Постинг
30.05.2011 19:35 -
Лакатник - х. "Пробойница" - с. Заноге (част II)
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 4860 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2014 17:09
Прочетен: 4860 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 01.04.2014 17:09
За неделя първоначалната идея бе да минем по т. нар. Вазова пътека от хижата до Заноге, оттам - до Заселе и да слезем на гара Бов. Само че имаше голяма вероятност да объркаме пътя, пък и като си знаем скоростта, можеше да не ни стигне времето...
Докато си пиехме кафето и обсъждахме вариантите, се опитвах да хвана в кадър страхливия хижарски котарак...
Групата пред входа на хижата преди тръгване.
Синът на хижарката, Георги, ни поведе в началото по пътека през гората по склона на Понор планина, покрай приток на река Пробойница.
Някои нападали дървета на пътеката се преодоляваха дружно...
Скоро стигнахме края на гората, починахме малко и изпратихме с благодарност Георги обратно - някои от нашите вече си спомняха пътя нататък...
Първите билни гледки!
Красиви скали покрай пътя в края на гората.
И още малко гора...
Оттам насетне, в алпийската част, се зазяпвахме по най-различни планински цветя.
От нашия затревен път скоро се прехвърлихме на един по-главен (по-чакълест) - поглед зад рамо:
Скоро наближихме първите къщи (или вили?) над селото.
Започнахме да се спускаме вече на изток, минахме покрай голяма чешма с корита, а после покрай още скали отляво:
А отдясно - деренце и други райски кътчета:
Продължаваме слизането към центъра на село Заноге.
Бяха минали три часа, по петите ни беше започнало да гърми, а в центъра бяхме към 12:30 - тогава цялата група реши да слезем направо към гара Лакатник, за по-бързо и по-безопасно. Един човек ни обясни да вървим по пътя. И тук дворчетата ми приличаха на райски градини:
Погледи на юг:
Много скоро обаче едно черно пътче се отдели вляво от шосето и ни примами да тръгнем по него.
Поглед назад към Понор планина и напред - към Голема планина:
Отляво отново се появиха живописни скали (че и с люляци по тях).
Срещу нас (в Голема планина) валеше дъжд, а ние се радвахме на сеира :)
Красивите билни гледки нямаха край....
Скоро стигнахме нещо като махала и в една от къщите имаше човек, който ни обясни как да нацелим пътеката, по която оттам се слиза до спирка Балкан (най-близката).
Въпреки че газихме доста треви и скитахме из шубраци, докато се справим, красотите наоколо не намаляваха!
По някое време ни се отвори и гледка към Искъра.
И Лакатнишките скали отсреща (увеличени):
Последно стръмно спускане но пътечката през гората - и стигаме Искъра!
Пресичаме го по въжен мост:
Така след още близо три часа сме на спирката - уморени и жадни. Последното мобилизира част от нас да хванем за 5 минути първо влак до Лакатник, да вземем бира и да се качим след още 5 минути на влака за София - доволни и преситени във всяко отношение :)
Част I
Докато си пиехме кафето и обсъждахме вариантите, се опитвах да хвана в кадър страхливия хижарски котарак...
Групата пред входа на хижата преди тръгване.
Синът на хижарката, Георги, ни поведе в началото по пътека през гората по склона на Понор планина, покрай приток на река Пробойница.
Някои нападали дървета на пътеката се преодоляваха дружно...
Скоро стигнахме края на гората, починахме малко и изпратихме с благодарност Георги обратно - някои от нашите вече си спомняха пътя нататък...
Първите билни гледки!
Красиви скали покрай пътя в края на гората.
И още малко гора...
Оттам насетне, в алпийската част, се зазяпвахме по най-различни планински цветя.
От нашия затревен път скоро се прехвърлихме на един по-главен (по-чакълест) - поглед зад рамо:
Скоро наближихме първите къщи (или вили?) над селото.
Започнахме да се спускаме вече на изток, минахме покрай голяма чешма с корита, а после покрай още скали отляво:
А отдясно - деренце и други райски кътчета:
Продължаваме слизането към центъра на село Заноге.
Бяха минали три часа, по петите ни беше започнало да гърми, а в центъра бяхме към 12:30 - тогава цялата група реши да слезем направо към гара Лакатник, за по-бързо и по-безопасно. Един човек ни обясни да вървим по пътя. И тук дворчетата ми приличаха на райски градини:
Погледи на юг:
Много скоро обаче едно черно пътче се отдели вляво от шосето и ни примами да тръгнем по него.
Поглед назад към Понор планина и напред - към Голема планина:
Отляво отново се появиха живописни скали (че и с люляци по тях).
Срещу нас (в Голема планина) валеше дъжд, а ние се радвахме на сеира :)
Красивите билни гледки нямаха край....
Скоро стигнахме нещо като махала и в една от къщите имаше човек, който ни обясни как да нацелим пътеката, по която оттам се слиза до спирка Балкан (най-близката).
Въпреки че газихме доста треви и скитахме из шубраци, докато се справим, красотите наоколо не намаляваха!
По някое време ни се отвори и гледка към Искъра.
И Лакатнишките скали отсреща (увеличени):
Последно стръмно спускане но пътечката през гората - и стигаме Искъра!
Пресичаме го по въжен мост:
Така след още близо три часа сме на спирката - уморени и жадни. Последното мобилизира част от нас да хванем за 5 минути първо влак до Лакатник, да вземем бира и да се качим след още 5 минути на влака за София - доволни и преситени във всяко отношение :)
Част I
Следващ постинг
Предишен постинг