Постинг
28.05.2014 13:33 -
Божурите в Конявската планина
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 11336 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2014 11:37
Прочетен: 11336 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 29.05.2014 11:37
Поредният организиран излет с групата на Мария Дамянова - този път с водач Иво Сотиров. Тръгнахме 21 души с бусче от София в неделя сутринта и към 9:30 паркирахме на центъра в с. Углярци. След кратко разузванаве на местния магазин (за кафе най-вече) поехме, без да бързаме, по пътя през селото на изток, покрай Углярската река, към т.нар. Петкова ливада, където е едно от големите находища на диви божури. Пристигнахме там към 10:30 и се отдадохме на фото-сесии:
Групата на Петкова ливада, а отзад е ридът Арамлията:
Пак там, една от общите снимки...
Снимахме ли, снимахме - мислейки, че по-нататък няма да видим повече божури...
След половин час все пак поехме по една просека в гората - посоката ни бе връх Колош.
Някога в с. Углярци учениците ги беряли за празнична украса послучай деня на славянската писменост - ние пък не откъснахме нито един...
А божурите продължаваха да се мяркат по пътя ни!
Един цвят, докато го снимат (за мащаб):
Празничен червен шпалир в гората:
И дори не сме усетили земетресението с епицентър в Егейско море, което към 12:24 ч. е разтресло цялата страна! Скоро черният път ни изкачи на билото на планината...
Минахме през основен кръстопът: надясно за Голема Фуча, наляво за Углярци (центъра), а ние си продължихме напред - към вр. Колош.
Сред гледките, които се откриха на юг, бяха първенецът връх Виден и връх Рони кръст (отзад вдясно), където ме водиха неотдавна:
Връх Виден, с увеличение:
И още божури покрай нас!
Пресякохме и няколко червени (мергелови) склона:
Малко по-нагоре - поглед на запад, към блатото до с. Байкалско:
А новите листа на дъбовете край нас бяха толкова ярко зелени!
Най-после, към 13:30 ч. стигнахме местността Янкьовец, в подстъпа към връх Колош. Видът на табелата май вече е характерен за нашите планини...
Тук основната ценност са не божурите, а вековните дъбови дървета :) Тук се намират частната вила "Ведрица", т.нар. Чавдарова чешма и няколко дълги маси с пейки, на които се разположихме за обяд:
За съжаление се наложи да оставим върха за друг път, тъй като времето напредваше. Облаците също - докато хапвахме, почна да ръми... Към 14:45 поехме обратно, като Иво обеща да минем по по-къс път. Дъждът скоро спря, а тревите се бяха накичили с блестящи капчици...
И малко други цветове, освен червения :)
Връщането не мина без перипетии - по някое време изпуснахме отбивката и се суркахме по един скръмен склон, а после покрай една рекичка, приток на Углярската, си пробивахме път през храсталака. Но е хубаво да има с какво да се похвали човек :)
Пътят е превърнат в мочур!
Все пак, с около час закъснение, излязохме на края на селото и се върнахме при чакащия ни бус. След кратка почивка потеглихме към 17:30 за София, която отново ни посрещна с проливен дъжд - но той не можа да развали хубавото ни празнично настроение :)
Групата на Петкова ливада, а отзад е ридът Арамлията:
Пак там, една от общите снимки...
Снимахме ли, снимахме - мислейки, че по-нататък няма да видим повече божури...
След половин час все пак поехме по една просека в гората - посоката ни бе връх Колош.
Някога в с. Углярци учениците ги беряли за празнична украса послучай деня на славянската писменост - ние пък не откъснахме нито един...
А божурите продължаваха да се мяркат по пътя ни!
Един цвят, докато го снимат (за мащаб):
Празничен червен шпалир в гората:
И дори не сме усетили земетресението с епицентър в Егейско море, което към 12:24 ч. е разтресло цялата страна! Скоро черният път ни изкачи на билото на планината...
Минахме през основен кръстопът: надясно за Голема Фуча, наляво за Углярци (центъра), а ние си продължихме напред - към вр. Колош.
Сред гледките, които се откриха на юг, бяха първенецът връх Виден и връх Рони кръст (отзад вдясно), където ме водиха неотдавна:
Връх Виден, с увеличение:
И още божури покрай нас!
Пресякохме и няколко червени (мергелови) склона:
Малко по-нагоре - поглед на запад, към блатото до с. Байкалско:
А новите листа на дъбовете край нас бяха толкова ярко зелени!
Най-после, към 13:30 ч. стигнахме местността Янкьовец, в подстъпа към връх Колош. Видът на табелата май вече е характерен за нашите планини...
Тук основната ценност са не божурите, а вековните дъбови дървета :) Тук се намират частната вила "Ведрица", т.нар. Чавдарова чешма и няколко дълги маси с пейки, на които се разположихме за обяд:
За съжаление се наложи да оставим върха за друг път, тъй като времето напредваше. Облаците също - докато хапвахме, почна да ръми... Към 14:45 поехме обратно, като Иво обеща да минем по по-къс път. Дъждът скоро спря, а тревите се бяха накичили с блестящи капчици...
И малко други цветове, освен червения :)
Връщането не мина без перипетии - по някое време изпуснахме отбивката и се суркахме по един скръмен склон, а после покрай една рекичка, приток на Углярската, си пробивахме път през храсталака. Но е хубаво да има с какво да се похвали човек :)
Пътят е превърнат в мочур!
Все пак, с около час закъснение, излязохме на края на селото и се върнахме при чакащия ни бус. След кратка почивка потеглихме към 17:30 за София, която отново ни посрещна с проливен дъжд - но той не можа да развали хубавото ни празнично настроение :)
Следващ постинг
Предишен постинг
Страхотена публикация! Божура е любимото ми цвете! От много години не съм го срещал в планината и ми е едно такова сантиментално! : ) Благодаря!
цитирай