стигнахме х. "Русалка":
Продължихме напред по пътя през КИП "Сладката вода" и подминахме този малък водопад, криещ се зад дърветата:
На отсрещния склон на тъжанското ждрело има много по-внушителни водопади, но ни бяха в конпражур:
Към 19:30 моята тройка отцепи от пътя стръмно нагоре по Бабската екопътека:
Тъй като се запъхтяхме по склона и все не намирахме разклона за х. Триглав, взехме да се въртим безпомощно около коловете и да се чудим къде сме. Естествено, нямаше никакъв обхват, за да се обадим и да питаме някого. Накрая решихме да се върнем долу на пътя и да караме по него.
Бяхме загубили час и половина из Бабския рид и пристигнахме в х. Триглав по тъмно, почти в 22 ч. Събрахме се на късна вечеря, а към полунощ дойде още една група, която бе тръгнала късно от селото и бе вървяла на лунна светлина...
На втория ден трима поехме към вр. Голям Кадемлия. Любезната хижарка ни показа обиколната пътека, която ни изведе на така търсения предната вечер разклон - оказа се, че сме били най-много на 200 м под него!
Пътеката, отбелязана с пирамидки, катери рида, като в един момент се разклонява - вдясно продължава водоравно над Бабската река, там се мярка и синя маркировка. Вляво пък катери предвърха и продължава по ръба към Голям Кадемлия. Ние хванахме дясната:
Отсреща - вр. Ботев, с подигравателно ухиленият Жокер (от преспи):
Големите Петканови водопади на запад, с увеличение:
Към върха :)
Който си има стража:
Изворче на пътеката:
По някое време видяхме, че нашата пътека се спуска към Бабската река и я зарязахме, като драснахме директно наголе вляво, по склоновете на Голям Каделмия. Поглед на юг:
Ето ги облаците, от сутринта ни чакат (отазд: вр. Мазалат)...
Това може би е опит да снимам поляната Равна с хижа Триглав долу вляво под нас, но мъгливото време не позволява да се различи добре...
Още малко остава до върха!
Към 12 ч. бяхме горе, облаците - също. Тук съм снимала пътя и помпената станция в далечината (минахме покрай нея при качването):
:
Сградите на върха:
Сашо на вр. Голям Кадемлия (2276 м):
И аз на върха (Таня се беше завъртяла към заслона, така и не я снимах тук):
Пред заслона седнахме на обяд, през това време вятърът довя още по-гъсти мъгли. Планът ми беше на връщане да обиколим по пътя и убедих останалите да тръгнем натам, тъй като слизането по него е по-леко, макар и по-дълго. Все се надявах мъглите да се поразкарат, но уви, не рачиха. Три часа ходихме до Смесите без никаква видимост, като за кратко ни валя и дъжд. Долу на Смесите вече не беше толкова мъгливо:
Поехме на юг по Русалийския проход:
Река Тъжа вдясно от нас:
Малко ручейче, спускащо се от наше ляво:
И ето го известното Кадемлийско пръскало, където бяхме към 16:30 ч:
Сашо и Таня при Кадемлийското пръскало:
Починахме малко на пейката до пръскалото и продължихме надолу към х. Триглав - последен поглед към красавеца:
Малко преди 18 ч. бяхме обратно в хижата - цялата обиколка ни бе отнела почти 9 часа. Поради плавното слизане почти не чувствахме умора! Почерпихме се с бири, изкъпахме се и се отдадохме на една доста лежерна вечеря в уютната столова на хижата.
На третия ден отново се движихме поотделно - аз, Сашо и Таня минахме Бабската екопътека, а другите от компанията, които не искаха да идват на върха предния ден и вече бяха минали по нея, тръгнаха директно съм село Тъжа.
Това е хижа Триглав:
Сашо и Таня пред оградата на хижата:
Същата поляна (Равна):
Тръгнахме малко след 9 ч., по същата пътека, към Бабското пръскало. Облаците започнаха едно шоу, което не ме оставяше да прибера фотото...
Ето табелата на разклона, на около 20 мин. от хижата, дето първата вечер не стигнахме до нея!
Този път продължихме към Бабската река:
Съвсем скоро стигнахме двете мостчета над нея:
От долното мостче снимахме началото на Бабското пръскало под нас:
Шоуто на облаците продължаваше...
Като се повъртяхме около мостчетата, поехме по пътеката нагоре, добре маркирана в жълто, обикаляща малко и излизаща на панорамната площадка срещу Бабското пръскало (по-ниската, виждат се дървените перила):
Нагоре по пътеката:
В най-високата част - поне са наслагали доста табели, няма спор:
Облаци и скали...
...и цветенца...
Слизането към спомената площадка е стръмничко, дори има въже:
Вече сме на площадката - ето го Бабското пръскало в цялата му прелест!
Наоколо - само красота!
Моя милост на фона на Бабското пръскало:
Сашо, пак там:
И Таня - пред Бабското пръскало:
И последен поглед към него...
Поглед надолу, вижда се и част от пътя:
Към 10:50 продължихме по пътеката през гората, скоро излязохме на прекрасна поляна:
Насред поляната има и каптиран извор, и пейки за почивка. Продължихме напред по маркировката...
Последна отсечка в гората, с някои доста чепати дървета:
Скоро се смъкнахме обратно на пътя и след 15-ина минути стигнахме табелата за национален парк Централен Балкан:
В 12:45 бяхме на х. Русалка, там седнахме на бири и похапки. Времето продължаваше да се чумери и колкото и да ни се искаше да останем, се заподканяхме да слизаме по-бързо. Това е поляната точно под х. Русалка:
После - по познатия път и сечащи пътеки надолу - към с. Тъжа. Ето го под нас, а наоколо - пълно с шипкови храсти...
Малко преди селото най-сетне ни захвана един дъждец...
За два часа слязохме в с. Тъжа и следващите два часа "утрепахме" в бара на кафета и бири, докато навън валеше ту силно, ту слабо... Като стана време за нашия влак, се отправихме към гарата. По пътя слънчо се опитваше да се покаже и бяхме възнаградени с великолепна дъга (но не я снимах, щото продължаваше да мокри). Последен поглед към Триглав от гара Тъжа вечерта:
Та това ми беше запознанството с ламята Триглава, която, рекоха ни, често се цупи по това време на годината, но все пак беше добричка към нас :)
Повече от половината американци считат с...
Драги Панто и пантовци
Ще има ли пряк сблъсък между Русия и САЩ...
Драги Панто и пантовци
Ще има ли пряк сблъсък между Русия и САЩ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене