Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2014 19:27 - Добрата ламя Триглава
Автор: rumyeah Категория: Туризъм   
Прочетен: 5755 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 20.06.2014 13:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Още една сбъдната мечта: масивът Триглав в Централен Балкан. Наговаряхме се няколко души в продължение на месец, през това време половината участници се смениха, но накрая все пак заформихме шесторка и потеглихме от София в петък, 13 юни, с влака за гара Тъжа. Докато вървяхме към селото, се наслаждавахме на живописната снага на масива:

image

Не бързахме в жаркия следобед и в селото поседнахме на бири, кафета, пасти и пр. След това, към 15:40 ч. потеглихме на север. Пасторална картинка край селото - точно срещу разклона, където нашата синя маркировка поема надясно:

image

Може и да не е ламя, но е триглава :)

image

Групата ни пъплеше бавно и славно и дори се разделихме на две. Към 18:30 ч. стигнахме х. "Русалка":

image

Продължихме напред по пътя през КИП "Сладката вода" и подминахме този малък водопад, криещ се зад дърветата:

image

На отсрещния склон на тъжанското ждрело има много по-внушителни водопади, но ни бяха в конпражур:

image

Към 19:30 моята тройка отцепи от пътя стръмно нагоре по Бабската екопътека:

image

Тъй като се запъхтяхме по склона и все не намирахме разклона за х. Триглав, взехме да се въртим безпомощно около коловете и да се чудим къде сме. Естествено, нямаше никакъв обхват, за да се обадим и да питаме някого. Накрая решихме да се върнем долу на пътя и да караме по него.
image

Бяхме загубили час и половина из Бабския рид и пристигнахме в х. Триглав по тъмно, почти в 22 ч. Събрахме се на късна вечеря, а към полунощ дойде още една група, която бе тръгнала късно от селото и бе вървяла на лунна светлина...
На втория ден трима поехме към вр. Голям Кадемлия. Любезната хижарка ни показа обиколната пътека, която ни изведе на така търсения предната вечер разклон - оказа се, че сме били най-много на 200 м под него!
image

Пътеката, отбелязана с пирамидки, катери рида, като в един момент се разклонява - вдясно продължава водоравно над Бабската река, там се мярка и синя маркировка. Вляво пък катери предвърха и продължава по ръба към Голям Кадемлия. Ние хванахме дясната:

image

Отсреща - вр. Ботев, с подигравателно ухиленият Жокер (от преспи):

image

Големите Петканови водопади на запад, с увеличение:

image

image

Към върха :)

image

Който си има стража:

image

Изворче на пътеката:

image

По някое време видяхме, че нашата пътека се спуска към Бабската река и я зарязахме, като драснахме директно наголе вляво, по склоновете на Голям Каделмия. Поглед на юг:

image

Ето ги облаците, от сутринта ни чакат (отазд: вр. Мазалат)...

image

Това може би е опит да снимам поляната Равна с хижа Триглав долу вляво под нас, но мъгливото време не позволява да се различи добре...

image

Още малко остава до върха!

image

Към 12 ч. бяхме горе, облаците - също. Тук съм снимала пътя и помпената станция в далечината (минахме покрай нея при качването):
:

image

Сградите на върха:
image

Сашо на вр. Голям Кадемлия (2276 м):

image

И аз на върха (Таня се беше завъртяла към заслона, така и не я снимах тук):
image

Пред заслона седнахме на обяд, през това време вятърът довя още по-гъсти мъгли. Планът ми беше на връщане да обиколим по пътя и убедих останалите да тръгнем натам, тъй като слизането по него е по-леко, макар и по-дълго. Все се надявах мъглите да се поразкарат, но уви, не рачиха. Три часа ходихме до Смесите без никаква видимост, като за кратко ни валя и дъжд. Долу на Смесите вече не беше толкова мъгливо:

image

Поехме на юг по Русалийския проход:

image

Река Тъжа вдясно от нас:

image

Малко ручейче, спускащо се от наше ляво:

image

И ето го известното Кадемлийско пръскало, където бяхме към 16:30 ч:

image

Сашо и Таня при Кадемлийското пръскало:

image

Починахме малко на пейката до пръскалото и продължихме надолу към х. Триглав - последен поглед към красавеца:

image

Малко преди 18 ч. бяхме обратно в хижата - цялата обиколка ни бе отнела почти 9 часа. Поради плавното слизане почти не чувствахме умора! Почерпихме се с бири, изкъпахме се и се отдадохме на една доста лежерна вечеря в уютната столова на хижата.
На третия ден отново се движихме поотделно - аз, Сашо и Таня минахме Бабската екопътека, а другите от компанията, които не искаха да идват на върха предния ден и вече бяха минали по нея, тръгнаха директно съм село Тъжа.
Това е хижа Триглав:

image

Сашо и Таня пред оградата на хижата:

image

Същата поляна (Равна):

image

Тръгнахме малко след 9 ч., по същата пътека, към Бабското пръскало. Облаците започнаха едно шоу, което не ме оставяше да прибера фотото...

image

image

image

image

image

Ето табелата на разклона, на около 20 мин. от хижата, дето първата вечер не стигнахме до нея!

image

Този път продължихме към Бабската река:

image

image

Съвсем скоро стигнахме двете мостчета над нея:

image

image

image

image

От долното мостче снимахме началото на Бабското пръскало под нас:

image

image

image

Шоуто на облаците продължаваше...

image

Като се повъртяхме около мостчетата, поехме по пътеката нагоре, добре маркирана в жълто, обикаляща малко и излизаща на панорамната площадка срещу Бабското пръскало (по-ниската, виждат се дървените перила):

image

Нагоре по пътеката:

image

image

image

image

В най-високата част - поне са наслагали доста табели, няма спор:

image

image

Облаци и скали...

image

...и цветенца...

image

image

image

Слизането към спомената площадка е стръмничко, дори има въже:

image

Вече сме на площадката - ето го Бабското пръскало в цялата му прелест!

image

image

image

Наоколо - само красота!

image

image

image

Моя милост на фона на Бабското пръскало:

image

Сашо, пак там:

image

И Таня - пред Бабското пръскало:

image

И последен поглед към него...

image

Поглед надолу, вижда се и част от пътя:

image

Към 10:50 продължихме по пътеката през гората, скоро излязохме на прекрасна поляна:

image

image

Насред поляната има и каптиран извор, и пейки за почивка. Продължихме напред  по маркировката...

image

Последна отсечка в гората, с някои доста чепати дървета:

image

image

Скоро се смъкнахме обратно на пътя и след 15-ина минути стигнахме табелата за национален парк Централен Балкан:

image

В 12:45 бяхме на х. Русалка, там седнахме на бири и похапки. Времето продължаваше да се чумери и колкото и да ни се искаше да останем, се заподканяхме да слизаме по-бързо. Това е поляната точно под х. Русалка:

image

После - по познатия път и сечащи пътеки надолу - към с. Тъжа.  Ето го под нас, а наоколо - пълно с шипкови храсти...

image

image

image

image

image

Малко преди селото  най-сетне ни захвана един дъждец...

image

За два часа слязохме в с. Тъжа и следващите два часа "утрепахме" в бара на кафета и бири, докато навън валеше ту силно, ту слабо... Като стана време за нашия влак, се отправихме към гарата. По пътя слънчо се опитваше да се покаже и бяхме възнаградени с великолепна дъга (но не я снимах, щото продължаваше да мокри). Последен поглед към Триглав от гара Тъжа вечерта:

image

Та това ми беше запознанството с ламята Триглава, която, рекоха ни, често се цупи по това време на годината, но все пак беше добричка към нас :)





Гласувай:
8



1. lubara - Поздрави, Румяна!
29.06.2014 18:15
Ние имахме по-голям късмет с времето, седмица преди вас. По тези места съм ходил, красиво е! Отличен избор! Желая ти още преходи през това лято.
цитирай
2. rumyeah - Благодаря за пожеланието :)
01.07.2014 10:41
Дано имам късмет, че ме чака Ком-Емине! Хубаво лято и на Вас :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 836775
Постинги: 93
Коментари: 204
Гласове: 548
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031