Постинг
08.09.2015 17:10 -
Отново в Софийската планина
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 7614 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 08.09.2015 18:24

Прочетен: 7614 Коментари: 6 Гласове:
8
Последна промяна: 08.09.2015 18:24

Или как една неделя намерих три върха, но не намерих три извора :)
Не бях ходила от началото на април в най-близката до София част на Софийската планина и тази неделя (6 септември) се оказах сама и взех да се чудя накъде да поема. Изкушаваше ме препоръката на "колегата" Коста за Бакьово и река Елешница, но нямах по-конкретно описание на местността, пък и недолюбвам газенето на реки, затова накрая се насочих към билните пътища. За да ми е по-лесно, реших да тръгна от Войнеговци и като изляза на билния път, да свия на север към Завидов рът, после да се върна, да "нагледам" познатите ми вече върхове Дебели дел и Драгоната и ако ми остане време, да "разузная" от кръстопътя над Локорско има ли и откъде тръгва евентуално път на север към река Елешница.
В началото бе лесно: маршрутката от Лъвов мост е все така през 45 мин. и в 8:35 вече бях на крайната спирка във Войнеговци. Прогнозата за деня бе първо да вали тук-там, а после да нахлуе студен въздух от северозапад, така че се надявах да не се изпържа на сухия южен склон, който е така приятен за ходене през студените месеци. За жалост прогнозата изобщо не се сбъдна - времето бе прекрасно и горещо през целия ден, а повеите на билото бяха съвсем леки. Е, имаше малко облачета следобед, но далеч не достатъчко, за да ме разхадят. При това, ако не броя двама-трима велосипедисти, с които се разминах сутринта, после през целия ден не срещнах "заблудени" като мен, чак до реката над Локорско, където бъкаше от почиващи...
Сутринта все пак бе доста свежа:


Глогът дори бе тръгнал да зрее!

Малко преди ловния заслон вдясно бе първата гледка към Мургаш (малко срещу слънцето, уви):

Самия заслон този път подминах, много ми беше рано за почивка:

След 2 часа плавно изкачване излязох на билния път и поех на изток. Само след 10 минути се появи разклонът пред вр. Дебели дел, където този път завих наляво по пътя, който върви по билото на реброто на север, в началото през сенчеста гора, после по поляни (там си набрах цвят от магарешки трън):

Вляво се показаха други "познайници": връх Голата глава (вдясно на снимката) и характерната "шапка" на Виши камък:

А вдясно зад рамото на Дебели дел надничаше гористия "двуглав" връх Драгоната (отсам едната му "глава" бе доста разрошена от дървета...

Прекрасните билни гледки ме опияняваха...


Тук съм на последната седловина преди Завидов рът - вдясно отдолу иде пътят от Бакьово, а отзад надничат върховете Чукава (вляво) и Разбенишка могила:

Завидов рът...

Името му сигурно иде от факта, че от него много неща се виждат. Пък аз завидях на себе си за тази чест:

На изток в маранята се излежаваше Мургаш:

Котата на Завидов рът (1079 м) бе оградена с прецъфтял равнец. Отзад са двата върха, които ми предстояха този ден: Драгоната и Дебели дел:

На север бе Големата планина, част от която вече съм преминавала тази година...

На северозапад - най-вляво е Краковишката чукла, а отзад "белее" Понор планина:

Върховете Джуренец и Чукава:

Още един поглед на север, към махалите Кръстец и Рединска китка:

И отново Чукава:

Мда, нагледах се на ширине оттам! Един час ми отне отиването до върха, предстоеше ми да се върна обратно по същия път. Пред мен - Дебели дел (с двете характерни дървета) и Груева чука (моят път я подсича от запад):

Виши камък и Голата глава вече са ми отдясно:

Последен поглед назад...

Още един неуспешен опит да снимам Мургаш, в далечината зад Драгоната, вляво от мен:

Малко преди да се върна обратно на запад под върха, видях на картата, че от североизток също го обикаля път, а малко под него бе означен извор. Затова ръгнах в гората и известно време лазих по стръмния склон, но вода не намерих - сигурно изворът по това време бе пресъхнал. Затова задрапах обратно нагоре, докато излязох на поляните на североизток под вр. Дебели дел и се запътих към чучката му:

Ето ги и двата красиви дъба под върха, най-сетне ги виждам зелени. Всъщност се оказаха три!

Гледките от връх Дебели дел бяха дори още по-хубави:


Котата на Дебели дел (1130 м) и Големата планина на север:

На запад: връх Голата глава и в долечината - Ком:


Още взирания на север в Големата планина - тук вероятно най-високият връх е Издремец...

... и отново Чукава, разбира се...


И отново поглед на изток, към Мургаш...

Към 13:15 ч., след кратка почивка на върха, потеглих на запад по главния билен път. Алпийската роза и тук се опитваше да цъфти:

Поглед назад към Дебели дел и Завидовия рът:

Още един поглед към Мургаш...

Скоро стигнах отбивката за връх Драгоната (1111 м.) и поех по пътеката вдясно към него - той е в гората и не предлага гледки:

По пътеката после слязох на юг до тази известна къщичка:

Оттам вместо да поема надолу към Локорско, продължих на изток - вече бях свършила водата и много ми се искаше да намеря поне един извор, а картата ми показваше, че има един недалеч от моя път. Поглед назад:

От 14:30 до 15:05 ч. свих по един път на север и после се спуснах в гората да диря извора, но намерих тази кал, която само свинете могат да "пият":

Уви, с пресъхнало гърло издрапах обратно на пътя и тръгнах вече надолу към Локорско (отказвайки се от последното планирано разузнаване). Там на едно място за последен път се изкуших да диря изворче, означено на картата, но отново напразно - само дето ме издраха няколко шипки и трънки! Затова дадох газ надолу към реката и чешмите!

Към 16:30 вече се бях напила с хубава вода и си бях натопила краката за разхлаждане в Локорската река. Без да бързам, се отправих към центъра на Локорско, където се почерпих и с бира, пропускайки един автобус. Скоро се оказа, че тукашната маршрутка е спряна, та прибирането ми се отложи с още един час, докато чаках следващия автобус и после се лангърках с него до Орландовци... Обаче това не успя да помрачи настроението ми след всичката красота, на която се нагледах този ден горе!
Не бях ходила от началото на април в най-близката до София част на Софийската планина и тази неделя (6 септември) се оказах сама и взех да се чудя накъде да поема. Изкушаваше ме препоръката на "колегата" Коста за Бакьово и река Елешница, но нямах по-конкретно описание на местността, пък и недолюбвам газенето на реки, затова накрая се насочих към билните пътища. За да ми е по-лесно, реших да тръгна от Войнеговци и като изляза на билния път, да свия на север към Завидов рът, после да се върна, да "нагледам" познатите ми вече върхове Дебели дел и Драгоната и ако ми остане време, да "разузная" от кръстопътя над Локорско има ли и откъде тръгва евентуално път на север към река Елешница.
В началото бе лесно: маршрутката от Лъвов мост е все така през 45 мин. и в 8:35 вече бях на крайната спирка във Войнеговци. Прогнозата за деня бе първо да вали тук-там, а после да нахлуе студен въздух от северозапад, така че се надявах да не се изпържа на сухия южен склон, който е така приятен за ходене през студените месеци. За жалост прогнозата изобщо не се сбъдна - времето бе прекрасно и горещо през целия ден, а повеите на билото бяха съвсем леки. Е, имаше малко облачета следобед, но далеч не достатъчко, за да ме разхадят. При това, ако не броя двама-трима велосипедисти, с които се разминах сутринта, после през целия ден не срещнах "заблудени" като мен, чак до реката над Локорско, където бъкаше от почиващи...
Сутринта все пак бе доста свежа:


Глогът дори бе тръгнал да зрее!

Малко преди ловния заслон вдясно бе първата гледка към Мургаш (малко срещу слънцето, уви):

Самия заслон този път подминах, много ми беше рано за почивка:

След 2 часа плавно изкачване излязох на билния път и поех на изток. Само след 10 минути се появи разклонът пред вр. Дебели дел, където този път завих наляво по пътя, който върви по билото на реброто на север, в началото през сенчеста гора, после по поляни (там си набрах цвят от магарешки трън):

Вляво се показаха други "познайници": връх Голата глава (вдясно на снимката) и характерната "шапка" на Виши камък:

А вдясно зад рамото на Дебели дел надничаше гористия "двуглав" връх Драгоната (отсам едната му "глава" бе доста разрошена от дървета...

Прекрасните билни гледки ме опияняваха...


Тук съм на последната седловина преди Завидов рът - вдясно отдолу иде пътят от Бакьово, а отзад надничат върховете Чукава (вляво) и Разбенишка могила:

Завидов рът...

Името му сигурно иде от факта, че от него много неща се виждат. Пък аз завидях на себе си за тази чест:

На изток в маранята се излежаваше Мургаш:

Котата на Завидов рът (1079 м) бе оградена с прецъфтял равнец. Отзад са двата върха, които ми предстояха този ден: Драгоната и Дебели дел:

На север бе Големата планина, част от която вече съм преминавала тази година...

На северозапад - най-вляво е Краковишката чукла, а отзад "белее" Понор планина:

Върховете Джуренец и Чукава:

Още един поглед на север, към махалите Кръстец и Рединска китка:

И отново Чукава:

Мда, нагледах се на ширине оттам! Един час ми отне отиването до върха, предстоеше ми да се върна обратно по същия път. Пред мен - Дебели дел (с двете характерни дървета) и Груева чука (моят път я подсича от запад):

Виши камък и Голата глава вече са ми отдясно:

Последен поглед назад...

Още един неуспешен опит да снимам Мургаш, в далечината зад Драгоната, вляво от мен:

Малко преди да се върна обратно на запад под върха, видях на картата, че от североизток също го обикаля път, а малко под него бе означен извор. Затова ръгнах в гората и известно време лазих по стръмния склон, но вода не намерих - сигурно изворът по това време бе пресъхнал. Затова задрапах обратно нагоре, докато излязох на поляните на североизток под вр. Дебели дел и се запътих към чучката му:

Ето ги и двата красиви дъба под върха, най-сетне ги виждам зелени. Всъщност се оказаха три!

Гледките от връх Дебели дел бяха дори още по-хубави:


Котата на Дебели дел (1130 м) и Големата планина на север:

На запад: връх Голата глава и в долечината - Ком:


Още взирания на север в Големата планина - тук вероятно най-високият връх е Издремец...

... и отново Чукава, разбира се...


И отново поглед на изток, към Мургаш...

Към 13:15 ч., след кратка почивка на върха, потеглих на запад по главния билен път. Алпийската роза и тук се опитваше да цъфти:

Поглед назад към Дебели дел и Завидовия рът:

Още един поглед към Мургаш...

Скоро стигнах отбивката за връх Драгоната (1111 м.) и поех по пътеката вдясно към него - той е в гората и не предлага гледки:

По пътеката после слязох на юг до тази известна къщичка:

Оттам вместо да поема надолу към Локорско, продължих на изток - вече бях свършила водата и много ми се искаше да намеря поне един извор, а картата ми показваше, че има един недалеч от моя път. Поглед назад:

От 14:30 до 15:05 ч. свих по един път на север и после се спуснах в гората да диря извора, но намерих тази кал, която само свинете могат да "пият":

Уви, с пресъхнало гърло издрапах обратно на пътя и тръгнах вече надолу към Локорско (отказвайки се от последното планирано разузнаване). Там на едно място за последен път се изкуших да диря изворче, означено на картата, но отново напразно - само дето ме издраха няколко шипки и трънки! Затова дадох газ надолу към реката и чешмите!

Към 16:30 вече се бях напила с хубава вода и си бях натопила краката за разхлаждане в Локорската река. Без да бързам, се отправих към центъра на Локорско, където се почерпих и с бира, пропускайки един автобус. Скоро се оказа, че тукашната маршрутка е спряна, та прибирането ми се отложи с още един час, докато чаках следващия автобус и после се лангърках с него до Орландовци... Обаче това не успя да помрачи настроението ми след всичката красота, на която се нагледах този ден горе!
Ти си опасна!
цитирайПод карта може би визирате BGmauntains от GPSа, щом е толкова подробна.
цитирай Тази есен те каня на една разходка с мен в един от големите понори, от него ще погледнем към още два.
От теб ще стане туристка!
цитирайОт теб ще стане туристка!
Shveik5 - гледам преди всичко печатната карта на Домино, макар че тя е доста орязана. А в движение си помагам и с тази на BGmountains, заредена в телефона :)
цитирайСтрахотни снимки... Поздрави!
цитирай
6.
planinitenabulgaria -
Има страхотен вариант от с. Подгумер, маршрутката тръгва от Лъвов мост.
09.09.2015 20:54
09.09.2015 20:54
Слиза се на послената спирка и се върви нагоре, докато се достигне разклон, като левият път слиза леко надолу, а десният се изкачва. По него се достига до билото и се върви на дясно. Ако се тръгне по левият път пак става, но се удължава маршрута с около час. Все по билото се върви, като на ляво всичко радва погледа. След седловина следва изкачване на рид, като пътят завива на дясно. На 15. мин. в ляво е Локорският връх, който предлага страхотен изглед към Чукава и Мургаш. От него - в Локорско след връщане на пътя. Но не по шосето, а през гората и покрай реката. Приятна разходка!
цитирай