Постинг
29.10.2013 11:17 -
Врачански балкан: от Лакатник до Околчица
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 4614 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.10.2013 11:23
Прочетен: 4614 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 29.10.2013 11:23
Екскурзията бе на 19 и 20.10.2013, дело на Маша Дамянова. Групата от 17 души потегли в събота сутринта с влак от София до г. Лакатник. Към 9 ч. пресякохме Искъра по въжения мост - поглед назад към него, новобоядисан в зелено:
После, надниквайки към пръските на извора Житолюб, поехме по пътеката през Лакатнишките скали. Поглед нагоре, вкл. пещерата Темната дупка:
Есента е нашарила максимално Искърския пролом:
Ярък слънчев ден! А белите скали светеха на фона на дълбокото синьо на небето...
Изкачвахме се все по-високо над Искъра по серпентините на пътеката:
На тази панорамна площадка направихме почивка (с фото сесия):
Лакатнишките скали...
Тук вече сме се качили до паметника на септемврийците - също кратка почивка:
Оттам поехме по пътя към с. Миланово. Златната есен в гората:
Към 11 ч. стигнахме центъра на селото и отново след малка почивка продължихме нагоре към билото. Дръвчетата наоколо бяха отрупани с плод! Една жена дори ни почерпи с ябълки от двора си...
Глогът също бе изобилен, че и доста едър... Балканът на места направо червенееше от него:
Следващите две дървета, които съм снимала, по форма ми напомяха за самоковската Чадър чешма:
Поглед назад към последните дворове на Миланово:
Групата пъпли нагоре:
Глоговата есен на Врачанския балкан:
Към 13:30 ч. се разположихме за обяд край една чешма с корита край пътя. На поляните под нас пасеше стадо овце...
Последва още мъничко изкачване - поглед на запад:
И поглед към Балкана на югоизток:
В следобедните часове малка част от групата продължи по пътеката към х. "Пършевица", а останалите тръгнахме да обикаляме по ръба Кобилските стени и да се дивим на формите им:
Пак там, поглед на юг:
Какви гънки, какво чудо!
След това изкачихме връх Бегличка могила (1482 м) (за съжаление фотото ми остана без батерии в този момент) и по склона му се спуснахме без пътека към х. "Пършевица". Към 17 ч. бяхме там и повечето се насладиха на бирите си на открито, преди да залезе слънцето. Последва настаняване, къпане и вечеря в уютната столова, чиито "сувенири" обаче не ми се сториха никак забавни:
В неделната сутрин тръгнахме в осем. Беше ясно, но духаше вятър, който ни принуди да се опаковаме... Качихме се по пистата зад хижата до върха, чието име на разбрах (на изток от Бегличка могила).
Вляво пред нас се очертаваше примамливо хребетът, по който ни предстоеше да минем - начело с връх Бук (1393 м):
Ярко утро, а долу в ниските места мъглите още не се бяха вдигнали. Не се стърпях да пощракам с телефона...
Тук сме малко преди вр. Бук - пред нас вляво е ридът, завършващ с Вратцата:
След като минахме целия хребет, се спуснахме в гора, където нацелихме стар тесен път с жълта маркировка.
По-нататък завихме наляво и поехме по друг път, вече маркиран в синьо, който ни изведе (без повече катерене) на поляната Йолковица, общо за около 5 часа. Там посетихме лобното място на великия поет и революционер Христо Ботев и му изпяхме неговата най-велика песен...
После се придвижихме до паметника на Околчица, полюбувахме се на панорамата от него, обядвахме и зачакахме уговореното за 15 ч. бусче.
С бусчето се смъкнахме бързо и удобно във Враца, където имахме време за бири, кафета и пасти, преди да се натоварим за влака за София.
После, надниквайки към пръските на извора Житолюб, поехме по пътеката през Лакатнишките скали. Поглед нагоре, вкл. пещерата Темната дупка:
Есента е нашарила максимално Искърския пролом:
Ярък слънчев ден! А белите скали светеха на фона на дълбокото синьо на небето...
Изкачвахме се все по-високо над Искъра по серпентините на пътеката:
На тази панорамна площадка направихме почивка (с фото сесия):
Лакатнишките скали...
Тук вече сме се качили до паметника на септемврийците - също кратка почивка:
Оттам поехме по пътя към с. Миланово. Златната есен в гората:
Към 11 ч. стигнахме центъра на селото и отново след малка почивка продължихме нагоре към билото. Дръвчетата наоколо бяха отрупани с плод! Една жена дори ни почерпи с ябълки от двора си...
Глогът също бе изобилен, че и доста едър... Балканът на места направо червенееше от него:
Следващите две дървета, които съм снимала, по форма ми напомяха за самоковската Чадър чешма:
Поглед назад към последните дворове на Миланово:
Групата пъпли нагоре:
Глоговата есен на Врачанския балкан:
Към 13:30 ч. се разположихме за обяд край една чешма с корита край пътя. На поляните под нас пасеше стадо овце...
Последва още мъничко изкачване - поглед на запад:
И поглед към Балкана на югоизток:
В следобедните часове малка част от групата продължи по пътеката към х. "Пършевица", а останалите тръгнахме да обикаляме по ръба Кобилските стени и да се дивим на формите им:
Пак там, поглед на юг:
Какви гънки, какво чудо!
След това изкачихме връх Бегличка могила (1482 м) (за съжаление фотото ми остана без батерии в този момент) и по склона му се спуснахме без пътека към х. "Пършевица". Към 17 ч. бяхме там и повечето се насладиха на бирите си на открито, преди да залезе слънцето. Последва настаняване, къпане и вечеря в уютната столова, чиито "сувенири" обаче не ми се сториха никак забавни:
В неделната сутрин тръгнахме в осем. Беше ясно, но духаше вятър, който ни принуди да се опаковаме... Качихме се по пистата зад хижата до върха, чието име на разбрах (на изток от Бегличка могила).
Вляво пред нас се очертаваше примамливо хребетът, по който ни предстоеше да минем - начело с връх Бук (1393 м):
Ярко утро, а долу в ниските места мъглите още не се бяха вдигнали. Не се стърпях да пощракам с телефона...
Тук сме малко преди вр. Бук - пред нас вляво е ридът, завършващ с Вратцата:
След като минахме целия хребет, се спуснахме в гора, където нацелихме стар тесен път с жълта маркировка.
По-нататък завихме наляво и поехме по друг път, вече маркиран в синьо, който ни изведе (без повече катерене) на поляната Йолковица, общо за около 5 часа. Там посетихме лобното място на великия поет и революционер Христо Ботев и му изпяхме неговата най-велика песен...
После се придвижихме до паметника на Околчица, полюбувахме се на панорамата от него, обядвахме и зачакахме уговореното за 15 ч. бусче.
С бусчето се смъкнахме бързо и удобно във Враца, където имахме време за бири, кафета и пасти, преди да се натоварим за влака за София.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
planinitenabulgaria -
Нека това пътуване из Врачанския Балкан бъде последвано от още посещения1
31.10.2013 22:07
31.10.2013 22:07
Аз доста години пътувах из този Балкан, той е една от любовите ми. Описах в блога си 14 римски пътя из него, включително и този от Околчица до Челопек, който е всечен в скалите така, че те да служат за парапет.
На Кобилските стени има малки участъци букова гора,недостижима от хората, където гнездят редки птици и се укриват редки животни.
цитирайНа Кобилските стени има малки участъци букова гора,недостижима от хората, където гнездят редки птици и се укриват редки животни.