Един много интересен пролетен излет, замислен от Таня Немска и осъществен от общо 4 дами. Много съм й благодарна за поканата, тъй като рядко ми се удава да посетя някое не толкова популярно място! Три от нас тръгнаха от София в 7:20 с автобуса от центр. гара за Кюстендил, който ни смъкна на разклона за с. Буново. Четвъртата се присъедини на същия разклон откъм Кюстендил. Към 9:20 ч. поехме по тясното шосе (4 км., но има и черно пътче, скъсяващо един голям завой) и към 10 ч. бяхме в началото на с. Буново. Пред нас (на северозапад) се подаваше първата ни цел за деня: вр. Риш, наричан тук Рони кръст (1443 м) - най-високият в Риша планина, дял на Конявската. Зад нас пък (на югоизток) извисяваше връх Виден.



Рони кръст се криеше в облаците - прогнозата не беше много обещаваща, но като да се прави, като сърце не трае...



Като влязохме в селото, завихме към източния му край и тръгнахме нагоре - къщите наоколо бяха обновени и с цветни градинки, но безлюдни в този час.





Към 10:20 сутринта напуснахме Буново по черен път, който изкачва вр. Риш с голям завой от изток. Качването бе плавно и много приятно, а като навлязохме в боровата гора отцепихме по стръмна пътека вляво, за да наберем по-бързо височина.



Като издрапахме през гората, минахме вдясно от венеца бели скали.





На една от тях направихме малка почивка с фотосесия...



Тук за съжаление ми свършиха батериите, а пък Таня си беше забравила картата с памет - затова пъхнахме моята карта в нейния апарат, а аз на места се изкушавах да снимам с телефона си - по-нататък редувам нейните снимки с по-некачествените мои, но въпреки това мястото си заслужава рекламата!



Панорама от билото: вдясно връх Виден, вляво езерото при с. Байкалско, отзад в маранята - Витоша.



Връх Виден:



Аз и Таня Бонева:


Отново аз, с Таня Немска:


И естествено, серията планински цветенца и мъхове...











До върха походихме малко по билото и пристигнахме до пирамидката му в 12:50 ч. Тук сме трите "софиянки":



Колония калинки на връх Риш (Рони кръст):



Обърнахме назад по равното, за да се върнем до първия (откъм Буново) хълм, по който щяхме да слезем надясно до горната част на долината на Шегава, която е равна и с хубави ливади. Тъй като времето напредваше, решихме да скъсим връщането и да се пробваме да слезем долу между първия и втория хълм.




Така се озовахме в абсолютно див мини каньон, чието дъно бе проходимо, но доста тясно и обрасло:











Промушването през камънака ни отне около 50 мин. и ни покачи адреналина, тъй като докато не стъпихме на черния път, не бяхме сигурни дали няма да попаднем на някой скален праг, който да ни забави неприятно. Вече доста въодушевени, продължихме на запад по пътя и след 15-ина минути избрахме полянка, на която да обядваме.



След обяда продължихме по пътя и много скоро навлязохме в същинския каньон на Шегава - беше вече 15:25 ч. и трябваше да побързаме, за да хванем влака за София от с. Раждавица в 18:20 ч.



Чудех се къде по-напред да гледам - скалите по склоновете, камъните по дъното, на места с ясно личащо сухо речно корито, с улеи, прагове и сухи водопади, или просто да внимавам къде стъпвам и в колко клонки съм се закачила...






По някое време се появи и маркировка с пирамидки, която беше много полезна при заобикалянето по десния (при слизане) склон на по-големите водопади.



















А по по-малките се спускахме с подскоци :)






















Голям късмет извадихме, че не заваля дъжд и минахме лесно по гладките камъни на дъното на каньона!







Дупка в долната част на каньона - знаехме, че по-нагоре на склона има пещера, но нямахме време за нея...



След два часа най-сетне каньонът свърши - със забележителните скали на "Падалището", вдясно от нашата пътека:









Оставаше ни да изимнем черния път до с. Раждавица и после да прекосим селото до гарата, а разполагахме само с един час - налагаше се да убързим максимално ход! Ето че късметът ни отново проработи, тъй като начаса се появи кола с две момчета туристи от Кюстендил, които ни взеха на стоп! Това бяха първите и последните хора, които срещнахме този ден в планината - точно навреме, при това супер свестни! Оставиха ни пред гарата, а ние ги засипахме с благодарности и благословии. Не стига, че вече бяхме спокойни за прибирането си, ами ни оставаше и половин час за бира! Която ни дойде много добре - бяхме заформили едно осемчасово ходене нагоре-надолу само с малки почивки! И по целия маршрут не срещнахме вода, а предвид все пак пролетните температури не си носехме много...

П.П. През есента на 2007 с моята група бяхме тръгнали от с. Раждавица нагоре по каньона на Шегава и после се върнахме обратно - ето снимките ми от тогава. Гледан отдолу нагоре е още по-внушителен :)

Танчето Немска е супер! Колежка от института, голяма приятелка. Тя не се спира! Много хубава разходка сте си направили!