Постинг
15.11.2012 13:45 -
До връх Мургаш (най-сетне)
Връх Мургаш ми беше стар мерак - нямаше с кого да отида, пък не смеех да тръгна сама. Но в неделя, 11 ноември, най-после дойде и неговият ред! Светла и Сашо бяха разучили маршрута и ни предложиха най-лекия вариант, с нает микробус. Потеглихме от центъра на София в осем сутринта и след около час се стоварихме направо пред Елешнишкия манастир:
Този път не го разглеждахме, само си наляхме вода от чешмата. С нас бе пинчерът Лео - той веднага подгони дебелата котка, по-голяма от него. Тя скокна на близкото дърво (но Лео ми избяга от кадъра!):
Без да се бавим, още в 9:05 ч. поехме по пътя нагоре в гората:
Тук-там имаше жълта маркировка, но на разклоните се осланяхме повече на личния опит... След 20-ина минути излязохме над гората:
Скрежът по земята:
С малки почивки за закусчици продължихме по открития живописен път:
Освен от личните запаси, си похапвахме и от едрите глогове край пътя:
Подминахме и един ловен заслон, който съм пропуснала да снимам...
Към 11 ч. вече бяхме взели бая височина и в полезрението ни влязоха сините гърбове на далечните планини. На долния кадър вляво е веригата на Рила, а вдясно - куполът на Витоша. Право думат шопите, че "от Витоша по-високо нема" :)
Рила с увеличение:
И ски пистите ..
И Черни връх с увеличение:
Вляво - куполът на Витоша, вдясно - връх Готен:
Връх Готен - с увеличение:
Пътят виеше през живописни седловинки, към 11:35 стигнахме друг разклон, с три табели - там хванахме десния път, изкачващ се стръмно нагоре - Светла и Сашо ни увериха, че така няма да губим височина.
Още по-нагоре по билото изоставихме жълтата маркировка, която води към х.ижа "Мургаш" и поехме направо към върха. Последна стръмнина:
Към 13:10 ч. бяхме на връх Мургаш (1687 м) - метеорологичната станция там:
Поглед към Ботевград на североизток:
Поглед към старопланинското било на изток, с връх Баба в центъра:
Връх Баба с увеличение:
Балканът на югоизток:
Балкани, марани и рилски върхове зад тях:
Жилищната сграда на метеоролозите:
Поглед на северозапад с доминиращия връх Козница:
И част от Врачанския балкан...
Поседяхме на върха до 14 ч. - обядвахме, почивахме, разговаряхме с дежурния метеоролог и се радвахме на гледките във всички посоки. Наистина случихме откъм време - относително ясно, слънчево и със слаб вятър...
След това се заспускахме към хижа "Мургаш" по червената маркировка (първо зимна колова) - поглед назад към върха:
При навлизането в гората има рязък завой наляво, но е добре маркиран - в 14:35 ч. бяхме пред х. "Мургаш" - тъжна гледка!
Оттам си наляхме вода, макар и недобре филтрирана, и продължихме по черния път за Бухово, със синя и зелена маркировка.
И по този път имаше разклонения, но си следвахме марките - и се радвахме на мекото следобедно слънце!
В 15:55 ч. стигнахме разклона при чешмата (пресъхнала), където изоставихме синята маркировка за Бухово и завихме наляво по зелената за Желява:
Вляво е склонът, по който се качихме - и ловният заслон, който подминахме сутринта, се белее сред есенната гора:
Вече бяхме поуморени, към 16:40 ч. стигнахме още един разклон, при който десният път слиза в село Желява, а левият води до Мерова поляна - ние хванахме него, тъй като там щеше да ни чака бусът.
Около 17 ч. съм направила последната си снимка преди залез:
Точно преди да се стъмни, в 17:30, стигнахме до Мерова поляна - там има мемориална плоча, посветена на най-младия Ботев четник Ангел Тодоров, на това място е бил обезглавен. Уморени и преситени от чудните родни гледки, се натоварихме на нашето бусче и се върнахме в София.
Този път не го разглеждахме, само си наляхме вода от чешмата. С нас бе пинчерът Лео - той веднага подгони дебелата котка, по-голяма от него. Тя скокна на близкото дърво (но Лео ми избяга от кадъра!):
Без да се бавим, още в 9:05 ч. поехме по пътя нагоре в гората:
Тук-там имаше жълта маркировка, но на разклоните се осланяхме повече на личния опит... След 20-ина минути излязохме над гората:
Скрежът по земята:
С малки почивки за закусчици продължихме по открития живописен път:
Освен от личните запаси, си похапвахме и от едрите глогове край пътя:
Подминахме и един ловен заслон, който съм пропуснала да снимам...
Към 11 ч. вече бяхме взели бая височина и в полезрението ни влязоха сините гърбове на далечните планини. На долния кадър вляво е веригата на Рила, а вдясно - куполът на Витоша. Право думат шопите, че "от Витоша по-високо нема" :)
Рила с увеличение:
И ски пистите ..
И Черни връх с увеличение:
Вляво - куполът на Витоша, вдясно - връх Готен:
Връх Готен - с увеличение:
Пътят виеше през живописни седловинки, към 11:35 стигнахме друг разклон, с три табели - там хванахме десния път, изкачващ се стръмно нагоре - Светла и Сашо ни увериха, че така няма да губим височина.
Още по-нагоре по билото изоставихме жълтата маркировка, която води към х.ижа "Мургаш" и поехме направо към върха. Последна стръмнина:
Към 13:10 ч. бяхме на връх Мургаш (1687 м) - метеорологичната станция там:
Поглед към Ботевград на североизток:
Поглед към старопланинското било на изток, с връх Баба в центъра:
Връх Баба с увеличение:
Балканът на югоизток:
Балкани, марани и рилски върхове зад тях:
Жилищната сграда на метеоролозите:
Поглед на северозапад с доминиращия връх Козница:
И част от Врачанския балкан...
Поседяхме на върха до 14 ч. - обядвахме, почивахме, разговаряхме с дежурния метеоролог и се радвахме на гледките във всички посоки. Наистина случихме откъм време - относително ясно, слънчево и със слаб вятър...
След това се заспускахме към хижа "Мургаш" по червената маркировка (първо зимна колова) - поглед назад към върха:
При навлизането в гората има рязък завой наляво, но е добре маркиран - в 14:35 ч. бяхме пред х. "Мургаш" - тъжна гледка!
Оттам си наляхме вода, макар и недобре филтрирана, и продължихме по черния път за Бухово, със синя и зелена маркировка.
И по този път имаше разклонения, но си следвахме марките - и се радвахме на мекото следобедно слънце!
В 15:55 ч. стигнахме разклона при чешмата (пресъхнала), където изоставихме синята маркировка за Бухово и завихме наляво по зелената за Желява:
Вляво е склонът, по който се качихме - и ловният заслон, който подминахме сутринта, се белее сред есенната гора:
Вече бяхме поуморени, към 16:40 ч. стигнахме още един разклон, при който десният път слиза в село Желява, а левият води до Мерова поляна - ние хванахме него, тъй като там щеше да ни чака бусът.
Около 17 ч. съм направила последната си снимка преди залез:
Точно преди да се стъмни, в 17:30, стигнахме до Мерова поляна - там има мемориална плоча, посветена на най-младия Ботев четник Ангел Тодоров, на това място е бил обезглавен. Уморени и преситени от чудните родни гледки, се натоварихме на нашето бусче и се върнахме в София.
Следващ постинг
Предишен постинг
