Тази година не сварих да отида в Пирин и ми беше много домъчняло... Затова потривах доволно ръчички, когато стана ясно, че ще мога да се включа в излета на Мария Дамянова на 22 и 23 септември. Събрахме се около 18 души и с една маршрутка рано сутринта в събота потеглихме от София за х. "Вихрен". След неприятните студове и ветрове времето се беше изчистило и слънцето блестеше ярко... А си и топлеше съвсем по лятному. Към 11 ч. пристигнахме в хижата, настанихме се и в 11:30 ч. повечето се строихме за първия поход: нагоре по Бъндеришката долина до Муратово езеро, оттам до Влахинския превал, оттам - качване на връх Муратов, после слизане от другата му страна, на Бъндеришка порта, и оттам, по класическата маркирана пътека - обратно към х. "Вихрен. Миналата година имах удоволствието да пребродя, отново под водачеството на Маша, част от този маршрут (но в обратна посока) и сега се чудех дали вместо това да не се юрна да кача любимия си Вихрен. Но предпочетох да остана с групата - все пак, техният план бе доста по-екзотичен!
Потеглихме по пътеката и първо подминахме големия пукнат камък над х. "Вихрен":



Поглед нагоре по долината към двата върха, които ще качваме в неделя - Бъндеришки чукар (вляво) и най-високия от Дончовите караули (вдясно):



След малко повече от час бяхме край Муратовото езеро, където се разположихме за първата почивка - поглед от брега му към Муратов връх:



По този улей слизахме към езерото миналата година:



Този път обаче се запътихме нагоре малко вдясно от него, към Влахинския превал - по пътечката, маркирана с пирамидки.
Това е поглед назад към Муратовото езеро, като фон (естествено) са Бъндеришкият чукар (вляво, барабар с чуччката си) и Дончовият караул №1 (вдясно):



Нанагорно към Влахинския превал:



Влахинският превал:



Отново поглед назад - вече се виждат езерата на Бъндеришкия циркус, а най-вляво отзад е ридът на Тодорките:



На превала бяхме около 2 ч. следобед и отново починахме малко - това е поглед надясно, към Хвойнати връх:



А ние поехме наляво, по равното, към основата на Муратовата пирамида:



Същото, плюс скалички:



И отново поглед назад - вдясно отново е Хвойнати връх, а до него се показа и белият Вихрен!



Скалите пред нас:



А вдясно са ридът Гредаро и Голямото Влахинско езеро:



Наближаваме Муратовия връх:



Поглед покрай камънака към Тодорките:



По едно време се наложи да слезем към по-удобната пътечка под тези скали:



И ни остана последното изкачване по ръба към върха:





Отново поглед към Влахинското езеро и Вихренската верига - вдясно, в дъното е връх Албутин:



Муратов връх пред нас:



Отново Гредаро с двата си върха вляво, Албутин вдясно, и Голямото Влахинско езеро:



И нашето катерене:







Отсреща (на север) зад Тодорките са се показали Стражите и Полежан (а долу са Бъндеришките езера):



А от другата страна, зад Гредаро, се показаха върховете Синаница (вляво) и Георгийца, барабар с Георгийските езера:



Към 15:25 ч. бяхме на Муратов връх, където отново почивахме и похапвахме. Тук съм хванала едната Таня и водачката Маша:



Ето я и другата Таня на преден план :)



Отново Маша, Джими (в гръб) и Георгийските езера:



Към 16 ч. за около 20 минути се смъкнахме на Бъндеришката порта. Оттам снимах продължението на рида, което ни предстоеше да обходим в неделя: Бъндеришкия чукар и Дончовите караули:



Засега обаче продължихме надолу по маркираната пътека и към шест без десет си бяхме обратно в хижата. Там се възползвахме от топлата баня, подредихме си багажерийките и се разположихме в уютната столова на вечеря, последвана от малко народни танци.. Към десет се отправихме към спалните, където отначало ни беше доста студено, но след като се поувихме с по три одеяла, се стоплихме и спахме от сладко по-сладко.

На другата сутрин, в неделя, станахме в 6 ч. Навън бе още тъмно и звездите светеха ярко. По небето отново нямаше нито едно облаче - и така продължи през целия ден - може и за първи път да ми се случва в тази планина :) Обаче се усещаше утринният есенен хлад и се пооблякохме. Като тръгнахме в 7 ч. дори ни духна лек ветрец и повечето сложихме шалове и ленти на главите...
Този път, за разнообразие, Маша предложи да минем покрай езерото Окото. Още преди да го стигнем, слънчевите лъчи достигнаха върха на Вихрен:



Ето го и самото Око, с Муратовия връх и отражението му...




Оттам - през клека, подминахме първото Бъндеришко езеро (Рибното) и около 8:40 стигнахме до второто - Жабешкото. Слънцето вече блестеше насреща ни:





Тук вече смъкнахме топлите дрехи и се разделихме на две - 13 души продължихме напред, а четирима бяха решили вместо насрещните чукари да посетят Тодорките и тръгнаха наляво да ги изкачват.
Поглед назад към връх Вихрен:



Към 9 ч. започнахме да подминаваме последното Бъндеришко езеро, Дългото. Малките езерца вдясно от него са доста затревени:







След това задрапахме по камънака към Башлийската порта:



Като се качихме малко по-високо, зад нас се показа Дългото Бъндеришко езеро. Е, И Вихрен, Кутело и Тодорка, радбира се:



Същите, от по-високо. Плюс Муратов връх отзад вляво:



Камънакът бе прекъснат от една полянка, където починахме за малко. Тук Маша ми показва Бъндеришкия чукар (вдясно) - а вляво е неговата чучка, която ни е най-близо и затова изглежда по-висока:



Последното изкачване към портата:



Към 10:10 ч. бяхме на Башлийската порта. Там следваше да завием вдясно и първо да минем през няколко клека:



Поглед на север към Възела и Стражите и Полежаните зад него:



И поглед на изток - на хоризонта са Каменица и околните му върхове:



А ние катерим чучката на Бъндеришкия чукар:



Към 10:55 качихме чучката (всъщност не всички):



Ето го отново Бъндеришкият циркус и върховете Муратов, Вихрен, Кутело и Тодорка (отляво на дясно):



А пред нас е вече самият Бъндеришки чукар (а зад него, вдясно - Дончовите караули, че и Синаница се вижда):



На върха (2738 м.) бяхме към 11:50 ч. и направихме почивка с похапка.







Отново поглед към Стражите и Полежаните:



На изток вече сме се "изравнили" с Башлийския чукар:



Пред нас (на юг) са се приближили Дончовите караули, отзад вляво се откроява разцепеният връх на Синаница:



Отново Дончовите караули, този път с Муратов връх:



Цял ден го гледахме тоя камънак, и ходихме по него...



И навсякъде следвахме пирамидките, разбира се. Тук слизаме от Бъндеришкия чукар:





Ето го пред нас и първият Дончов караул:



Пътеката минава близо до ръба, покрай кокетни скалички - а отзад са Тодорките:



И естествено, отново се любувам на Вихрен:



Защо ли ме привличат тия върхове, след като толкова много ме озорват?



Почти съм стигнала горе - последна, естествено :)



Ето ме и мен на Дончовия караул, към 13:35 ч. - отзад вляво е Бъндеришкият чукар, а вдясно е Башлийският чукар (мухата не я броя!):



Бъндеришкият чукар и ридът на Стражите отзад:



И отново Вихрен! Не го качих, но поне му се нагледах :)



А от другата страна вече сме се изравнили със Спанополския чукар - и Голямото спано поле:



Голямо лазене падна в този район, малко се поразкъсахме между камъните и клека, но си го издрапахме... Аз започнах да издишам тук някъде, тъй като не си носех достатъчно вода! Няколко души ми даваха да пия оттук нататък, но все не ми стигаше.. По едно време така ми се зави свят, че не можех да стоя права, камо ли да ходя по камъните. Та си отнесох бая заслужени критики - затова си отбелязвам, че за този маршрут е жизненоважно да се носи повече вода! Ако е топло и слънчево, литрово шише няма да стигне! Малко преди Башлийската порта има течаща вода, а следващата е чак при Муратово езеро, след повече от 6 часа... Тук сме преди втория Дончов караул:





И последният Дончов караул пред нас:



Живописната "игла" между втория и третия Дончов караул - на фона на Вихрен:



Същата на фона на Бъндеришката долина и Тодорките:



Последно драпане нагоре за деня:



И заобикаляне на разни скали...





Около 15 ч. бяхме на върха на последния Дончов караул:



Не се бавихме много-много там, продължихме напред и след около 15 минути пристигнахме на Бъндеришката порта, откъдето отново снимах преминатия рид:



Оттук нататък повторихме вчерашното си ходене - покрай Муратово езеро:



И после по долината на примамливата Бъндеришката река (с кратка почивка за разхлаждане на краката след дългия преход)...



В пет следобед бяхме обратно на хижа "Вихрен". За половин час си опаковахме багажа, пийнахме бири и се натоварихме в бусчето. Следващите три часа и половина път до София блажено се разлагахме по седалките и се прибрахме по мръкнало, оползотворили до максимум тия два чудни есенни дни!

Драпане, но сте се нагледали на гледки! Върхове, езера... И ми е чудно, че хората не коментират... Мъжки момичета и какви водачки имате само. Маркирани ли са тези маршрути? Споменаваш, че следвате пирамидките. Ние тази година посетихме Тевното езеро с мъжа ми, така, че се докоснахме до красотата на Пирин, ама снимките ни все още стоят необработени. С много неща сме се захванали и някои изостават.

Нагледахме се, наистина! Водачката обича да ходи по рърбовете на планината, от връх на връх... като птичка е :) И групата си я бива! Маркирана е пътеката от х. "Вихрен" до Муратова порта и до Бъндеришките езера. Всичко останало е с пирамидки и преобладаващ камънак!