Постинг
23.08.2014 10:55 -
Два прекрасни дни в Пирин (август 2014)
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 6145 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2014 19:23
Прочетен: 6145 Коментари: 3 Гласове:
6
Последна промяна: 06.09.2014 19:23
х.Безбог - Кременски езера - Лява Кралевдворска порта - Тевно езеро - Типиците - х. Бъндерица.
Този маршрут бе предложен, организиран и воден от Таня Петрова, за което съм й много благодарна! Налагаше се да се вместим в един уикенд, затова заложихме на бързото качване и слизане. В събота (16.08.) сутринта взехме автобус за Добринище в 7 ч. от гара Овча купел в София, веднага след пристигането ни там ни пое специално наето бусче до х. Гоце Делчев и оттам - с лифта до х. Безбог. Времето долу бе слънчево, горе облачно, а връх Безбог бе напълно скрит в мъгла. Закусихме набързо пред хижата и в 11:25 потеглихме - покрай Безбожкото езеро, по една пътека вляво, подсичаща връх Сиврията, маркирана с големи петна сребърна боя. Мрачничко си беше за снимки:
След около час стигнахме до кошарите и се отбихме вдясно да налеем вода от ручея. Пътеката продължава към Джангалската порта, а ние свихме вляво по друга (с пирамидки).
Скоро излязохме на маркираната в червено пътека за с. Кремен и продължихме по нея надолу. Скоро пресякохме река Ретидже по импровизиран мост:
Продължихме в гората, хапвайки пътем боровинки и бранейки се енергично от облаците комарчета. След общо 2 ч. ходене стигнахме разклон и завихме вдясно по жълтата маркировка за х. Пирин:
След този разклон вече започнахме да набираме височина и скоро излязохме от гората и се отървахме от комарешките набези. Все още стъпвахме на меко и се любувахме на поточетата, виещи се лениво през тревите...
Връх Сиврията вдясно от нас:
И връх Джано вляво над нас - натам е пътят ни:
В 14:20 ч. стигнахме до първото Кременско езеро - моята компания на брега (Сашо, Вальо, Дина и Таня):
Нагоре изкачването стана малко по-стръмно, а жълтата маркировка - по-трудна за следене, тъй като слънцето ни светеше в очите...
И освен това вече ходехме само по камънака на Пирин!
Към 15 ч. стигнахме второто Кременско езеро и продължихме нагоре покрай него...
Над второто има едни локвички, които не съм сигурна броят ли се за езера...
Почивка - и поглед назад към двете големи Кременски езера, покрай които минахме:
Там някъде алпийските рози бяха тръгнали да се разпъпват:
Поглед назад малко преди да превалим рамото на Джано, с трите Кременски езера:
Като прехвърлихме рида (в 16 ч.), Джано оставаше вляво над нас, портата Демир Капия - също вляво, под него, а пред нас - един рид, който предстоеше да пресечем "на око, по хоризонтала" и отзад (в центъра на снимката) - Лявата Кралевдворска порта, към която се стремяхме:
Вдясно под нас пък се видя Поповото езеро в цялата си прелест, а зад него отляво надясно - върховете Джангал, Полежан и Безбог:
Ето откъде слизаме, все още сме на пътеката с жълтата маркировка:
И снимка на фона на Папаз гьол, естествено!
Джангалът!
Облаците не се умориха да се развяват около нас и да позакриват скалистите панорами...
Като напуснахме "жълтата" пътека, установихме, че по нашия път отново има наслагани пирамидки, които улесниха преодоляването на камънака между Демир Капия и Лявата Краледворска порта...
В 17:50 стъпихме на маркираната в синьо пътека от Поповото езеро и скоро заизкачвахме Лявата Кралевдворска порта:
Връх Кралев двор - от портата:
И поглед напред към целта ни за деня - Тевното езеро. Горе бе още по-мрачно!
18:45 ч. - компанията на слизане от Лявата Кралевдворска порта:
Недалеч от пътеката към заслон Тевно езеро пасяха диви кози...
Малка Каменица, Голяма Каменица и Каменишката кукла, позабулени в облаци:
На заслона пристигнахме м 19:15, след почти 8-часов преход (с кратки почивки, но и без особено бързане) и след като ни настаниха, вечерта ни мина без особени вълнения и си легнахме рано... Нощта бе сравнително топла и дъждът отново ни се размина - сутринта имаше само роса. Зазоряването бе малко облачно:
Камениците по изгрев слънце:
Моите хора - на тръгване от заслон Тевно езеро:
И една снимка с мен пред заслона, на фона на Камениците:
В 7:35 ч. успяхме да потеглим - поглед към езерото и Валявишки чукар:
Езерото и заслонът с връх Момин двор отзад:
Първо минахме през Мозговишката порта...
После (след около час) вдясно под нас се показаха Превалските езера:
А малко по-късно вляво - едно от Чаирските езера:
В 8:50 ч. стигнахме до главния кръстопът на пътеките от х. Беговица към х. Демяница и нашата, маркирана в червено:
Превалските езера и Джангалът отзад, макар и срещу слънцето..
Малко по-нататък вдясно се видяха и Валявишките езера:
Нашият рид:
И неуморната игра на облаците...
Следващите езера вдясно под нас бяха Типицките:
Ехооо :)
Пътят ни минаваше покрай Превалския връх, Малкия Типиц, Големия Типиц и накрая Възела.
Между Малкия и Големия Типиц има стеснен скалист участък:
Първи по него мина Сашо:
После аз, след което се обърнах да снимам как лазят останалите трима :)
Като минахме тесния и скалист участък от пътеката, седнахме на почивка, за да доядем баницата на Таня. Облаците обаче не мирясваха...
Най-после вляво пред нас се отбули Бъндеришкият чукар:
А вдясно под нас се показа красивото Тевно Василашко езеро...
Зад гърба ни обаче времето като че ли доста се стъмняваше...
В 11:40 ч. пристигнахме на Башлийската порта, от която ни предстоеше спускане в Бъндеришката долина.
За малко се разбули и ридът на Тодорка:
Слизането от портата към Дългото Бъндеришко езеро бе късо...
...Но обикалянето му по камънака след това взе да става досадно - чак в 12:30 ч. стъпихме на меката пътека..
Нататък вече се ходеше неусетно, покрай Бъндеришките езера...
В 12:55 подминахме Жабешкото езеро:
После под нас вляво - Рибното Бъндеришко езеро:
Муратов връх и Вихрен се криеха усърдно в облаците...
Надолу, покрай Бъндеришката река:
Е, Вихрен накрая ни се показа, все пак :)
Разцепеният камък, малко над х. Вихрен:
На х. Вихрен само топнахме крака във вадата, за освежаване след слизането (някои сменихме и обувките със сандали, макар че не беше жега), след което продължихме към къмпинг Бъндерица, където пристигнахме в 15 ч., след плахи опити за паша на боровинки и малинки по опосканата пътека. На къмпинга седнахме на бири, картофки и салати, които дружно одобрихме. Доволни от успешния завършек на излета, вдигнахме тост за вълшебния Пирин и за нашата Таня, която бе замислила всичко!
След това бай Динко от Добринище (същият, който ни беше возил предния ден) дойде да ни откара до Банско (към 17 ч.). Там последва солидно изнервяне покрай неуредиците с разкопаните улици, неработещата автогара и препълнените автобуси, които дори не беше ясно къде спират! Почти се зарекохме занапред да не тръгваме за/от Банско без собствен превоз... В крайна сметка успяхме да се качим на последния автобус за София, който закъсня с 20-ина минути, но все пак ни докара безаварийно малко преди 21:30 ч.
Този маршрут бе предложен, организиран и воден от Таня Петрова, за което съм й много благодарна! Налагаше се да се вместим в един уикенд, затова заложихме на бързото качване и слизане. В събота (16.08.) сутринта взехме автобус за Добринище в 7 ч. от гара Овча купел в София, веднага след пристигането ни там ни пое специално наето бусче до х. Гоце Делчев и оттам - с лифта до х. Безбог. Времето долу бе слънчево, горе облачно, а връх Безбог бе напълно скрит в мъгла. Закусихме набързо пред хижата и в 11:25 потеглихме - покрай Безбожкото езеро, по една пътека вляво, подсичаща връх Сиврията, маркирана с големи петна сребърна боя. Мрачничко си беше за снимки:
След около час стигнахме до кошарите и се отбихме вдясно да налеем вода от ручея. Пътеката продължава към Джангалската порта, а ние свихме вляво по друга (с пирамидки).
Скоро излязохме на маркираната в червено пътека за с. Кремен и продължихме по нея надолу. Скоро пресякохме река Ретидже по импровизиран мост:
Продължихме в гората, хапвайки пътем боровинки и бранейки се енергично от облаците комарчета. След общо 2 ч. ходене стигнахме разклон и завихме вдясно по жълтата маркировка за х. Пирин:
След този разклон вече започнахме да набираме височина и скоро излязохме от гората и се отървахме от комарешките набези. Все още стъпвахме на меко и се любувахме на поточетата, виещи се лениво през тревите...
Връх Сиврията вдясно от нас:
И връх Джано вляво над нас - натам е пътят ни:
В 14:20 ч. стигнахме до първото Кременско езеро - моята компания на брега (Сашо, Вальо, Дина и Таня):
Нагоре изкачването стана малко по-стръмно, а жълтата маркировка - по-трудна за следене, тъй като слънцето ни светеше в очите...
И освен това вече ходехме само по камънака на Пирин!
Към 15 ч. стигнахме второто Кременско езеро и продължихме нагоре покрай него...
Над второто има едни локвички, които не съм сигурна броят ли се за езера...
Почивка - и поглед назад към двете големи Кременски езера, покрай които минахме:
Там някъде алпийските рози бяха тръгнали да се разпъпват:
Поглед назад малко преди да превалим рамото на Джано, с трите Кременски езера:
Като прехвърлихме рида (в 16 ч.), Джано оставаше вляво над нас, портата Демир Капия - също вляво, под него, а пред нас - един рид, който предстоеше да пресечем "на око, по хоризонтала" и отзад (в центъра на снимката) - Лявата Кралевдворска порта, към която се стремяхме:
Вдясно под нас пък се видя Поповото езеро в цялата си прелест, а зад него отляво надясно - върховете Джангал, Полежан и Безбог:
Ето откъде слизаме, все още сме на пътеката с жълтата маркировка:
И снимка на фона на Папаз гьол, естествено!
Джангалът!
Облаците не се умориха да се развяват около нас и да позакриват скалистите панорами...
Като напуснахме "жълтата" пътека, установихме, че по нашия път отново има наслагани пирамидки, които улесниха преодоляването на камънака между Демир Капия и Лявата Краледворска порта...
В 17:50 стъпихме на маркираната в синьо пътека от Поповото езеро и скоро заизкачвахме Лявата Кралевдворска порта:
Връх Кралев двор - от портата:
И поглед напред към целта ни за деня - Тевното езеро. Горе бе още по-мрачно!
18:45 ч. - компанията на слизане от Лявата Кралевдворска порта:
Недалеч от пътеката към заслон Тевно езеро пасяха диви кози...
Малка Каменица, Голяма Каменица и Каменишката кукла, позабулени в облаци:
На заслона пристигнахме м 19:15, след почти 8-часов преход (с кратки почивки, но и без особено бързане) и след като ни настаниха, вечерта ни мина без особени вълнения и си легнахме рано... Нощта бе сравнително топла и дъждът отново ни се размина - сутринта имаше само роса. Зазоряването бе малко облачно:
Камениците по изгрев слънце:
Моите хора - на тръгване от заслон Тевно езеро:
И една снимка с мен пред заслона, на фона на Камениците:
В 7:35 ч. успяхме да потеглим - поглед към езерото и Валявишки чукар:
Езерото и заслонът с връх Момин двор отзад:
Първо минахме през Мозговишката порта...
После (след около час) вдясно под нас се показаха Превалските езера:
А малко по-късно вляво - едно от Чаирските езера:
В 8:50 ч. стигнахме до главния кръстопът на пътеките от х. Беговица към х. Демяница и нашата, маркирана в червено:
Превалските езера и Джангалът отзад, макар и срещу слънцето..
Малко по-нататък вдясно се видяха и Валявишките езера:
Нашият рид:
И неуморната игра на облаците...
Следващите езера вдясно под нас бяха Типицките:
Ехооо :)
Пътят ни минаваше покрай Превалския връх, Малкия Типиц, Големия Типиц и накрая Възела.
Между Малкия и Големия Типиц има стеснен скалист участък:
Първи по него мина Сашо:
После аз, след което се обърнах да снимам как лазят останалите трима :)
Като минахме тесния и скалист участък от пътеката, седнахме на почивка, за да доядем баницата на Таня. Облаците обаче не мирясваха...
Най-после вляво пред нас се отбули Бъндеришкият чукар:
А вдясно под нас се показа красивото Тевно Василашко езеро...
Зад гърба ни обаче времето като че ли доста се стъмняваше...
В 11:40 ч. пристигнахме на Башлийската порта, от която ни предстоеше спускане в Бъндеришката долина.
За малко се разбули и ридът на Тодорка:
Слизането от портата към Дългото Бъндеришко езеро бе късо...
...Но обикалянето му по камънака след това взе да става досадно - чак в 12:30 ч. стъпихме на меката пътека..
Нататък вече се ходеше неусетно, покрай Бъндеришките езера...
В 12:55 подминахме Жабешкото езеро:
После под нас вляво - Рибното Бъндеришко езеро:
Муратов връх и Вихрен се криеха усърдно в облаците...
Надолу, покрай Бъндеришката река:
Е, Вихрен накрая ни се показа, все пак :)
Разцепеният камък, малко над х. Вихрен:
На х. Вихрен само топнахме крака във вадата, за освежаване след слизането (някои сменихме и обувките със сандали, макар че не беше жега), след което продължихме към къмпинг Бъндерица, където пристигнахме в 15 ч., след плахи опити за паша на боровинки и малинки по опосканата пътека. На къмпинга седнахме на бири, картофки и салати, които дружно одобрихме. Доволни от успешния завършек на излета, вдигнахме тост за вълшебния Пирин и за нашата Таня, която бе замислила всичко!
След това бай Динко от Добринище (същият, който ни беше возил предния ден) дойде да ни откара до Банско (към 17 ч.). Там последва солидно изнервяне покрай неуредиците с разкопаните улици, неработещата автогара и препълнените автобуси, които дори не беше ясно къде спират! Почти се зарекохме занапред да не тръгваме за/от Банско без собствен превоз... В крайна сметка успяхме да се качим на последния автобус за София, който закъсня с 20-ина минути, но все пак ни докара безаварийно малко преди 21:30 ч.
Следващ постинг
Предишен постинг
Познавам го много добре. Кременските езера, Кралевдвоските езера, тронът на Перун. Сърцето на Пирин е Тевното езеро, а най-красивият му връх - Каменица, според мен. Ком-Емине, сега по Пирин, май ще преодолееш и остатъка от най-великия преход, от Тимок до Черно море.
Пожелавам ти го,
Коста
цитирайПожелавам ти го,
Коста
Много добре написан и илюстриран пътепис!!! Браво и на тази ваша приятелка Таня, за интересния маршрут. Обикалял съм години по Пирин, но за този вариант не ми е минавало през ума, макар че всичките тези пътеки от пътя ви съм ги минавал по един или друг повод. С интерес научавам за бай Динко. Този човек го знам и ме е возил от Добринище до х.Гоце Делчев поне от 30 години назад във вреето Имаше една стара Шкодичка
цитирайМного е красиво! За съжаление е и доста труден преход,както изглежда!
цитирайТърсене