Този маршрут си го набелязах миналото лято, след като се загледах от връх Чукава към рида Биленица. После, наесен, тръгнах от Батулия към Тътрива чукла, но така и не я достигнах. Затова миналия месец дебнех да дойде ред на този маршрут - и все изникваше нещо друго, или пък бяха големи жеги. Но ето че настъпи идеалният ден - неделя, 17 юли, след двудневните валежи и последвалото значително разхлаждане. И този път случих на компания - Мила и Сашо - навити да запълним дългия летен ден с обикаляне на така примамливата за мен Голема планина! Идеята бе да качим Биленица от Огоя по пътека, нанесена на картата на bgmountains.org, после да идем до Разделената вода и оттам да тръгнем да подсичаме връх Чукава от юг и да се спуснем покрай Тътрива чукла и Чучелица до Оградище, откъдето (вече по познатия ми път) да стигнем Батулия.
И така, сутринта взехме пътническия влак от София до Реброво и оттам се превозихме до Огоя със свогенския автобус. Към 10 ч. слязохме на центъра, където пасяха овчици:



Наляхме си вода от чешмата и поехме по шосето на изток, откъдето след около 20 минути свихме на север, обикаляйки дворовете на местните къщи.



Ето я моята компания, малко преди да напуснем пътя:



След къщите продължихме по хипотетичната пътека, следвайки gps-а и газейки росната трева. На моменти пътеката личеше, а в други трябваше да се провираме през мокрите млади борчета, та подгизнахме от глава до пети. Добре, че беше проходимо и не трябваше да обикаляме твърде много бодливи храсти. След около час излязохме на първата поляна с гледки назад:



Продължихме по същия начин през още гора и поляни, право към върха...



В последната отсечка гората вече беше стара букова, лесно проходима, а точно на върха има една камара камъни с якичка от здравец. В 12:30 ч. пристигнахме на връх Разбенишка могила (1404 м.) - това са Сашо и Мила:



Както го качихме от юг, продължихме със спускане на север и излязохме на биленишките поляни, където вече отново стъпихме на път и по него продължихме към централното било:



За по-малко от час изялзохме на ком-еминейската маркировка и се завъртяхме малко по билото на изток, за снимки:


Връх Козница бе примамливо близо зад нас, на север:



Билото на изток, към Лескова могила:



Тук Мила позира пред Мургаш (синеещ в далечината), а пред него вдясно е "нашият" връх - Разбенишка могила:



А съседът на запад е връх Чукава:



И един поглед на северозапад, към връп Издремец:



Скоро се отправихме на запад и към 14 ч. стигнахме местността "Разделената вода", все още означена с табела. После напуснахме ком-еминейската пътека и тръгнахме да подсичаме Чукава от юг. В гората малко ни забавиха узрелите малинки и ягодки...



Скоро завихме на юг и пресякохме Тътривата поляна:


Продължихме на юг по серпентини, следвайки gps-а, като през цялото време се любувахме на гледките към Големата планина:





След кратка почивка за обяд, вече по добре утъпкан път, завихме на запад покрай Тътрива махала и тръгнахме да обикаляме от юг връх Чучелица:



Времето бе просто разкошно, прееобладаващо облачно и отново съжалих, че нямам хубаво фото за любимите си пейзажи...





Към 15:45 ч. стигнахме разклона за Оградище и се отбихме за малко до разрушения Огойски манастир "Св. Пантелеймон":



После се върнахме на нашия път:


Последва обиколка по хоризонтала на Ябланов дол и спускане на юг.



Към 17 ч. стигнахме главния път - точно тук, на завоя над Оградишката река, ни задмина кола, от която дори ни предложиха да ни повозят, но отказахме...



След кратка почивка продължихме през Оградище към Батулия, където в последния стръмен участък хванахме една пътека, от която имаше панорамни гледки към долината на Батулийска река:


Пътеката леко се изкачи и мина покрай тези интересни скали...



... след което, за моя приятна изненада, ни стовари право в двора на Батулийския манастир "Св. Никола":



После си слязохме по пътя до селото, към 19 ч. минахме по новия мост и продължихме с висока скорост по шосето към Реброво...



Към 19:45 ч. стигнахме главното шосе, пресякохме го, минахме Искъра по въжения мост и се качихме до жп гарата в 19:55 ч. Имахме точно половин час за разпускане с бири, а след това влакчето ни закара в София все още по светло, малко преди 21 ч. Така ходенето ни излезе почти 10 часа, но бяхме много доволни, защото имахме късмет дългият ден да прохладен, та да се насладим максимално на планинските красоти...

Чудесен маршрут! Поздрави!

чудесна разходка.
А и снимките ви са приятни и хубави.
Брависимо за споделеното, и мощно мерси ... ок
Хубава си мила родино.
Ти си земен рай.

Малко по малко се убеждавам, че няма да съм последният турист - след мен други ще продължат да черпят от планините на България красота и вдъхновение.
Аз направих оброк но вр. Увеса, под който има останки от древен манастир. Поставих кръст на Св. Иван Рилски и малък метален параклис. Цигани конекрадци оот Литаково потрошиха този мой комплекс и от момента, когато видях това, там не съм стъпил. При оброка на превала Осеновлак-Лескова махала металният минипараклис поставих пак аз.
Пожелавам ти да упознаеш целият четириъгълник: Курило-Витиня-Лютиброд-Петрохан-Курило. Това са 2000 кв. км. прекрасна планина, с която открих блога си преди 9 години. Този район принадлежи към тези, които наричам силни за мен и които винаги ме привличат. През центъра на този планински комплекс имаш влак, а автобуси чакат на гарата да откарат туристите където пожелаят.
Когато упознаеш тези 2000 кв. км, ще ти пожелая още един район от Балкана, и той с вЕлика красота, както казват българите в Западните покрайнини.
Радвам се за теб и преходите ти,
Коста