Постинг
05.06.2013 20:02 -
До заслон "Орлово гнездо"
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 6188 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 15.06.2013 18:18
Прочетен: 6188 Коментари: 2 Гласове:
4
Последна промяна: 15.06.2013 18:18
Напоследък ми върви да се включвам "като резерва" в последния момент в разни готини екскурзии. Така попаднах в Централния Балкан на заслон "Орлово гнездо" - за един троен празник: 1 юни (денят на детето), купонът за рождения ден на Маша (водачката ни) и 2 юни (възпоменанието на Ботевия подвиг).
Потеглихме 18 души в събота сутринта от София и в 10:15 се изсипахме на центъра на с. Христо Даново. Първата отсечка от пътя ни съвпадна с миналогодишната ни разходка до Сувчарското пръскало - този път обемът му бе доста по-малък:
В района на водопада имахме час и нещо почивка, която след разглеждането му използвахме за обяд край реката малко под него:
Към 13 ч. продължихме по пътя нагоре към билото на планината:
На това място пътят се врязва в малко скали, но иначе се изкачва доста плавно и почти неусетно по склона, през гората...
Малко по-нагоре се показват първите билни гледки:
Не бяхме се качвали по този път - срещнахме няколко души и ги разпитвахме. Казаха ни като стигнем до една полурарушена овчарска кошара, да завием наляво (за съжаление съм се заплеснала по теменужките и съм пропуснала да я снимам).
Как примамливо вие пътят пред нас!
С някои кратки почивки около 15:20 ч. излязохме на билото и поехме на изток, към Беклемето:
Там гледките бяха още по-привлекателни, но и вятърът не ни оставяше на мира:
Паметникът на Беклемето пред нас:
Поглед на север:
Някъде зад нас на север вали дъжд!
Към 16:10 се изкачихме до паметника:
След това продължихме на изток по пътя с честите табелки, надписани за х. "Дерменка":
Облаците и сенките им ни развличаха подобаващо през целия път:
Поглед назад към паметника, известен още като "чорапогащника":
Пред нас на изток се показа и връх Ботев (по-долу - с увеличение):
Връх Вежен, открояващ се зад нас, на запад:
Отново поглед напред - Амбарица, Купена и Ботев:
Към 17:45 ч. пристигнахме в заслон "Орлово гнездо", като последните 20 минути ни ръсна лек дъждец. Там сега е много уютно, а гледките от столовата във всички посоки са забележителни. Докато се приготвяхме за вечеря, бурята не подмина и нашия район, а след нея цветовете на Балкана и на небето се меняха изумително... За малко излязох отпред да щракна облаците и дъгата, но кадрите ми са бледички:
Компанията се зае най-отговорно да отпразнува рождения ден на Миша (в дъното на масата) - то не бяха тостове, пожелания и рецитации, то не бяха песни, то не бяха хора...
За другия ден прогнозата бе доста мрачна и решихме да не ходим отново по билото, а да слезем направо долу (през х. "Мъка"), за да избегнем обещаните проливни дъждове. Утрото пред заслона:
Поглед към Джафар дере:
Цветенцата са изпълнили вече всички поляни:
Последен поглед към заслон "Орлово гнездо":
След около 40 минути завихме надясно покрай една мини сграда с два червени фотьойла на покрива, която нашите нарекоха "овчарски комфорт":
Десетина минути след това бяхме пред х. "Мъка" и оттам се изкатерихме на близките скали, за да се порадваме на обзорните гледки в три посоки:
На запад се виждаха Вежен, Юмрука, Кавладан...
Също Ушите и паметника на Беклемето, който снимах за последно с увеличение:
Розовата долина на юг пред нас:
Част от групата на скалите:
Обратно към х. "Мъка" - над нея има някои интересни дървета:
Не губихме повече време, тъй като обещаният дъжд бе по петите ни...
На полянката при на границата на парк "Централен Балкан" направихме почивка, снимахме цъфналите шипки и изпяхме "Тих бял Дунав"...
Следващият час бе едно стръмно слизане през гората (по синя маркирока), което си е жива "мъка" за качване - там се разминахме с двама души, които караха кравите и теленцата си на Балкана:
Големите камбанки, увили се около едно дърво:
Слизането до Кърнаре отнема около 3 часа, но ние ги направихме 4, тъй като освен горе на скалите се забавихме долу около едни отрупани черешови дървета край поляните с макове, равнец, лайкучка и метличини...
Дъждът обаче непрекъснато ни напомняше за себе си и минути след като в 13 ч.се наместихме в нашето бусче и отпрашихме към София, заваля поройно... Така се прибрахме доста рано, но доволни, че сме избегнали лошото време!
Потеглихме 18 души в събота сутринта от София и в 10:15 се изсипахме на центъра на с. Христо Даново. Първата отсечка от пътя ни съвпадна с миналогодишната ни разходка до Сувчарското пръскало - този път обемът му бе доста по-малък:
В района на водопада имахме час и нещо почивка, която след разглеждането му използвахме за обяд край реката малко под него:
Към 13 ч. продължихме по пътя нагоре към билото на планината:
На това място пътят се врязва в малко скали, но иначе се изкачва доста плавно и почти неусетно по склона, през гората...
Малко по-нагоре се показват първите билни гледки:
Не бяхме се качвали по този път - срещнахме няколко души и ги разпитвахме. Казаха ни като стигнем до една полурарушена овчарска кошара, да завием наляво (за съжаление съм се заплеснала по теменужките и съм пропуснала да я снимам).
Как примамливо вие пътят пред нас!
С някои кратки почивки около 15:20 ч. излязохме на билото и поехме на изток, към Беклемето:
Там гледките бяха още по-привлекателни, но и вятърът не ни оставяше на мира:
Паметникът на Беклемето пред нас:
Поглед на север:
Някъде зад нас на север вали дъжд!
Към 16:10 се изкачихме до паметника:
След това продължихме на изток по пътя с честите табелки, надписани за х. "Дерменка":
Облаците и сенките им ни развличаха подобаващо през целия път:
Поглед назад към паметника, известен още като "чорапогащника":
Пред нас на изток се показа и връх Ботев (по-долу - с увеличение):
Връх Вежен, открояващ се зад нас, на запад:
Отново поглед напред - Амбарица, Купена и Ботев:
Към 17:45 ч. пристигнахме в заслон "Орлово гнездо", като последните 20 минути ни ръсна лек дъждец. Там сега е много уютно, а гледките от столовата във всички посоки са забележителни. Докато се приготвяхме за вечеря, бурята не подмина и нашия район, а след нея цветовете на Балкана и на небето се меняха изумително... За малко излязох отпред да щракна облаците и дъгата, но кадрите ми са бледички:
Компанията се зае най-отговорно да отпразнува рождения ден на Миша (в дъното на масата) - то не бяха тостове, пожелания и рецитации, то не бяха песни, то не бяха хора...
За другия ден прогнозата бе доста мрачна и решихме да не ходим отново по билото, а да слезем направо долу (през х. "Мъка"), за да избегнем обещаните проливни дъждове. Утрото пред заслона:
Поглед към Джафар дере:
Цветенцата са изпълнили вече всички поляни:
Последен поглед към заслон "Орлово гнездо":
След около 40 минути завихме надясно покрай една мини сграда с два червени фотьойла на покрива, която нашите нарекоха "овчарски комфорт":
Десетина минути след това бяхме пред х. "Мъка" и оттам се изкатерихме на близките скали, за да се порадваме на обзорните гледки в три посоки:
На запад се виждаха Вежен, Юмрука, Кавладан...
Също Ушите и паметника на Беклемето, който снимах за последно с увеличение:
Розовата долина на юг пред нас:
Част от групата на скалите:
Обратно към х. "Мъка" - над нея има някои интересни дървета:
Не губихме повече време, тъй като обещаният дъжд бе по петите ни...
На полянката при на границата на парк "Централен Балкан" направихме почивка, снимахме цъфналите шипки и изпяхме "Тих бял Дунав"...
Следващият час бе едно стръмно слизане през гората (по синя маркирока), което си е жива "мъка" за качване - там се разминахме с двама души, които караха кравите и теленцата си на Балкана:
Големите камбанки, увили се около едно дърво:
Слизането до Кърнаре отнема около 3 часа, но ние ги направихме 4, тъй като освен горе на скалите се забавихме долу около едни отрупани черешови дървета край поляните с макове, равнец, лайкучка и метличини...
Дъждът обаче непрекъснато ни напомняше за себе си и минути след като в 13 ч.се наместихме в нашето бусче и отпрашихме към София, заваля поройно... Така се прибрахме доста рано, но доволни, че сме избегнали лошото време!
