Постинг
19.05.2014 20:39 -
Източни Родопи, част 3 - с. Женда и пещерата "Утробата"
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 7505 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 11.06.2014 12:34
Прочетен: 7505 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 11.06.2014 12:34
Част 3: В царството на мистиката
Нека завърша с онагледяването на изумителното ни родопско пътешествие (тук са част 1 и част 2) На 4 май сутринта потеглихме с нашия бус покрай яз. Кърджали и след това - нагоре срещу течението на река Боровица. Малко преди язовир Боровица се отбихме вдясно (по добре изкърпен, но тесен път) към с. Женда. Спряхме в махала Соколите, малко преди селото и в 9:10 ч. се изсипахме от буса, за да разгледаме платото Асара (т.е Асаркая, или Буюк тепе). Черният път се отбива вдясно от асфалта, точно преди гробището. Поглед надясно (на юг):
Недалеч, в наше ляво, се виждаха къщите на с. Женда:
На пътя има чешма с няколко поилки, каквито май не бях виждала:
Платото Асаркая е вече непосредствено пред нас:
Гледките от платото Асаркая:
На ръба на скалите сме - после ще минем под тях и ще видим, че са нашарени с тракийски култови ниши...
Отгоре също някога са дълбали нещо в камъка:
Тук Роси показва мащаба на "жлеба":
А под нас - най-голямата каменна гъба, Серген кая!
Само тези полусрутени зидове са останали от някогашната крепост:
След като се порадвахме на панорамата, слязохме под платото и тръгнахме да го заобикаляме:
Ето ги и тукашните трапецовидни ниши:
Височината си я бива!
Наоколо има и други "гъби":
Ето ни вече до най-величествената и неестествено стърчаща каменна гъба - Серген кая!
Снимах я от всички страни - отсам ми приличаше на митично чудовище:
Отпред са издълбани две големи ниши:
Оттук е малко смешна, прилича на прасе с хобот!
Съседните камънаци:
От тази страна е най-"скучна", прилича ми на менгеме...
Маша отново успя да се покатери на висок камък за снимка!
Ето ме и мен пред Серген кая :)
Продължихме към съседните скални гънки:
Скалите тук са просто невероятни!
Една от по-малките "гъби":
От тази страна прилича на птица с крокодилска глава...
Маша е стъпила на главата на каменното чудовище :)
Като обиколихме скалите, излязохме отново на платото - поглед назад към Серген кая:
Върнахме се по същия черен път, като малко преди гробищата се отбихме до още един камък, ей така, да се чучнем отгоре за още гледки :)
Пътечката до него минава през внушителни пясъчници:
Към 11:30 се качихме отново на буса и поехме обратно. Като стигнахме отбивката на яз. "Боровица", се изкачихме до стената му, паркирахме и тръгнахме пеш по пътя покрай него, да разгледаме. Това е преливникът му:
Язовир "Боровица" е изцяло в скална чаша:
Зоната се охранява, оттук се черпи вода за гр. Кърджали.
Повървяхме по пътя от южната му страна, водещ към с. Безводно - поглед назад към стената на язовира:
Язовир "Боровица":
Стигнахме до един нос и направихме кръгом - последни гледки...
По пътя подминахме голяма чешма с ограда и въртяща се врата - животните да не влизат вътре. За тях имаше отделна поилка отвън...
Цялата ни разходка покрай язовира продължи около час. После - обратно на нашия бус и надолу по течението на река Боровица. Има няколко живописни въжени моста през нея, но нямаше как да ги снимам от буса. Затова пък на известния средновековен "гърбат" каменен мост при с. Ненково спряхме и направихме почивка:
Поглед нагоре към река Боровица от моста:
Групата почива, събира речни камъчета и топи крака във водата...
На плачещата върба до моста всички се заехме да снимаме тези гъби:
А също и кадър на моста барбар с гъбите :)
В 13:40 потеглихме отново към х. "Боровица" и бусът ни изсипа малко преди нея, при отбивката за пещерата "Утробата". Освободихме шофьора и се качихме малко нагоре по пътечката. На първата полянка с голям камък с издълбани ниши седнахме да хапнем сандвичите си за обяд (14 ч.). Единодушни бяхме, че камъкът е паднал - не само защото нишите върху него са хоризонтални, но и защото са досами земята - а по правило са винаги високо в скалите :)
Скоро поехме нагоре по пътечката с беседките. Тук имаше доста туристи, но ние бяхме сред последните. Ето входът на пешерата "Утробата" отдалеч:
А това е гледката от последния заслон под входа й...
... където няколко лястовичси непрекъснато прехвърчаха пред нас, сигурно им нарушихмe спокойствието...
За около час стигнахме при входа на "Утробата".
Влизането вътре става бавно, един по един - но стълбата е далеч по-стабилна от тази при предишната ни пещера :)
Над входа също има издълбани тракийски култови ниши:
В пещерата се беше разположил един руснак, монах (от една от съвременните версии на будизма) - беше разположил мексикански амулети да акумулират енергия, а възглавничката му ни "развали" кадрите на олтара...
Иначе монахът беше много интересен и ни изнесе цяла лекция за пещерата. Останахме няколко жени да го изслушаме и гласът му наистина кънтеше по забележителен начин - нали затова пещерата се нарича още Тангърдък кая. Разказа ни че издирва "силни" места, на които да се моли и да зарежда с енергията им предмети. Негови приятели учени преди година му посочили "Утробата", понеже замерили много силни електромагнитни полета тук. И той се преселил наблизо и идвал почти всеки ден по няколко часа оттогава. Накрая всички пяхме заедно "оммм" :)
За енергията ни поясни, че подпомага регенерирането на клетките в организма при напреднала възраст. Затова не било правилно тук да се водят деца - те си имат достатъчно от тази енергия и ако постоят повече, може да се предозират. И древните траки идвали с тази цел, да се подмладяват - и излизането след това от утробата символизира ново раждане. Тази теория не съвпада точно с навсякъде цитираното предположение, че това е светилището на богинята-майка и че веднъж в годината проникващият чак до олтара слънчев лъч символизира оплождането... Във всеки случай мястото определено е магично :)
Входът на "Утробата":
Време беше да си вървим. Гледки от пътеката, и към яз. Кърджали:
Отстрани в далечината се виждаха скали, които при увеличение също се оказаха "гарнирани" с тракийски ниши:
Като слязохме на шосето, продължихме пеш по асфалта до х. "Боровица", където пристигнахме към пет и нещо следобед:
Времето беше тъкмо за бира. Взехме по една и насядахме на брега, любувайки се на водата и отсрещния полуостров:
Част от компанията на следобедна бира :)
По-нататък вечерта протече кротко, а по някое време през нощта заваля.
На 5 май програмата ни бе предимно с возене, така че вече не се притеснявахме от дъжда. Сутринта си тръгнахме от х. "Боровица", обратно към Кърджали, като спряхме в с. Енчец да пием хубаво кафе. После отидохме до известната Каменна сватба до с. Зимзелен.
Там останахме цял час, обикаляйки навред...
Ето ги и "младоженците":
Двете Марии изследват всички дупки и ниши...
Към 10:30 приключихме с разглеждането и на този феномен и се отправихме към града. Там посетихме м-ра "Св. Йоан Предтеча" и Историческия музей, след което в ранния следобед отпътувахме обратно за София (където, уви, ни посрещнаха студът и дъждът).
Нека завърша с онагледяването на изумителното ни родопско пътешествие (тук са част 1 и част 2) На 4 май сутринта потеглихме с нашия бус покрай яз. Кърджали и след това - нагоре срещу течението на река Боровица. Малко преди язовир Боровица се отбихме вдясно (по добре изкърпен, но тесен път) към с. Женда. Спряхме в махала Соколите, малко преди селото и в 9:10 ч. се изсипахме от буса, за да разгледаме платото Асара (т.е Асаркая, или Буюк тепе). Черният път се отбива вдясно от асфалта, точно преди гробището. Поглед надясно (на юг):
Недалеч, в наше ляво, се виждаха къщите на с. Женда:
На пътя има чешма с няколко поилки, каквито май не бях виждала:
Платото Асаркая е вече непосредствено пред нас:
Гледките от платото Асаркая:
На ръба на скалите сме - после ще минем под тях и ще видим, че са нашарени с тракийски култови ниши...
Отгоре също някога са дълбали нещо в камъка:
Тук Роси показва мащаба на "жлеба":
А под нас - най-голямата каменна гъба, Серген кая!
Само тези полусрутени зидове са останали от някогашната крепост:
След като се порадвахме на панорамата, слязохме под платото и тръгнахме да го заобикаляме:
Ето ги и тукашните трапецовидни ниши:
Височината си я бива!
Наоколо има и други "гъби":
Ето ни вече до най-величествената и неестествено стърчаща каменна гъба - Серген кая!
Снимах я от всички страни - отсам ми приличаше на митично чудовище:
Отпред са издълбани две големи ниши:
Оттук е малко смешна, прилича на прасе с хобот!
Съседните камънаци:
От тази страна е най-"скучна", прилича ми на менгеме...
Маша отново успя да се покатери на висок камък за снимка!
Ето ме и мен пред Серген кая :)
Продължихме към съседните скални гънки:
Скалите тук са просто невероятни!
Една от по-малките "гъби":
От тази страна прилича на птица с крокодилска глава...
Маша е стъпила на главата на каменното чудовище :)
Като обиколихме скалите, излязохме отново на платото - поглед назад към Серген кая:
Върнахме се по същия черен път, като малко преди гробищата се отбихме до още един камък, ей така, да се чучнем отгоре за още гледки :)
Пътечката до него минава през внушителни пясъчници:
Към 11:30 се качихме отново на буса и поехме обратно. Като стигнахме отбивката на яз. "Боровица", се изкачихме до стената му, паркирахме и тръгнахме пеш по пътя покрай него, да разгледаме. Това е преливникът му:
Язовир "Боровица" е изцяло в скална чаша:
Зоната се охранява, оттук се черпи вода за гр. Кърджали.
Повървяхме по пътя от южната му страна, водещ към с. Безводно - поглед назад към стената на язовира:
Язовир "Боровица":
Стигнахме до един нос и направихме кръгом - последни гледки...
По пътя подминахме голяма чешма с ограда и въртяща се врата - животните да не влизат вътре. За тях имаше отделна поилка отвън...
Цялата ни разходка покрай язовира продължи около час. После - обратно на нашия бус и надолу по течението на река Боровица. Има няколко живописни въжени моста през нея, но нямаше как да ги снимам от буса. Затова пък на известния средновековен "гърбат" каменен мост при с. Ненково спряхме и направихме почивка:
Поглед нагоре към река Боровица от моста:
Групата почива, събира речни камъчета и топи крака във водата...
На плачещата върба до моста всички се заехме да снимаме тези гъби:
А също и кадър на моста барбар с гъбите :)
В 13:40 потеглихме отново към х. "Боровица" и бусът ни изсипа малко преди нея, при отбивката за пещерата "Утробата". Освободихме шофьора и се качихме малко нагоре по пътечката. На първата полянка с голям камък с издълбани ниши седнахме да хапнем сандвичите си за обяд (14 ч.). Единодушни бяхме, че камъкът е паднал - не само защото нишите върху него са хоризонтални, но и защото са досами земята - а по правило са винаги високо в скалите :)
Скоро поехме нагоре по пътечката с беседките. Тук имаше доста туристи, но ние бяхме сред последните. Ето входът на пешерата "Утробата" отдалеч:
А това е гледката от последния заслон под входа й...
... където няколко лястовичси непрекъснато прехвърчаха пред нас, сигурно им нарушихмe спокойствието...
За около час стигнахме при входа на "Утробата".
Влизането вътре става бавно, един по един - но стълбата е далеч по-стабилна от тази при предишната ни пещера :)
Над входа също има издълбани тракийски култови ниши:
В пещерата се беше разположил един руснак, монах (от една от съвременните версии на будизма) - беше разположил мексикански амулети да акумулират енергия, а възглавничката му ни "развали" кадрите на олтара...
Иначе монахът беше много интересен и ни изнесе цяла лекция за пещерата. Останахме няколко жени да го изслушаме и гласът му наистина кънтеше по забележителен начин - нали затова пещерата се нарича още Тангърдък кая. Разказа ни че издирва "силни" места, на които да се моли и да зарежда с енергията им предмети. Негови приятели учени преди година му посочили "Утробата", понеже замерили много силни електромагнитни полета тук. И той се преселил наблизо и идвал почти всеки ден по няколко часа оттогава. Накрая всички пяхме заедно "оммм" :)
За енергията ни поясни, че подпомага регенерирането на клетките в организма при напреднала възраст. Затова не било правилно тук да се водят деца - те си имат достатъчно от тази енергия и ако постоят повече, може да се предозират. И древните траки идвали с тази цел, да се подмладяват - и излизането след това от утробата символизира ново раждане. Тази теория не съвпада точно с навсякъде цитираното предположение, че това е светилището на богинята-майка и че веднъж в годината проникващият чак до олтара слънчев лъч символизира оплождането... Във всеки случай мястото определено е магично :)
Входът на "Утробата":
Време беше да си вървим. Гледки от пътеката, и към яз. Кърджали:
Отстрани в далечината се виждаха скали, които при увеличение също се оказаха "гарнирани" с тракийски ниши:
Като слязохме на шосето, продължихме пеш по асфалта до х. "Боровица", където пристигнахме към пет и нещо следобед:
Времето беше тъкмо за бира. Взехме по една и насядахме на брега, любувайки се на водата и отсрещния полуостров:
Част от компанията на следобедна бира :)
По-нататък вечерта протече кротко, а по някое време през нощта заваля.
На 5 май програмата ни бе предимно с возене, така че вече не се притеснявахме от дъжда. Сутринта си тръгнахме от х. "Боровица", обратно към Кърджали, като спряхме в с. Енчец да пием хубаво кафе. После отидохме до известната Каменна сватба до с. Зимзелен.
Там останахме цял час, обикаляйки навред...
Ето ги и "младоженците":
Двете Марии изследват всички дупки и ниши...
Към 10:30 приключихме с разглеждането и на този феномен и се отправихме към града. Там посетихме м-ра "Св. Йоан Предтеча" и Историческия музей, след което в ранния следобед отпътувахме обратно за София (където, уви, ни посрещнаха студът и дъждът).
Следващ постинг
Предишен постинг
Западните Родопи са география, Източните - история. Аз посветих десетки години на Родопа, но не ми стигнаха. Ако тръгна отново по тях, ще бъде по Източните. За тях имам доста постинги, но запознаването с тази планина датира преди 50 години...
цитирайСериозен турист си и много хубаво разказваш и показваш!
цитирай