Постинг
06.09.2014 15:13 -
Купенът и Кръстците - поправителната сесия
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 5611 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2014 17:08
Прочетен: 5611 Коментари: 2 Гласове:
8
Последна промяна: 05.12.2014 17:08
Това лято имах късмета да извървя маршрута Ком-Емине с Бълг. федерация по туризъм Поради големия интерес имаше две групи, движещи се с ден разлика и аз се паднах във втората. Компанията беше предимно младежка, а водачите - много готини. Когато настъпи утрото, в което да тръгнем от х. Добрила през Купена до вр. Ботев и после да продължим до х. Тъжа за нощувка, времето бе твърде мъгливо и се реши да подсечем Купена. Тръгнахме по пътеката от х. Добрила за х. Левски, след това се прехвърлихме на Видимската пътека и изскочихме на билото пред вр. Костенурката, като продължихме по червената маркировка към вр. Жълтец и после обядвахме на заслон Ботев. На билото мъглите се поразнесоха за кратко, но на вр. Ботев отново плътно ни обвиха, а след това имаше и неприятен вятър.
Като завършихме големия преход, продължихме да се виждаме с тази група и се появи кроеж да направим "поправка" на споменатия участък и да минем през Големия Купен, от мнозина считан за "черешката на тортата" спрямо маршрута Ком-Емине. Избраните дни - 30-31 август - се оказаха невероятно слънчеви, след няколкото уикенда лошо време в Централния Балкан. Само дето поради ремонта на жп линията сутрешният влак за Карлово тръгваше не в 7:15, а в 5:40 (и минаваше през Пловдив). Наложи се да се придвижим в ранни зори до центр. гара, където се оказа, че има и пътнически влак за Сопот в 5:50, към който се пренасочихме. Тръгнахме 17 души, начело с Катето и Милуш. От Златица до Копривщица ни возиха с автобус, после ни прехвърлиха в друг влак, за да пристигнем на гара Сопот в 9:20 ч. Оттам отидохме до центъра на Сопот, надявайки се на закуска с банички и боза - уви, бяха свършили! Повъртяхме се малко из центъра, някои хапнаха дюнери, други пийнаха кафенце - и се отправихме към станцията на лифта. Там веднага ни превозиха и в 11 ч. започнахме пешеходстването от горната станция.
Скоро навлязохме на територията на парк "Централен Балкан":
По пътеката (а не по пътя, както ходих преди два месеца) до х. Добрила стигнахме в 12:10 и там имахме половин час почивка - за закуски и бири. В 12:45 потеглихме към вр. Амбарица - този път слънцето не блестеше насреща ни :)
На вр. Амбарица (2166 м) акостирахме към 13:50 ч. и поседяхме там десетина минути, колкото да се съберем и снимаме на фона на Купените и Ботев (който отново се криеше в облак):
Продължихме към нашата главна цел: Големия Купен.
В 15 ч. пристигнахме на премката между Купените, където отново направихме малка почивка. После закатерхиме Големия Купен:
Поглед назад към Малкия Купен и Амбарица:
Ето ни и на вр. Голям Купен (2169 м), в 15:55 ч:
Там се порадвахме на успеха си, на гледките във всички посоки, разписахме се в книгата (и от името на цялата втора ком-еминейска група), след което продължихме на изток - да слезем по въжетата в посока Кръстците:
Докато чакаме групата да се източи по въжетата, се любувахме на гледките (нови за мен):
Към 17 ч. се бяхме смъкнали от Големия Купен - предстояха Кръстците и Костенурката, и Жълтец отзад...
По пътеката през Кръстците...
Косите слънчеви лъчи разкрасяваха още повече скалистото било...
Към 18 ч. направихме почивка, някъде между Големия и Малкия Кръстец. Поглед назад към Големия Купен...
Малкия Кръстец го подсякохме от север през тревата и към 18:40 излязохме на билото, на Видимската пътека (нова кратка почивка). Нататък продължихме към Жълтец по познатия от лятното ни минаване път. Слънцето продължаваше да се снишава над Купена зад нас и да ни възнаграждава с неописуеми гледки!
А склоновете на Жълтец, по които пълзяхме нагоре, оправдаваха напълно името на върха!
Към 20 ч. изкачихме връх Жълтец, наслаждавайки се на прекрасния старопланински залез над прекосените от нас върхове, полазени мързеливо от пухкави бели облачета...
Пред нас връх Ботев вече не се криеше в облаците, а кулата му светеше празнично с червените си лампички (но светлината бе твърде слаба за моя апарат!):
Без да се бавим, превалихме и Млачния чал и се заспускахме към заслон Ботев - вече по коловата маркировка, а последния половин час - на челници. Междувременно захладня, а точно преди заслона се разминавахме на метър-два с полегналите да спят крави и коне - виждахме ги едва като ги осветим с челниците си, а те изпръхтяваха учудено... В 21:10 групата акостира благополучно в топлия заслон и се разположи на вечеря. Пазеха ни легла за нощувка, но тъй като бяхме повече от плануваното, някои все пак спаха на чували в столовата.
Сутринта станахме преди 6 ч., хижарите ни бяха приготвили чай и кафе и към 6:40 успяхме да се се източим от заслона - нагоре към вр. Ботев:
В 7 и 25 ч. вече чукахме на вратата на метеоролозите - вдигнахме ги да ни правят чай! После ни показаха уредите на горната площадка - температурата бе 5 градуса, през нощта е била 7 градуса (сутрин винаги падала). Бе излязъл хладен вятър, 6 м/с, но иначе слънчо блестеше и прогнозата бе за хубаво време! Докато изпием чайчетата, стана 8:30 ч. - снимахме се пред сградата и потеглихме:
Посоката ни бе: заслон Маринка, Параджика, Юрушка грамада, Марагидик - Острец. Връх Ботев не се криеше изобщо тази сутрин!
Към 9 ч. бяхме на Параджика и пътем се дивяхме на улеите към Северния Джендем...
Последва качване на Юрушка грамада, към 10:30 ч. Там водачите решиха, че след като сме се позабавили, ще трябва да оставим Марагидик за следващия път - полюбувахме му се само отдалеч:
После се заспускахме към х. Тъжа, отново по добре познаната пътека, и пристигнахме там към 12:15 ч. - тъкмо навреме, за да ометем последните супи. След 35 мин. се изтеглихме към Табите - това е поглед на юг, към масива Триглав:
Слизането надолу към Острец бе малко тегаво, поради многото сипеи. Единият от хижарите бе тръгнал малко преди нас в същата посока и ни чакаше да ни укаже преките пътеки, а като стигнахме шосето, качи в колата си трима от нас, за да стигнем по-бързо центъра на Острец. Преди това и един товарен бус вози по-бавните километър и нещо... Накрая между 15:40 и 16:10 се събрахме всички на центъра на Острец, където трябваше да ловим автобус за София. Оказа се обаче, че местата са изкупени предварително и шофьорът предложи да ни закара до Троян, където колата му щеше да се напълни - така към 17:15 ни стовариха на автогарата в Троян "да се оправяме". Шофьорът дори не ни таксува дотам - съвестно му беше, че не може да ни откара в София. Няколко души се бяха вече ориентирали към стопа, за други все пак се намериха места от Троян и когато автобусът отпътува, пред автогарата останахме 7 души. След обсъждане с персонала, разузнаване и обаждане на всякакви познати, се качихме на маршрутката за Ловеч в 18 ч., за да слезем на Абланица, където преминават автобусите от В.Търново - евентуално да опитаме да се качим на някой от тях. Двама от нас междувременно решиха да отидат в Ловеч и да нощуват там, а останалите 5 слязохме на споменатия разклон и след като се убедихме, че на главния път никой няма да ни спре, се заехме да стопираме идващите от Ловеч и Троян коли - слава Богу, с успех! Аз бях в последната кола, но случих на много готина компания - дори малко си попяхме пътем - и се прибрахме в София към 21:30 ч. Слава Богу, успешният ни преход бе увенчан и с благополучно прибиране, но принципната несигурност на автобусния транспорт в бъдеще сигурно ще ни ориентира към слизане от Ботев към Калофер или Карлово :)
Всичките ми снимки...
Като завършихме големия преход, продължихме да се виждаме с тази група и се появи кроеж да направим "поправка" на споменатия участък и да минем през Големия Купен, от мнозина считан за "черешката на тортата" спрямо маршрута Ком-Емине. Избраните дни - 30-31 август - се оказаха невероятно слънчеви, след няколкото уикенда лошо време в Централния Балкан. Само дето поради ремонта на жп линията сутрешният влак за Карлово тръгваше не в 7:15, а в 5:40 (и минаваше през Пловдив). Наложи се да се придвижим в ранни зори до центр. гара, където се оказа, че има и пътнически влак за Сопот в 5:50, към който се пренасочихме. Тръгнахме 17 души, начело с Катето и Милуш. От Златица до Копривщица ни возиха с автобус, после ни прехвърлиха в друг влак, за да пристигнем на гара Сопот в 9:20 ч. Оттам отидохме до центъра на Сопот, надявайки се на закуска с банички и боза - уви, бяха свършили! Повъртяхме се малко из центъра, някои хапнаха дюнери, други пийнаха кафенце - и се отправихме към станцията на лифта. Там веднага ни превозиха и в 11 ч. започнахме пешеходстването от горната станция.
Скоро навлязохме на територията на парк "Централен Балкан":
По пътеката (а не по пътя, както ходих преди два месеца) до х. Добрила стигнахме в 12:10 и там имахме половин час почивка - за закуски и бири. В 12:45 потеглихме към вр. Амбарица - този път слънцето не блестеше насреща ни :)
На вр. Амбарица (2166 м) акостирахме към 13:50 ч. и поседяхме там десетина минути, колкото да се съберем и снимаме на фона на Купените и Ботев (който отново се криеше в облак):
Продължихме към нашата главна цел: Големия Купен.
В 15 ч. пристигнахме на премката между Купените, където отново направихме малка почивка. После закатерхиме Големия Купен:
Поглед назад към Малкия Купен и Амбарица:
Ето ни и на вр. Голям Купен (2169 м), в 15:55 ч:
Там се порадвахме на успеха си, на гледките във всички посоки, разписахме се в книгата (и от името на цялата втора ком-еминейска група), след което продължихме на изток - да слезем по въжетата в посока Кръстците:
Докато чакаме групата да се източи по въжетата, се любувахме на гледките (нови за мен):
Към 17 ч. се бяхме смъкнали от Големия Купен - предстояха Кръстците и Костенурката, и Жълтец отзад...
По пътеката през Кръстците...
Косите слънчеви лъчи разкрасяваха още повече скалистото било...
Към 18 ч. направихме почивка, някъде между Големия и Малкия Кръстец. Поглед назад към Големия Купен...
Малкия Кръстец го подсякохме от север през тревата и към 18:40 излязохме на билото, на Видимската пътека (нова кратка почивка). Нататък продължихме към Жълтец по познатия от лятното ни минаване път. Слънцето продължаваше да се снишава над Купена зад нас и да ни възнаграждава с неописуеми гледки!
А склоновете на Жълтец, по които пълзяхме нагоре, оправдаваха напълно името на върха!
Към 20 ч. изкачихме връх Жълтец, наслаждавайки се на прекрасния старопланински залез над прекосените от нас върхове, полазени мързеливо от пухкави бели облачета...
Пред нас връх Ботев вече не се криеше в облаците, а кулата му светеше празнично с червените си лампички (но светлината бе твърде слаба за моя апарат!):
Без да се бавим, превалихме и Млачния чал и се заспускахме към заслон Ботев - вече по коловата маркировка, а последния половин час - на челници. Междувременно захладня, а точно преди заслона се разминавахме на метър-два с полегналите да спят крави и коне - виждахме ги едва като ги осветим с челниците си, а те изпръхтяваха учудено... В 21:10 групата акостира благополучно в топлия заслон и се разположи на вечеря. Пазеха ни легла за нощувка, но тъй като бяхме повече от плануваното, някои все пак спаха на чували в столовата.
Сутринта станахме преди 6 ч., хижарите ни бяха приготвили чай и кафе и към 6:40 успяхме да се се източим от заслона - нагоре към вр. Ботев:
В 7 и 25 ч. вече чукахме на вратата на метеоролозите - вдигнахме ги да ни правят чай! После ни показаха уредите на горната площадка - температурата бе 5 градуса, през нощта е била 7 градуса (сутрин винаги падала). Бе излязъл хладен вятър, 6 м/с, но иначе слънчо блестеше и прогнозата бе за хубаво време! Докато изпием чайчетата, стана 8:30 ч. - снимахме се пред сградата и потеглихме:
Посоката ни бе: заслон Маринка, Параджика, Юрушка грамада, Марагидик - Острец. Връх Ботев не се криеше изобщо тази сутрин!
Към 9 ч. бяхме на Параджика и пътем се дивяхме на улеите към Северния Джендем...
Последва качване на Юрушка грамада, към 10:30 ч. Там водачите решиха, че след като сме се позабавили, ще трябва да оставим Марагидик за следващия път - полюбувахме му се само отдалеч:
После се заспускахме към х. Тъжа, отново по добре познаната пътека, и пристигнахме там към 12:15 ч. - тъкмо навреме, за да ометем последните супи. След 35 мин. се изтеглихме към Табите - това е поглед на юг, към масива Триглав:
Слизането надолу към Острец бе малко тегаво, поради многото сипеи. Единият от хижарите бе тръгнал малко преди нас в същата посока и ни чакаше да ни укаже преките пътеки, а като стигнахме шосето, качи в колата си трима от нас, за да стигнем по-бързо центъра на Острец. Преди това и един товарен бус вози по-бавните километър и нещо... Накрая между 15:40 и 16:10 се събрахме всички на центъра на Острец, където трябваше да ловим автобус за София. Оказа се обаче, че местата са изкупени предварително и шофьорът предложи да ни закара до Троян, където колата му щеше да се напълни - така към 17:15 ни стовариха на автогарата в Троян "да се оправяме". Шофьорът дори не ни таксува дотам - съвестно му беше, че не може да ни откара в София. Няколко души се бяха вече ориентирали към стопа, за други все пак се намериха места от Троян и когато автобусът отпътува, пред автогарата останахме 7 души. След обсъждане с персонала, разузнаване и обаждане на всякакви познати, се качихме на маршрутката за Ловеч в 18 ч., за да слезем на Абланица, където преминават автобусите от В.Търново - евентуално да опитаме да се качим на някой от тях. Двама от нас междувременно решиха да отидат в Ловеч и да нощуват там, а останалите 5 слязохме на споменатия разклон и след като се убедихме, че на главния път никой няма да ни спре, се заехме да стопираме идващите от Ловеч и Троян коли - слава Богу, с успех! Аз бях в последната кола, но случих на много готина компания - дори малко си попяхме пътем - и се прибрахме в София към 21:30 ч. Слава Богу, успешният ни преход бе увенчан и с благополучно прибиране, но принципната несигурност на автобусния транспорт в бъдеще сигурно ще ни ориентира към слизане от Ботев към Калофер или Карлово :)
Всичките ми снимки...
Министерски съвет спешно търси два кашон...
Пак ще ни прееб@в@т
ЕкШПЕРЦът по разбиване на енерГЕПИйни ка...
Пак ще ни прееб@в@т
ЕкШПЕРЦът по разбиване на енерГЕПИйни ка...
Голяма работа сте!!! И аз "направих" прехода с вас! :-)))
цитирай Изкачване при чашата на Видимското пръскало. Който е бил там го счита за най-красиво от всичките водопади на Балкана. Минава се от дясно през гората, защото скалите са много стръмни.
И Западният Балкан от Петрохан до Салашки проход. От шестте прехода там има само едно място за нощуване в хижа.
Пожелавам Ти да посетиш и тези места. Както си тръгнала - сигурно ще ги издухаш и тях.
цитирайИ Западният Балкан от Петрохан до Салашки проход. От шестте прехода там има само едно място за нощуване в хижа.
Пожелавам Ти да посетиш и тези места. Както си тръгнала - сигурно ще ги издухаш и тях.