Един чудесен дълъг летен ден, запълнен изцяло с един въжделен маршрут! Датата е 3 юли и отново съм сама. Отидох с пътническия влак за Реброво и оттам взех свогенския автобус до Ябланица. Пристигнахме на безлюдния център на селото в 9:50 ч. и след като се възползвах от чешмата на спирката, поех пеша по шосето навътре в долината на Ябланишката река. Слънчо печеше насреща ми, но температурата беше малко над 20 градуса и си беше приятно. Реката течеше  отдясно на пътя:



Малко след селото се мяркаха и плажуващи край нея, а други гламави, тръгнали да се катерят в планината не срещнах. След 40 минути подминах хотел "Тихов дол" отляво:



След още час подминах бившата ловна резиденция "Търсава":



Там асфалтът свърши, а пътят продължи в същата посока като черен, на места доста кален, през още малко поляни. Поглед назад:



Пред мен е Калоянският рът, а зад него - централното било, което ми предстои да премина след часове:



Към 11:45 ч. стигнах до този мост над реката и си направих почивка с разхлаждане в нея. После продължих по пътя вляво (без да мина по моста) - последен кален участък на пътя, вече в гората.



След това тръгнах перпендикулярно на север, вече по сух път (доста стръмен):



По него след минути излязох на комеминейската пътека (12:30 ч):



По нея продължих с бодра стъпка на югоизток, хапвайки тук-там някоя рано узряла малинка. На места пътеката беше доста обрасла, или препречена от паднали дървета, но червената маркировка бе нагъсто и ориентирането бе лесно.



Много обичам да си снимам пътечката, явно:



В този участък надморската височина се увеличаваше постепенно от 1050 до около 1300 метра, като на три пъти минавах през поляни, от които имаше хубави гледки наоколо.



Мургаш се беше изпъчил с цялата си ширина пред мен вдясно (на снимката ми метеорологичната станция едвам личи):





А зад мене вече се подаваха двата високи върха - Чукава и Козница:



Тук съм вече пред третата поляна, наречена Белия камък, от която почва самото изкачване на Мургаш:



Ей го върхът:



Поглед на север, към друг рид, и Ботевградското поле зад него:



В края на поляната комеминейската пътека завива наляво, а аз продължих напред (и нагоре) - беше 14:20 ч.:



Поглед назад към морето от ридове, над което се издигат Чукава и Козница.



Веднага след като се мушнах в гората, седнах на почивка за обяд, а след това задрапах по стръмната пътека (превърната от моторите в улей) нагоре към върха, преодолявайки последните към 350 м. денивелация. Поглед към станцията от пролука в гората:



Към 15:30 изпъплих догоре и седнах да се любувам на гледките във всички посоки. Имаше съвсем лек ветрец. Ето ридът, по който съм вървяла, над гората отново имаше и колова маркировка:



Съседният рид на изток, и Ботевградското поле:



Поглед на североизток към Зла поляна и централното старопланинско било (в маранята едвам се виждаше връх Баба, точно под табелката):



И отново поглед на запад към Чукава и Козница:



После продължих напред към метеорологичната станция:




Към 15:45 потеглих надолу по коловата маркировка към х. Мургаш и стигнах там за 25 минути:



За мой голям кеф чешмата там бе обилна и се възползвах подобаващо от нея по време на поредната си почивка:



След това продължих по вече познатия широк път надолу - предпоследен поглед към Чукава и Козница вдясно зад мен:



Подминах и връх Невижда:


После подминах отбивката вляво за Елешница и продължих надолу. Вляво под мен се показаха поляните на Самодивска могила (имам сантимент към него от една пролетна разходка тази година):


След час и 10 мин. подминах и разклона за Желява. Поглед назад към Мургаш - при увеличението се вижда станцията на върха, както и хижата долу преди гората:





Попътни гледки:




Пред мен вляво бе връх Готен, вече с висока антена:



Отново поглед назад към Мургаш (не мога да му се нагледам):



Малко преди Готен за последно се видяха и Чукава и Козница:



Връх Готен с антената (в контражур):



Може би крайпътен параклис малко преди разклона за Готен (уви, нямах време да се отбия до него)?



И последен поглед към Мургаш:



В 18:35 ч. подминах разклона за връх Готен, вече бързайки към Бухово, и пристигнах на площада пред спирката в 19:40 ч. - ходенето ми бе продължило общо 9:45 ч. Накрая имах предостатъчно време за бира, преди да дойде автобусът, а задоволството от преживяното и благодарността към Бог (и към планината) за поредното безаварийно скитане сама не се наемам да опиша...

Сам е малко рисковано. Но пък и аз съм ходил сам.