Постинг
25.03.2014 13:58 -
Първа пролет в Балкана (от Балша до Своге)
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 6749 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2014 20:07
Прочетен: 6749 Коментари: 4 Гласове:
7
Последна промяна: 09.04.2014 20:07
Идеята за този маршрут дойде от Рени, която беше прочела описанието му в сайта за кашкавал-туристи. Въпреки че нямаме нито карта, нито GPS, се изкушихме, а Явор се нави да ни води, въпреки че не го беше минавал - тъй като познава по-добре от нас Мала планина. Освен това си беше разпечатал част от стара подробна карта, услужливо предложена в BGmountaing.org. Събрахме се 10 души сутринта в неделя, 23 март 2014 г. на спирката в Обеля и взехме автобус №30 до с. Балша. Слязохме на последната спирка в 8:45 ч. и направо отпрашихме по пътя нагоре в планината, подминавайки вляво водната станция.
Времето беше ясно и топло и плодните дръвчета бяха разцъфтели навсякъде:
Зад нас софийското поле тънеше в мараня, а Витоша все още носеше снежната си шапчица:
Пролетните цветенца отдавна не бяха новост за нас, но срещнахме и някои по-редки, като тези двете: гороцвет и съсънка:
След около час стигнахме до старата чешма на поляната с дивите ягоди (която миналия юни ни гости пребогато), но за жалост вода нямаше.Продължихме по пътя нагоре през гората и скоро подминахме отклонението вдясно, по което сме слизали в Кътина (и обратно). По-нататък от лявата ни страна имаше дори малко урвички:
Към 11:45 стигнахме до този билен разклон, където едни мотористи обаче ни заблудиха, че пътят, по който смятахме да продължим (напред, на север) водел в Петрохан.
Затова свихме по отклонение на североизток, което се заспуска в гората и ни отведе при неочаквано съкровище: работеща чешма!
Като си напълнихме бутилките с вода, продължихме по същия път и се изкачихме на една поляна с две вили:
Тук Явор се огледа назад и съобщи, че сме тръгнали в грешна посока! Върнали сме се на билото, по което сме слизали към Владо Тричков, а е трябвало да вървим по съседното (западно) било, където са т.нар. Церецелски ханчета. Тъй като имахме голям мерак за Своге, направихме кръг и се върнахме на разклона, от който ни бяха заблудили. Изгубили бяхме 45 мин., но време имахме предостатъчно.
Малко след злополучния разклон ни се откриха първите гледки към Софийска планина и Ржана, с връх Козница:
Най-вдясно на долната снимка е бялата шапчица на Мургаш, която снимах и с увеличение:
Бяхме решили като стане 13 ч. да седнем някъде за обяд и първите от групата избраха тази круша и се разположиха под нея:
Оказа се, че тя е приютила красив оброчен кръст:
Към 13:30 продължихме по пътя "все право напред", както ни бяха посъветвали преминаващите с един джип.
Оказа се, че многоспоменаваните (но вече запуснати) Церецелски ханчета са точно пред нас - на долната снимка се вижда ламариненият покрив на по-високата сграда:
Пролетта идва и в планината!
Първият разклон след "ханчетата" - поехме надясно (североизток).
На следващия разклон погрешно продължихме напред, но пътят взе да се спуска в гората и се върнахме бързо, за да завием отново надясно. (Може би и двата разклона вляво отиват в посока Чибаовци?) Около час след обяда ходихме на открито, а излезлият вятър събираше облачетата от всички страни...
Към 14:20 Явор, вече разчитащ уверено картата, обяви, че сме на седловината преди връх Церия, който се показа вляво пред нас:
Пътят подсича върха, обикаляйки с остър десен завой дерето на една рекичка - следващия час се спускахме и съответно после качвахме покрай нея.
В гората отново се прехласвахме по пролетните цветя: синчец, медуница, теменужки и още толкова непознати...
Щом се качихме отново на открито, поседнахме на почивка с кафе и сладки (около 15:30 ч) и Явор отново се консултира с картата - следваше да повървим малко на изток, преди да почнем спускането към Своге.
Последен поглед към връх Церия зад нас:
Към 16 ч. се заспускахме по пътя през гората към махалата Косматица.
Тук явно строят привлекателен заслон!
Махалата ни посрещна с много разцъфтели дървета и гледки към отрещните склонове на Искърския пролом...
Но спускането си беше уморително и продължи повече от час...
През целия ден Ицо връзваше оранжеви марки по дърветата край пътя!
Още един оброчен кръст при влизането в града!
Пролетни ухания!
Към 17 ч. стигнахме асфалтираните улици, но до гарата имахме още към 45 мин. стръмно спускане (вкл. по стълби), така че накрая хванахме варненския влак в 18 ч. (който беше пълен и трябваше да висим прави в коридора, въпреки умората). Но дори това не можа да помрачи задоволството от преживяното великолепие и постигната цел :) Направихме сметката, че сме ходили близо 8 часа (без почивките). Дори ако не се бяхме обърквали и връщали, щяхме да минем маршрута за 7 часа, което е с час повече от времето на кашкавал-туристите. Затова може би е време да се кръстим локум-туристи :)))
Времето беше ясно и топло и плодните дръвчета бяха разцъфтели навсякъде:
Зад нас софийското поле тънеше в мараня, а Витоша все още носеше снежната си шапчица:
Пролетните цветенца отдавна не бяха новост за нас, но срещнахме и някои по-редки, като тези двете: гороцвет и съсънка:
След около час стигнахме до старата чешма на поляната с дивите ягоди (която миналия юни ни гости пребогато), но за жалост вода нямаше.Продължихме по пътя нагоре през гората и скоро подминахме отклонението вдясно, по което сме слизали в Кътина (и обратно). По-нататък от лявата ни страна имаше дори малко урвички:
Към 11:45 стигнахме до този билен разклон, където едни мотористи обаче ни заблудиха, че пътят, по който смятахме да продължим (напред, на север) водел в Петрохан.
Затова свихме по отклонение на североизток, което се заспуска в гората и ни отведе при неочаквано съкровище: работеща чешма!
Като си напълнихме бутилките с вода, продължихме по същия път и се изкачихме на една поляна с две вили:
Тук Явор се огледа назад и съобщи, че сме тръгнали в грешна посока! Върнали сме се на билото, по което сме слизали към Владо Тричков, а е трябвало да вървим по съседното (западно) било, където са т.нар. Церецелски ханчета. Тъй като имахме голям мерак за Своге, направихме кръг и се върнахме на разклона, от който ни бяха заблудили. Изгубили бяхме 45 мин., но време имахме предостатъчно.
Малко след злополучния разклон ни се откриха първите гледки към Софийска планина и Ржана, с връх Козница:
Най-вдясно на долната снимка е бялата шапчица на Мургаш, която снимах и с увеличение:
Бяхме решили като стане 13 ч. да седнем някъде за обяд и първите от групата избраха тази круша и се разположиха под нея:
Оказа се, че тя е приютила красив оброчен кръст:
Към 13:30 продължихме по пътя "все право напред", както ни бяха посъветвали преминаващите с един джип.
Оказа се, че многоспоменаваните (но вече запуснати) Церецелски ханчета са точно пред нас - на долната снимка се вижда ламариненият покрив на по-високата сграда:
Пролетта идва и в планината!
Първият разклон след "ханчетата" - поехме надясно (североизток).
На следващия разклон погрешно продължихме напред, но пътят взе да се спуска в гората и се върнахме бързо, за да завием отново надясно. (Може би и двата разклона вляво отиват в посока Чибаовци?) Около час след обяда ходихме на открито, а излезлият вятър събираше облачетата от всички страни...
Към 14:20 Явор, вече разчитащ уверено картата, обяви, че сме на седловината преди връх Церия, който се показа вляво пред нас:
Пътят подсича върха, обикаляйки с остър десен завой дерето на една рекичка - следващия час се спускахме и съответно после качвахме покрай нея.
В гората отново се прехласвахме по пролетните цветя: синчец, медуница, теменужки и още толкова непознати...
Щом се качихме отново на открито, поседнахме на почивка с кафе и сладки (около 15:30 ч) и Явор отново се консултира с картата - следваше да повървим малко на изток, преди да почнем спускането към Своге.
Последен поглед към връх Церия зад нас:
Към 16 ч. се заспускахме по пътя през гората към махалата Косматица.
Тук явно строят привлекателен заслон!
Махалата ни посрещна с много разцъфтели дървета и гледки към отрещните склонове на Искърския пролом...
Но спускането си беше уморително и продължи повече от час...
През целия ден Ицо връзваше оранжеви марки по дърветата край пътя!
Още един оброчен кръст при влизането в града!
Пролетни ухания!
Към 17 ч. стигнахме асфалтираните улици, но до гарата имахме още към 45 мин. стръмно спускане (вкл. по стълби), така че накрая хванахме варненския влак в 18 ч. (който беше пълен и трябваше да висим прави в коридора, въпреки умората). Но дори това не можа да помрачи задоволството от преживяното великолепие и постигната цел :) Направихме сметката, че сме ходили близо 8 часа (без почивките). Дори ако не се бяхме обърквали и връщали, щяхме да минем маршрута за 7 часа, което е с час повече от времето на кашкавал-туристите. Затова може би е време да се кръстим локум-туристи :)))
Рядък културологичен феномен по самобичу...
По случай 9-ти септември 1944
ОТНОСНО ГЛАГОЛИЦАТА И КИРИЛИЦАТА
По случай 9-ти септември 1944
ОТНОСНО ГЛАГОЛИЦАТА И КИРИЛИЦАТА
избрали сте чудесно време и сте направили великолепна разходка! много приятен материал, хареса ми!
цитирайчак и аз се изморих от гледане.Какво ли е да го проходиш, а ханчета вече няма...
цитирай Видяли сте рядкото цвете наричано тук Коте, с ударение върху буквата "е", а в Лос Анжелес Пусикет. Намерили сте оброка с кръста под крушата на билото на Мала планина, по аднали сте и на Ботевата чешма във високия квартал на Своге. Извадили сте и късмет: Ако Ви бяха срещнали в планината ромове от квартал Тунел №8 щяхте да запомните добре пътуването си. Следващото Ви пожелавам из Дружевските въртопи, докато все още има вода в рекичките.
цитирайНе сте кашкавали!
цитирай