Датата е 29 май, неделя и отново съм сама. Маршрутът пак е по предложение на Коста, за което съм му задължена :) Пролетта навсякъде е красива, но това било (в Големата планина) си е доста лично и чаровно!
Потеглих от София с маршрутка за Своге в 8:30 ч. и след около 55 мин. слязох на разклона за Редина. Тук се спуснахме мин. лято от Рединска китка, по доста стръмен склон, на места през дворове, затова този път бях решила да си ходя по асфалта на юг до махала Редина (6 км.) и след това да завия на север към билото. Поех нагоре в 9:40 ч., първо по къса сечаща пътека, после по асфалта. Бързо набрах височина и след 20 мин. се показа първата гледка към завоя на река Искър под мен (отсреща е връх Могилата в Малата планина, с двете антени, които не личат на снимката ми):



Към 10:05 ч. вляво от пътя се появи отбивка - за този нов-новеничък параклис "Св. Апостол Тома":





Още малко по-нагоре, към 10:18 ч. минах през най-обгледната точка от изкачването,- на остър десен завой - поглед към Своге:



Към 10:35 ч. минах покрай чешма, отбелязана на картата на bgmountains - работеше, макар и слабо. Асфалтът вече бе свършил и скоро навлязох в самата Редина. От първите къщи ме посрещна бурен кучешки лай... Главният път продължаваше хоризонтално, но аз го напуснах и към 10:55 ч. завих наляво и нагоре, към "моето" било. Там вече нямаше ревниви пазачи, затова отново се заех да снимам крайпътните гледки...





След 2-3 серпентини и малко гора (35 минути изкачване) пътят ми се съедини с главния билен път. Оттук завих надясно и нагоре, а наляво и надолу ми беше познато от слизането мин. лято:



Пред мен вляво се показа връх Издремец:



Вдясно пък, в маранята зад балкана, се виждаше и куполът на Витоша:



Към 12 ч. се отбих до Рединската китка:


Тук бе единственият стар кръст от днешния ми маршрут.



После се върнах на централния път и продължих на изток, с леко слизане. Срещу мен бе Кръстешкото било с другата "китка", където по-късно щях да "намеря" параклиса "Св. Дух":


Пътят ми плавно се спусна към махала Преслапа:


Към 12:25 ч. минах покрай параклиса "Св. Мария Магдалина":



И тук се намери ревностен пазач, да ме лае...



Продължих по пътя на изток. Скоро главният път зави надясно към р. Градешница, а аз хванах отбивка вляво, която в един момент изчезна, та последните 200 метра си ходих без път през гората покрай един поток:



Към 13:07 ч. отново стъпих на пътя и продължих на изток, към разклона между Кръстец и Бранска чукла. Тук през цялото време бях в гората, а на големите поляни малко под върха пасеше цял табун с коне, които имаха доста малки и усърдно се разбягаха пред мене...
В 13:30 стигнах поредния оброчен кръст, "Св. Илия", пак нов-новеничък, с останки от пейки и маси край него - там седнах да обядвам:



Имало е и партизански паметник в съседство, останал е само постаментът...



След почивката продължих на юг към вр. Кръстец, който беше съвсем близо. Билото му бе покрито с килим от бели цветя, на фона на сочното зелено на тревата...



В 14:00 ч. бях на връх Кръстец (в Големата планина) - 1312 м:



Снимките ми хич не станаха, а не се наемам да опиша красотата околовръст! На север се виждаха връх Издремец и (челото само на) връх Козница:



На изток - Джуренец, Чукава, а по на юг в далечината - и Мургаш..



На запад - Малата планина...


На северозапад - Преслапа, откъдето идвах, и Понора в далечината...


Поглед назад: Издремец и Кръстец:



На такова място душата ти може само да пее...


Може би последен поглед към вр. Козница на север:


Пътят ми се спускаше плавно на юг по зеленото било...


На югозапад - долината на река Градешница:


Ето я и "китката" пред мен, където след малко ще посетя параклиса "Св. Дух::


Самият той беше пълен със стари мебели, на двора има голям навес с маса и пейки, а оградата не е заключена...





Към 14:30 ч. продължих надолу и на юг по моя главен път.. Махала Кръстец остана под мен, на запад.



Билото пред мен, което толкова ми хареса...





Подсякох 1-2 върха, на които не започних имената:







Към 15 ч. стигнах поредното място, подходящо за пикник - сред китка дървета, с останки от пейки и този път с дървен кръст (може би предстои да направят и тук нов каменен?):



Пред мен отново се извисяваше връхче, но този път реших да напусна билото и завих наляво, където бе главният път за махала Кръстец - по него продължих да слизам на юг:



Пътят мина през няколко махали, най-населената от които съм снимала:



Към 16 ч. минах покрай хубава чешма, макар и с тънка струйка. По пътя се беше появила и синя маркировка от Реброво. За съжаление в един момент съм я изпуснала и като видях, че отивам на изток, към Батулия, не ми се качваше обратно, за да си вляза "в правия път". Заслизах възможно най-перпендикулярно към шосето покрай Батулийската река и след като го достигнах (16:35 ч.), продължих по него към Реброво. След 10 минути се отбих до буйната крайпътна чешма, която ми дойде добре в следобедната жега. Последните 2 километра до разклона на главното шосе взех на стоп и към 17 ч. минах по въжения мост над Искъра:



От другата му страна бързо се качих до гарата, където имах време таман за почивка с кафе и бира преди влака в 17:30 ч. за София. Бях ужасно доволна, че отново съм нацелила и времето, и мястото, и без да се уморя дори :)

Е как така не се умори, Руми? Планинарка си. Сама ли бродиш? Смела жена. Хубав постинг имаш за туризъм, научих нови места, дето не съм ходила. Ама автобус-туристка съм аз, с по-малко ходене.

че има и друг връх Кръстец. Аз съм се изкачвал на връх Кръстец с тръгване от Плачковци. Районът там също е много живописен и също има места за отдих и параклиси по пътя. Трябва това лято пак да го изкача, ако има желаещи тук блогъри, можем да организираме един такъв поход от ж.п. спирки Бъзовец или Кръстец към върха.