В първата част описах как се подвизавахме най-вече около Синаница. Дотук компанията беше единна, оттук нататък се разделяхме на подгрупички според моментните предпочитания. От Синанишката порта шест продължихме по ръба, през Безименния връх между портата и Георгийца, а двечки (Магда и Буря) тръгнаха по подсичащата пътека.



Е, може ли да не я снима човек, па макар и за 20-и път!



Силвия в полет край едни скалички като ушички:



Още формички...





Докато се качвахме, изобилието от боровинки взе да ни отвлича вниманието - накрая Маша не издържа и обяви "10 минути официална паша":





След Безименния връх се отправихме към Георгийца:



Междувременно облаците бяха започнали поредното си представление:



Ех, тази Синаница...





Стигнахме върха към 12 ч  - това е пирамидата на Вихрен, с увеличение (мъглата скрива пилона).



Силвия, Добринка и Ваня, поседнали на ръба на Георгийца (2598 м)...



...и Георгийските езера, на които се любуват...





Към един слязохме на пътеката при извора, където обядвахме всички заедно. Оттам пет желаещи се отправихме към Муратов връх, а Буря, Магда и Доби продължиха по пътеката към Бъндеришка порта. Отново надникнахме към Георгийските езера (зад тях се извисява Гредаро):







Към върха...






На Муратов връх (2669 м) бяхме към 14:20 ч  - Маша, Силвия и Ваня:



Вихрен за малко се показа изпод облаците...



Ваня на Муратов връх - с многото езера и върхове отзад....



Силвия на Муратов връх...



От върха Ели също тръгна към Бъндеришка порта, а останалите четири поехме по задния му ръб към Влахински превал - щяхме да се съберем отново на Муратово езеро.





Тодорка откъм Влахински превал.



Скалички край превала:



Последното слизане по живописен полегат улей до Муратовото езеро:







И ето ни малко преди пет следобед на Муратовото езеро - за почивка, миене, хранене на рибки и прочие...





Тази двойка предната вечер в хижата я навивахме да тръгне с нас, но безуспешно - все пак се засякохме на езерото :)


След това, по класическата пътека слязохме по Бъндеришката долина, като се отбихме до Окото:




Окото с Тодорка и отражението й:



Окото с Муратов и отражението му:



Ето я най-после и хижа "Вихрен":





Пристигнахме към 6 вечерта - и се настанихме в една приветлива стая (след ремонта хижата е много приятна, язък само, че нямаше нито бар, нито кухня тия дни). Пийнахме си от бирите, с които се бяхме запасили от София, взехме си топъл душ и прочие. В столовата стана приятна раздумка, но отново сравнително рано се насочихме към възглавниците.
За третия ден, 5 септември, програмата беше следната: шест парчета (Маша, Буря, Доби, Силвия, Ваня и аз) тръгваме към Вихрен по пътеката, завиваща към Казаните, оттам хващаме Джамджиевия ръб и катерим директно нагоре. Ели тръгва с нас, но не завива към Казаните, а катери направо към Кабата, оттам отива да изкачи Хвойнати връх, и после се срещаме с нея на Вихрен.

Утринният връх (полазен от Силвето).



Групата на разклона на пътеката: от ляво на дясно: Ели, Доби, Буря, Силвето, Маша и Ваня (отпред).



Подсичането на Бъндеришката лавина:







Групата под Джамджиевия ръб:



Към 8:30 ч. стигнахме многократно споменавата бабунка, над която започва катерето на Джамджиевите скали:



И газ право нагоре!







Джамджиевите скали предлагат страхотни гледки, но повечето бяха запленени най-вече от изобилието на еделвайси - и се започна едно залягане и снимане на мъхестите "бебоци"  и "тлъстаци"....



Тук Буря беше увиснала отстрани на скалата, за да снима поредните еделвайсчета на фона на върха...





Е, и аз съм щракнала поне веднъж :)





Още нагоре!





Ваня като най-запален ловец на еделвайси вървеше последна...



Следващите час и 45 минути бяха вече "скучно" катерене на пирамидата на Вихрен - оттук насетне почти не снимах, тъй като батериите ми взеха да свършват, а си бях забравила резервните в хижата...



Показаха се "вчерашните" ни върхове!



И Кутелите, Кончето и Бански Суходол:



Към 11 бях на любимия бял Вихрен (2914 м) - поне 15 минути след останалите, с моята ниска мощност - а пък Ели ни чакаше вече повече от час! Докато почивахме, облаците продължаваха да прииждат... Към един се бяхме смъкнали набързо до премката и обядвахме - там Магда се присъедини към нас и компанията се запълни отново. В тази отсечка на маршрута вече бяхме сред навалица, естествено - при хубавото време доста народ се беше юрнал към тия популярни дестинации. Хванахме пътеката към Кончето, като Магда отново ни изостави, за наша изненада. Към 2 следобед вече вървяхме покрай въжето, разминавайки се с разни групички в двете посоки - тогава, за да ни е пълно ходенето, Маша предложи да идем и до Бански Суходол (2884 м) - качихме го в мъгла, но там все пак имахме гледка в северна посока, дори се намери едно момче да ни снима всичките  (не с моя апарат):



Тръгнахме обратно по Коня - тук под мъглата се вижда Кутело отсреща:





Отново Кутелите и част от групата пред мен:





Отсреща - Църна могила и Банско отзад.



Продължихме да си ходим по ръба, като Магда отново ни изненада и се присъедини към нас, за да качим заедно (около три следобед)  Кутело 2 и Кутело 1 (2908 м). Оттам се спуснахме отново на премката. Оставаше най-скучната част: слизането през Казаните. Разнообразихме го с надникване в цепката над малкия Казан, под стената на Вихрен:





И тук имаше доста от нашите приятелчета еделвайсите:



Като стигнахме разклона под Казаните, Магда и Ели поеха обратно към х. "Вихрен" , а останалите решихме да се пробваме за топла супа на х. "Бъндерица" и се спуснахме натам. Стори ни се дълго и уморително това последно слизане, макар че после като се сравнихме с другите две, се оказа, че не е било по-дълго. От поляната за последно снимахме Джамджиевите скали, по които се бяхме катерили сутринта:



Към шест се паркирахме на "Бъндерица", освежихме се на чешмите и заседнахме на маса със супи, картофки и бири. Междрувременно всички единодушно бяхме решили на другия ден да си пожалим крайниците вместо да лазим нагоре-надолу по Тодорките, да идем още от сутринта с колите на минералния басейн в Добринище. Пък и прогнозата беше дъждовна, а Маша искаше да слизаме по един от улеите - но нищо, нека пък да остане нещо и за следващия път! Умората беше грамадна - втори ден с единадесет часа ходене - и като станахме от масата, хич не ни се вървеше още половин час до х. "Вихрен". Но не стига това, ами като минавахме под Байкушевата мура, някой рече, че не е ходил до нея - и както нямахме сили, закатерихме дървените стълбички, за да се поклоним на хилядолетницата! Маша ни снима строени край дебелия й дънер и заяви, че можем да си сложим тази снимка в жълтите книжки :)



Към осем се прибрахме в х. "Вихрен" и след топлата баня продължихме с доволна раздумка и допиване на запасите с бира (и ракия), този път в стаята.
На 6 септември станахме малко по-късно, прибрахме багажите и слязохме с колите направо в Добринище, да пием топло кафе! След това посетихме една къща, в която отглеждат еделвайси, а към девет и нещо повечето отидоха на басейна. Аз и Ели го пропуснахме, разходихме се до църквата, седяхме по пейките и четохме вестник... Към 12 къпаните излязоха и обядвахме в една симпатична кръчма, като вдигнахме наздравица за националния празник. Рано следобед отпрашихме към София, сбогувайки се най-сърдечно с прекрасния Пирин, който и този път ни беше пленил сърцата...

Красива България.

Възхищавам ви се! И мъничко завиждам.

Усмивки! :)

:). Прекрасно е било.

Много сериозен преход сте направили!

Иха! Постингът ми достави истинско удоволствие.
Спецпоздрав на всички дами!

Направих една изключително приятна и обогатяваща разходка с вас..., за което ви благодаря!

Поздрави!