Постинг
28.05.2014 13:33 -
Божурите в Конявската планина
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 11438 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2014 11:37
Прочетен: 11438 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 29.05.2014 11:37
Поредният организиран излет с групата на Мария Дамянова - този път с водач Иво Сотиров. Тръгнахме 21 души с бусче от София в неделя сутринта и към 9:30 паркирахме на центъра в с. Углярци. След кратко разузванаве на местния магазин (за кафе най-вече) поехме, без да бързаме, по пътя през селото на изток, покрай Углярската река, към т.нар. Петкова ливада, където е едно от големите находища на диви божури. Пристигнахме там към 10:30 и се отдадохме на фото-сесии:
Групата на Петкова ливада, а отзад е ридът Арамлията:
Пак там, една от общите снимки...
Снимахме ли, снимахме - мислейки, че по-нататък няма да видим повече божури...
След половин час все пак поехме по една просека в гората - посоката ни бе връх Колош.
Някога в с. Углярци учениците ги беряли за празнична украса послучай деня на славянската писменост - ние пък не откъснахме нито един...
А божурите продължаваха да се мяркат по пътя ни!
Един цвят, докато го снимат (за мащаб):
Празничен червен шпалир в гората:
И дори не сме усетили земетресението с епицентър в Егейско море, което към 12:24 ч. е разтресло цялата страна! Скоро черният път ни изкачи на билото на планината...
Минахме през основен кръстопът: надясно за Голема Фуча, наляво за Углярци (центъра), а ние си продължихме напред - към вр. Колош.
Сред гледките, които се откриха на юг, бяха първенецът връх Виден и връх Рони кръст (отзад вдясно), където ме водиха неотдавна:
Връх Виден, с увеличение:
И още божури покрай нас!
Пресякохме и няколко червени (мергелови) склона:
Малко по-нагоре - поглед на запад, към блатото до с. Байкалско:
А новите листа на дъбовете край нас бяха толкова ярко зелени!
Най-после, към 13:30 ч. стигнахме местността Янкьовец, в подстъпа към връх Колош. Видът на табелата май вече е характерен за нашите планини...
Тук основната ценност са не божурите, а вековните дъбови дървета :) Тук се намират частната вила "Ведрица", т.нар. Чавдарова чешма и няколко дълги маси с пейки, на които се разположихме за обяд:
За съжаление се наложи да оставим върха за друг път, тъй като времето напредваше. Облаците също - докато хапвахме, почна да ръми... Към 14:45 поехме обратно, като Иво обеща да минем по по-къс път. Дъждът скоро спря, а тревите се бяха накичили с блестящи капчици...
И малко други цветове, освен червения :)
Връщането не мина без перипетии - по някое време изпуснахме отбивката и се суркахме по един скръмен склон, а после покрай една рекичка, приток на Углярската, си пробивахме път през храсталака. Но е хубаво да има с какво да се похвали човек :)
Пътят е превърнат в мочур!
Все пак, с около час закъснение, излязохме на края на селото и се върнахме при чакащия ни бус. След кратка почивка потеглихме към 17:30 за София, която отново ни посрещна с проливен дъжд - но той не можа да развали хубавото ни празнично настроение :)
Групата на Петкова ливада, а отзад е ридът Арамлията:
Пак там, една от общите снимки...
Снимахме ли, снимахме - мислейки, че по-нататък няма да видим повече божури...
След половин час все пак поехме по една просека в гората - посоката ни бе връх Колош.
Някога в с. Углярци учениците ги беряли за празнична украса послучай деня на славянската писменост - ние пък не откъснахме нито един...
А божурите продължаваха да се мяркат по пътя ни!
Един цвят, докато го снимат (за мащаб):
Празничен червен шпалир в гората:
И дори не сме усетили земетресението с епицентър в Егейско море, което към 12:24 ч. е разтресло цялата страна! Скоро черният път ни изкачи на билото на планината...
Минахме през основен кръстопът: надясно за Голема Фуча, наляво за Углярци (центъра), а ние си продължихме напред - към вр. Колош.
Сред гледките, които се откриха на юг, бяха първенецът връх Виден и връх Рони кръст (отзад вдясно), където ме водиха неотдавна:
Връх Виден, с увеличение:
И още божури покрай нас!
Пресякохме и няколко червени (мергелови) склона:
Малко по-нагоре - поглед на запад, към блатото до с. Байкалско:
А новите листа на дъбовете край нас бяха толкова ярко зелени!
Най-после, към 13:30 ч. стигнахме местността Янкьовец, в подстъпа към връх Колош. Видът на табелата май вече е характерен за нашите планини...
Тук основната ценност са не божурите, а вековните дъбови дървета :) Тук се намират частната вила "Ведрица", т.нар. Чавдарова чешма и няколко дълги маси с пейки, на които се разположихме за обяд:
За съжаление се наложи да оставим върха за друг път, тъй като времето напредваше. Облаците също - докато хапвахме, почна да ръми... Към 14:45 поехме обратно, като Иво обеща да минем по по-къс път. Дъждът скоро спря, а тревите се бяха накичили с блестящи капчици...
И малко други цветове, освен червения :)
Връщането не мина без перипетии - по някое време изпуснахме отбивката и се суркахме по един скръмен склон, а после покрай една рекичка, приток на Углярската, си пробивахме път през храсталака. Но е хубаво да има с какво да се похвали човек :)
Пътят е превърнат в мочур!
Все пак, с около час закъснение, излязохме на края на селото и се върнахме при чакащия ни бус. След кратка почивка потеглихме към 17:30 за София, която отново ни посрещна с проливен дъжд - но той не можа да развали хубавото ни празнично настроение :)
Бог Германос, патриарх Герман и...Пари С...
ОФИЦЕРИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА РАДЕВ ...
Снимка за археолози
ОФИЦЕРИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА РАДЕВ ...
Снимка за археолози
Следващ постинг
Предишен постинг
Страхотена публикация! Божура е любимото ми цвете! От много години не съм го срещал в планината и ми е едно такова сантиментално! : ) Благодаря!
цитирай