Постинг
21.04.2016 15:48 -
До връх Препасница в Средния Понор
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 5323 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2016 13:54

Прочетен: 5323 Коментари: 1 Гласове:
7
Последна промяна: 27.04.2016 13:54

Още един въодушевяващ излет в Понорския дял на Балкана - в неделя, 17 април. Само една приятелка се накани да ме придружи и изпълнението на замисления маршрут мина доста гладко: от село Искрец (западния му край) през Горновица и по рида Чепърна - до централния билен път; после качихме връх Препасница и слязохме в село Брезе. Времето беше великолепно - топло и с лек вятър по билото, а пролетта се вихреше в поредните си фази на различните височини. Цялото ходене продължи 7:15 часа.
Тръгнахме от София отново с автобуса за Искрец през Бучин проход и в 10 ч. слязохме в Искрец при разклона за Брезе. Там си напълнихме вода от чешмата и пихме кафе в магазина-бирария. После поехме по улицата на запад и след 300 м. завихме на север, където след последните къщи тръгва стръмна пътека, качваща рида в посока североизток. Катеренето през поляните ни изпоти, но бързо набрахме височина и под нас се откриха гледки към Искрец и околните ридове, вече раззеленени...

След 40 минути стигнахме чудно местенце за пикник:

На мястото има оброчен кръст на Св. Пантелеймон (от 1915 г.), дълги маси и пейки, няколко огнища, както и малък туристически заслон със същото име.

От другата страна на пътеката, може би 100 метра по на север, има друг оброчен кръст, от 80-те години на XIX век:


След още 100 метра (все в същата посока) излязохме на черния път, по който неотдавна се качвахме с Коста от центъра на Искрец (точно преди табелата за Ногая), малко преди завоя надясно към махала Пърдиенци. Дворовете край нас вече бяха с висока трева и потънали в цветенца...

Минахме и покрай (третия за деня) оброчен кръст вдясно, с падналото дърво до него:

После пак се отбихме от главния черен път и завихме наляво по тревист "римски" - там в гората подплашихме една сърна. Половин час след излизането на пътя стигнахме обгледното място, където някога е било село Горновица.

Пред нас вдясно беше скалната "омега" - този път не я снимах, но вече се бях "запознала" с нея. Преди да поемем вдясно и нагоре по същия римски път, видяхме нещо като гроб с камък с издълбан кръст:

Пътят ни пое със серпентини на север, към връх Чепърна:


В долината вляво гората се раззеленяваше:

А по поляните край пътя цъфтяха много иглики:

За един час по този път стигнахме връх Чепърна (в 13 ч.) - гледка оттам към Каишовия връх:

Малко по-нагоре много добре се очерта Каишовият превал и двата Каишови върха вдясно от него:

Вървейки все на север, в 13:30 ч. излязохме на главния билен път точно под връх Крета и "изтичахме" до него за 5 минути. Крета отгоре има хубали бели скали, които като се гледат от изток, приличат на коронка. Сега иззад тях ни каза "здрасти" първенецът на Понора - връх Сърбеница:

"Градинката" на връх Крета:

Поглед на запад към един голям понор, връх Препасница е отзад вляво:

Още един поглед към връх Сърбеница:

Билото на Понора:


Като слязохме от Крета, направихме кратък обяд до 14:10 ч. и после напуснахме главния билен път в посока Препасница. Първо тръгнахме да разгледаме нагънатите скалисти възвишения на югоизток от него:

Тези скалички твърде много ни се понравиха, но нямахме време да ги обиколим всичките...

И те са "комплектовани" с понори, естествено...



Като походихме из тия чудесии, завихме обратно към връх Препасница, който ни беше "главната цел за деня", и го качихме в 15:05 ч. Това ни беше и най-високата точка от маршрута - почти 1470 метра. Тук съм се изтипосала на върха, а между мене и колчето в далечината се виждах Комовете:

Калинките бяха плъзнали...

Колкото и да ни беше хубаво, трябваше да кажем "чао" на билото и и слязохме обратно на главния път, който обикаля Препасница от северозапад. В 15:20 ч. поехме по него към Брезе. Още малко скалички край пътя:

Обикаляйки към юг, вляво над нас скоро се показаха препасниците, дали името на "нашия" връх:


Миналото лято минавах оттук и слязох през махала Добравица, а сега взехме десния път, към центъра на Брезе (махала Реката). Скоро вляво се показа и връх Лупова глава, но жиците малко разваляха кадрите:

Нашият път се заспуска на юг и насреща ни се показа вр. Градо:

Ето ги и първите къщи от махала Реката - тук вече ходехме по асфалт:

Копривеният рай:

Точно за 2 часа слязохме до центъра и седнахме да починем на по бира в симпатичното заведение "Цар Дамян", а сладкодумният му домакин ни раразказва разни истории. Обаче не се застояхме дълго при него, тъй като исках да използваме последните 20 минути преди да дойде автобусът за Своге, за да се отбием до старата църква. Това е "римската" чешма на шосето малко над нея:

Ето я и църквата "Св. Параскева"::

Контрафорсите й са забележителни!

А това е големият оброчен кръст в двора на църквата, от 1883 г.:

Като се върнахме на спирката, автобусът малко закъсня, но все пак ни закара в Своге навреме, за да хванем маршрутката за София в 19 часа.
Тръгнахме от София отново с автобуса за Искрец през Бучин проход и в 10 ч. слязохме в Искрец при разклона за Брезе. Там си напълнихме вода от чешмата и пихме кафе в магазина-бирария. После поехме по улицата на запад и след 300 м. завихме на север, където след последните къщи тръгва стръмна пътека, качваща рида в посока североизток. Катеренето през поляните ни изпоти, но бързо набрахме височина и под нас се откриха гледки към Искрец и околните ридове, вече раззеленени...

След 40 минути стигнахме чудно местенце за пикник:

На мястото има оброчен кръст на Св. Пантелеймон (от 1915 г.), дълги маси и пейки, няколко огнища, както и малък туристически заслон със същото име.

От другата страна на пътеката, може би 100 метра по на север, има друг оброчен кръст, от 80-те години на XIX век:


След още 100 метра (все в същата посока) излязохме на черния път, по който неотдавна се качвахме с Коста от центъра на Искрец (точно преди табелата за Ногая), малко преди завоя надясно към махала Пърдиенци. Дворовете край нас вече бяха с висока трева и потънали в цветенца...

Минахме и покрай (третия за деня) оброчен кръст вдясно, с падналото дърво до него:

После пак се отбихме от главния черен път и завихме наляво по тревист "римски" - там в гората подплашихме една сърна. Половин час след излизането на пътя стигнахме обгледното място, където някога е било село Горновица.

Пред нас вдясно беше скалната "омега" - този път не я снимах, но вече се бях "запознала" с нея. Преди да поемем вдясно и нагоре по същия римски път, видяхме нещо като гроб с камък с издълбан кръст:

Пътят ни пое със серпентини на север, към връх Чепърна:


В долината вляво гората се раззеленяваше:

А по поляните край пътя цъфтяха много иглики:

За един час по този път стигнахме връх Чепърна (в 13 ч.) - гледка оттам към Каишовия връх:

Малко по-нагоре много добре се очерта Каишовият превал и двата Каишови върха вдясно от него:

Вървейки все на север, в 13:30 ч. излязохме на главния билен път точно под връх Крета и "изтичахме" до него за 5 минути. Крета отгоре има хубали бели скали, които като се гледат от изток, приличат на коронка. Сега иззад тях ни каза "здрасти" първенецът на Понора - връх Сърбеница:

"Градинката" на връх Крета:

Поглед на запад към един голям понор, връх Препасница е отзад вляво:

Още един поглед към връх Сърбеница:

Билото на Понора:


Като слязохме от Крета, направихме кратък обяд до 14:10 ч. и после напуснахме главния билен път в посока Препасница. Първо тръгнахме да разгледаме нагънатите скалисти възвишения на югоизток от него:

Тези скалички твърде много ни се понравиха, но нямахме време да ги обиколим всичките...

И те са "комплектовани" с понори, естествено...



Като походихме из тия чудесии, завихме обратно към връх Препасница, който ни беше "главната цел за деня", и го качихме в 15:05 ч. Това ни беше и най-високата точка от маршрута - почти 1470 метра. Тук съм се изтипосала на върха, а между мене и колчето в далечината се виждах Комовете:

Калинките бяха плъзнали...

Колкото и да ни беше хубаво, трябваше да кажем "чао" на билото и и слязохме обратно на главния път, който обикаля Препасница от северозапад. В 15:20 ч. поехме по него към Брезе. Още малко скалички край пътя:

Обикаляйки към юг, вляво над нас скоро се показаха препасниците, дали името на "нашия" връх:


Миналото лято минавах оттук и слязох през махала Добравица, а сега взехме десния път, към центъра на Брезе (махала Реката). Скоро вляво се показа и връх Лупова глава, но жиците малко разваляха кадрите:

Нашият път се заспуска на юг и насреща ни се показа вр. Градо:

Ето ги и първите къщи от махала Реката - тук вече ходехме по асфалт:

Копривеният рай:

Точно за 2 часа слязохме до центъра и седнахме да починем на по бира в симпатичното заведение "Цар Дамян", а сладкодумният му домакин ни раразказва разни истории. Обаче не се застояхме дълго при него, тъй като исках да използваме последните 20 минути преди да дойде автобусът за Своге, за да се отбием до старата църква. Това е "римската" чешма на шосето малко над нея:

Ето я и църквата "Св. Параскева"::

Контрафорсите й са забележителни!

А това е големият оброчен кръст в двора на църквата, от 1883 г.:

Като се върнахме на спирката, автобусът малко закъсня, но все пак ни закара в Своге навреме, за да хванем маршрутката за София в 19 часа.
Следващ постинг
Предишен постинг
Ползвали сте трасе на първостепенен римски път, който от Горновица прехвърля Понора и слиза между Зимевица и Заселе. На 16-та снимка, върхът със скалната дъга, в която расте гора не е Препасница, този няма име. Преставлява част от комплекса Зимевишки скали. Препасница е по-на запад и са различава по маркировката на нея, дървена греда в бетонно гнездо. До Препасница се намира най-големия понор на тази планина, към който има три подпонора и още десетки малки, а също и уврази. Върхът Препасница е известен тук като Сърбеница, а Луповата ГлАва, като Стола.
Поздравления за този преход. Той е за специалисти - упознали планината и открили себе си в нея.
За пълно упознаване на планината препоръчвам следните преходи:
От с. Добравица през Лупова глава и Булата до гара Бов, върви се към 8-9 часа.
От с. Искрец през Горновица по римския път до с. Заселе
От с. Зимевица до Зимевишките скали и разходка в района им,
От с. Добравица през с. Горновица, после през с. Меча поляна, през двата Каишови върха до Добърчин,
От с. Заноге по реката Тодорица до Заселе и от него по стария път до гара Бов.
От с. Зимевица или Заноге до Кривата бара, после до Студената бара и обратно.
От Петрохан до Перачката бара и после до Орловата бара и обратно.
Но всички това само при ясно време иначе става страшно. А надолу се тръгва само ако се вижда цялото трасе, по което се спускате, инача пак може да стане страшно.
Приятно пътуване!
цитирайПоздравления за този преход. Той е за специалисти - упознали планината и открили себе си в нея.
За пълно упознаване на планината препоръчвам следните преходи:
От с. Добравица през Лупова глава и Булата до гара Бов, върви се към 8-9 часа.
От с. Искрец през Горновица по римския път до с. Заселе
От с. Зимевица до Зимевишките скали и разходка в района им,
От с. Добравица през с. Горновица, после през с. Меча поляна, през двата Каишови върха до Добърчин,
От с. Заноге по реката Тодорица до Заселе и от него по стария път до гара Бов.
От с. Зимевица или Заноге до Кривата бара, после до Студената бара и обратно.
От Петрохан до Перачката бара и после до Орловата бара и обратно.
Но всички това само при ясно време иначе става страшно. А надолу се тръгва само ако се вижда цялото трасе, по което се спускате, инача пак може да стане страшно.
Приятно пътуване!