Постинг
19.05.2016 13:11 -
Понор планина: Искрец - Меча поляна - билото - Заселе - Бов
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 7040 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2016 13:36

Прочетен: 7040 Коментари: 2 Гласове:
12
Последна промяна: 19.05.2016 13:36


Още един пролетен понорски маршрут, препълнил очите ми с наситено зеленото на горите, шареното на нацъфтелите поляни, бялото на скалите и синьото на майското небе! И отново благодарение на Коста, който първо ми го подсказа, а впоследствие ни води по него (с една приятелка). Тръгнахме от София отново с маршрутката от София Север в 9 ч. и след час бяхме на спирката пред бившия санаториум в Искрец. Там пихме кафе и поехме към Меча поляна - първо по римския път до моста на река Сирищна, после по съкращаващата пътека до Добърчин. Времето бе ясно и всичко искреше. Тук сме на поляните в Добърчин:

Нататък продължихме пак по римския път - в забележителната му част, където е изсечен в скалите над долината на реката. Оттам се откриха нови гледки:

По отсрещния рид Чепърна се изкачвахме със същата ми приятелка преди няколко седмици:

Към 11:45 пристигнахме в края на Мечата поляна и пресякохме реката. Поглед към Каишовия превал пред нас вдясно:

Оттам поехме по пътя вляво (към селото) и след около 120 м. завихме перпендикулярно надясно и продължихме по горе-долу личащ в тревата римски път, който скоро зави наляво в гората и започна да ни изкачва към билото на Понора с плавни серпентини. Поглед назад към Мечата поляна:

Пътят е обрасъл, но засега различим и проходим:

Бързо набрахме височина и излязохме от гората. В шубрака на дола вдясно, разделящ ни от Чепърна, отново подплашихме сърна; по-нагоре и в него останаха само тревите:

Тук вече изгубихме пътя, но посоката ни бе ясна и продължихме нагоре. Поглед назад:

След един час излязохме на билния път - поглед към Северния Понор:

Пред нас се кипреше първенецът Сърбеница:

Зад него вдясно се показаха и скалите на Врачанския балкан:

А на юг, зад Малата планина - и куполът на Витоша:

Тъй като прогнозата бе за следобедни превалявания, планът ни беше да се връщаме сравнително рано, затова нямахме време да обикаляме понорите и върховете, които ни мамеха:

След съвсем кратка почивка и похапка (към 13:30 ч.) продължихме на изток по билото - пред нас се показаха дяловете на планината от другата страна та Искъра, с върховете Издремец, Козница, Чукава и Мургаш (в далечината вдясно):

Скали и понори:

След около половин час слязохме към връх Була:

Гледките оттам на изток бяха още по-ясни - поглед към Врачанската планина, с Лакатнишките и Оплетнишките скали, и Кобилските стени отзад:

Върховете над село Бов на преден план: Гарванът, Яворец и Колибището:

По-вдясно: Издремец, Козница и Чукава:

И още един поглед към Мургаш. Вдясно отпред - Желенския "отчупен" връх:

Надупчените камъни на връх Була:

Поглед към Заселе и село Бов, и отново Яворец и Издремец:


Скалите на Булата, отзад китното Заселе, най-отзад - врачанските скали:

А скалата най-отпред била "булята, която подпира върха":


Към 14:15 напуснахме това райско място и слязохме на основния римски път, където продължихме през гората:

Подсичайки големия завой по пряката пътека, скоро наближихме Заселе. Зад нас се показа връх Булата:

А пред нас - пак Врачанския балкан, с Кобилските стени:

И върховете вдясно: Гарванът, Яворец, Колибището и Издремец:

Скоро "подминахме" и другия заселски връх - Драгоданица:

Заселе - само за 50 минути слязохме от върха до центъра му:

Нататък продължихме по добре познатата Вазова екопътека - последен поглед към Булата и Драгоданица:

Скалите край Заселе и пак "бовските" върхове отсреща:

Долината на река Скакля под нас:

Водопадът Бовска скакля:



За около час слязохме до с. Скакля и оттам след още 30 минути (по асфалт) бяхме на гара Бов, откъдето хванахме влака за София в 17 ч. (а дъждът се отложи за късно вечерта). Така целият ни излет продължи към 6:40 ч., като темпото ни си го биваше - но "зареждането", което получихме, бе далеч по-голямо :)


Нататък продължихме пак по римския път - в забележителната му част, където е изсечен в скалите над долината на реката. Оттам се откриха нови гледки:

По отсрещния рид Чепърна се изкачвахме със същата ми приятелка преди няколко седмици:

Към 11:45 пристигнахме в края на Мечата поляна и пресякохме реката. Поглед към Каишовия превал пред нас вдясно:

Оттам поехме по пътя вляво (към селото) и след около 120 м. завихме перпендикулярно надясно и продължихме по горе-долу личащ в тревата римски път, който скоро зави наляво в гората и започна да ни изкачва към билото на Понора с плавни серпентини. Поглед назад към Мечата поляна:

Пътят е обрасъл, но засега различим и проходим:

Бързо набрахме височина и излязохме от гората. В шубрака на дола вдясно, разделящ ни от Чепърна, отново подплашихме сърна; по-нагоре и в него останаха само тревите:

Тук вече изгубихме пътя, но посоката ни бе ясна и продължихме нагоре. Поглед назад:

След един час излязохме на билния път - поглед към Северния Понор:

Пред нас се кипреше първенецът Сърбеница:

Зад него вдясно се показаха и скалите на Врачанския балкан:

А на юг, зад Малата планина - и куполът на Витоша:

Тъй като прогнозата бе за следобедни превалявания, планът ни беше да се връщаме сравнително рано, затова нямахме време да обикаляме понорите и върховете, които ни мамеха:

След съвсем кратка почивка и похапка (към 13:30 ч.) продължихме на изток по билото - пред нас се показаха дяловете на планината от другата страна та Искъра, с върховете Издремец, Козница, Чукава и Мургаш (в далечината вдясно):

Скали и понори:

След около половин час слязохме към връх Була:

Гледките оттам на изток бяха още по-ясни - поглед към Врачанската планина, с Лакатнишките и Оплетнишките скали, и Кобилските стени отзад:

Върховете над село Бов на преден план: Гарванът, Яворец и Колибището:

По-вдясно: Издремец, Козница и Чукава:

И още един поглед към Мургаш. Вдясно отпред - Желенския "отчупен" връх:

Надупчените камъни на връх Була:

Поглед към Заселе и село Бов, и отново Яворец и Издремец:


Скалите на Булата, отзад китното Заселе, най-отзад - врачанските скали:

А скалата най-отпред била "булята, която подпира върха":


Към 14:15 напуснахме това райско място и слязохме на основния римски път, където продължихме през гората:

Подсичайки големия завой по пряката пътека, скоро наближихме Заселе. Зад нас се показа връх Булата:

А пред нас - пак Врачанския балкан, с Кобилските стени:

И върховете вдясно: Гарванът, Яворец, Колибището и Издремец:

Скоро "подминахме" и другия заселски връх - Драгоданица:

Заселе - само за 50 минути слязохме от върха до центъра му:

Нататък продължихме по добре познатата Вазова екопътека - последен поглед към Булата и Драгоданица:

Скалите край Заселе и пак "бовските" върхове отсреща:

Долината на река Скакля под нас:

Водопадът Бовска скакля:



За около час слязохме до с. Скакля и оттам след още 30 минути (по асфалт) бяхме на гара Бов, откъдето хванахме влака за София в 17 ч. (а дъждът се отложи за късно вечерта). Така целият ни излет продължи към 6:40 ч., като темпото ни си го биваше - но "зареждането", което получихме, бе далеч по-голямо :)
Търговията или меча
Водопадът Скакля – по стъпките на Вазов
Бов – Скакля – Заселе – Зимевица - Зано...
Водопадът Скакля – по стъпките на Вазов
Бов – Скакля – Заселе – Зимевица - Зано...
БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ГЛАВИ ОТ ЗОРАТА НА ВР...
ДА СИ ИГРАЕШ СЪС ЗМИЯ (ДЯВОЛА)
ТОЗИ КОЙТО Е ПОДПИСАЛ ТОЗИ ЗАРОБВАЩ ДОГО...
ДА СИ ИГРАЕШ СЪС ЗМИЯ (ДЯВОЛА)
ТОЗИ КОЙТО Е ПОДПИСАЛ ТОЗИ ЗАРОБВАЩ ДОГО...
Следващ постинг
Предишен постинг
Откраднах си една снимка, осмата отзад напред или отдолу на горе .
Чак ви завиждам денят, природата и хубавите снимки, поздрави!
цитирайЧак ви завиждам денят, природата и хубавите снимки, поздрави!
2.
planinitenabulgaria -
Руми, както си тръгнала скоро ще познаваш Понора по-добре от мен.
20.05.2016 09:08
20.05.2016 09:08
Ще те заведа и на Големия Понор скоро, който наричаш Северния. Дано тези места започнат да бъдат посещавани от повече хора.
Ти обичаш планините на България и ти пожелавам да ги упознаеш както аз. Не може човек, изминал прехода Ком-Емине да не обикне планините. Не забравяй, че този преход има продължение - Ком-Тимок. Дано да има и други туристи, преминали по цялото било на Балкана, от Тимок до Черно море.
До нова среща в Четирите големи понора!
цитирайТи обичаш планините на България и ти пожелавам да ги упознаеш както аз. Не може човек, изминал прехода Ком-Емине да не обикне планините. Не забравяй, че този преход има продължение - Ком-Тимок. Дано да има и други туристи, преминали по цялото било на Балкана, от Тимок до Черно море.
До нова среща в Четирите големи понора!