Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2012 17:00 - Рила, юли 2012, част 3: х. "Иван Вазов" - Калините - х. "Скакавица"
Автор: rumyeah Категория: Туризъм   
Прочетен: 13331 Коментари: 6 Гласове:
8

Последна промяна: 03.09.2012 14:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Това е последната част от маршрута ни в Рила (след първата и втората).
Утрото на 27 юли, петък, на х. "Иван Вазов" бе не съвсем обещаващо, но нали сме се навили отдавна - тръгнахме. Хижарят Венци ни беше начертал една схема, според която трябваше да идем по маркираната пътека до "Винтчето", после да качим билото на Поличите и да надзърнем към Градинските езера, после ако искаме, да слезем до язовир "Калин", ако - не, до поляната пред "Винтчето", да си седнем на обяд, и на връщане да минем през двата Калина. Потеглихме бодро в осем сутринта, цялата група, по зелената маркировка. Калините все още светеха примамващо пред нас:

image

Поглед към хижата и Отовишкия рид зад нея:

image

Към 9:20 стигнахме под "Витнчето", до чакълестия път и видяхме пред нас Кривото и Черното езера:

image

Там се разделихм на две: повечето запрашиха по серпентините на пътя, с маркировката. Мария и Сашо хукнаха след двама младежи уж директно към отсрещното било, и аз - след тях.
Обаче след двадесетина минути младежите тръгнаха да се връщат - стигнали непреодолима скала. А ние си мислехме, че знаят пряка пътека :) Тъкмо бяхме стигнали полуразпадналия се релсов път към Черното езеро - а той е много удобен за катерене, макар и доста стръмен. И хайде: нагоре. Погледи от релсите към Черното езеро и към билото над главите ни:

image




image

На големи маймуни се направихме! Тук Мария пълзи в последния участък, вече без траверси...

image

Почти сме горе - а там нашите
тъкмо са пристигали по пътя и ни се смеят - защото сме се запъхтели като за световно...

image

Към 10 ч. бяхме пред прословутото "Винтче":

image

На поляната пред "Винтчето" - поглед към Поличите на запад:

image

Част от групата на фона на язовир "Калин" - отляво надясно: Ани, Светла, Мария, Гошо, Сашо.

image

Двете сестри с Гошо решиха да не идват с нас нататък, а да вървят към Калините върхове и да се върнат сами в хижата. Останалите шестима тръгнахме към билото на Поличите. А небето почна да се чумери и Черното езеро под нас вече напълно си оправдаваше името!

image

Изкачването бе кратко
и веднага надникнахме към т.нар. Воденичарски езера:

image
Оказва се, че навремето и двете групи езера се наричали Градински, а после горната била прекръстена на "воденичарски", а долната останала като "градински". Обаче за да видим последната, трябваше доста да походим по рида на Поличите. Скалите ни въодушевяваха с причудливите си форми, а
междувременно мъглите усърдно пълзяха към нас от север...

image

image

image

image

image

Качихме Големия Полич (2615 м) - тук съм с Мария:

image

Групата на върха (по часовниковата стрелка: Владо, Таня, Дима, Мария и Сашо):

image

Продължихме на запад завъртането покрай големия циркус на Воденичарските езера:

image

Още каменни изображения на митически животни...

image

image

След 20-ина минути ходене по каменните плочи се отказахме да вървим напред - мъглите упорито настъпваха от север! Макар да бяхме близо до ръба над Градинските езера, и да надникнехме оттам, нямаше да видим нищо! На юг обаче небето си беше все още синьо - тук съм снимала с увеличение кулата над язовир "Калин":

image

Таня искаше да слезем до самия язовир, но останалите - не. Пък и с тия мъгли зад гърба ни...Та на връщане подсякохме Полича горе-долу водоравно.

image

Поглед назад към Полича:

image

Язовир "Калин" под нас:

image

image

Към обяд си намерихме си една приятна полянка за почивка и хапване от сухите пакети. Мария видя отдалеч и една чешма малко по-надолу край пътя, но все още си имахме вода и дори не отидохме до нея... Пресякохме пътя и тръгнахме без пътека нагоре по сравнително гладкия (южен) гръб на по-близкия Калин, който се оказа Малкия (2664 м.). Към 13:20 ч. бяхме на върха,  надпреварвайки се с нахлуващите от север облаци.

image

Моите хора на Малък Калин:
image

Поглед към язовира и пъргавите мъгли:

image

image

Колкото и да ни се искаше да продължим към другия Калин, вече миришеше на буря и този път послушахме гласа на разума и дадохме заден ход. Слязохме напряко на пътя за "Винтчето" и тръгнахме да се връшаме по него към хижата.

image

Последен поглед към Калините, от пътя:

image

Бурята все пак ни застигна 15 минути преди да се приберем, и ни гости с насрещен вятър, дъжд и леден град... Но само за кратко - към 15:30 бяхме в хижата и спокойно се михме, преобличахме и сушихме мокрите дрехи и найлони... После се размотавахме в столовата до вечерта и дори четохме от един интересен материал за връх Кабул, предстоящ ни на другия ден. Венци спомена, че на Големия Калин имало старо тракийско светилище и явно не ни е допуснало до себе си... Е, пак ни остана нещо "за сефте" следващия път... Имаше повече туристи нея вечер, но не беше препълнено.. Последната вечеря с цялата група отново протече с наздравици и добро настроение, при това този път изобщо не усещахме умора!

В съботната сутрин на 28 юли се разделихм на две. Анелия, Владо, Светла и Гошо щяха да слизат към Рилския манастир. Останалите щяхме да ходим към х. "Скакавица", но през връх Кабул. Венци отново ни даде указания. Последна снимка пред х. "Иван Вазов" заедно (отляво надясно: Владо, Мария, Сашо, Гошо, Светла, Ани, Дима, Таня) - вижда се и новата изолация и боя на едното крило на сградата:

image

Изпратихме  нашите хора за манастира и към 8:15 ч. тръгнахме с раниците нагоре. Това е поглед към единия Калин и долината на р. Елешница:

image

Скоро стана ясно, че сме направили малка грешка. Аз все си мислех, че върхът над главите ни е Отовица и че до билото можем да следваме червената маркировка за х. "Отовица", а после а завием надясно (на изток) към върха и пр.
Таня и Мария бяха ходили до връх Отовица, но също в началото се заблудиха и хванахме червената пътека. Скоро обаче тя започна да завива на запад и дори "подминахме" единия Калин. Тогава я зарязахме и тръгнахме нагоре по тревистия склон, право към върха. С малко пъшкане, в 9:30 бяхме на него. Предполагам, че е бил Сейменски камък, или Скалица (2666 м). Това е поглед оттам на запад към следващия връх по това било, Птичи връх:

image

И поглед на изток, към връх Отовица:

image

Калините,"Винтчето" и Големия Полич на юг:

image

Отовишкият циркус на север:

image

Оттам поехме по ръба на изток, слязохме на премката и вече засякохме директната синя пътека от хижата. Заизкачвахме връх Отовица, а облачните сенки шареха пейзажа на север от нас и ни забулваха връх Кабул:

image

На връх Отовица (2696 м) бяхме към 10:25 ч. - Дима, Таня и Сашо:

image

Отново поглед към Отовишкото езеро:

image


Малко под върха от източната му страна синята пътека слиза на север. Мъглите отново се разшетаха...

image

Като се спуснахме на поляната под върха, пътеката се раздели на две, все сини: на изток към езерото Окото и на запад по рида над Отовишкия циркус, към връх Кабул. Там оставихме раниците на един хълм и отидохме над Окото, за да почакаме Таня Петрова, която в същата сутрин се бе качила с лифта и идеше към нас от х. "Рилски езера". Към Езерния връх срещу нас вече пъплеше бая народ, а Окото синееше неустоимо...
image

След около 40 минути чакане втората Таня пристигна и се върнахме при раниците си. Мъглите все така прииждаха от север и ни бяха скрили връх Кабул! Пътеката обаче беше ясна и се подкарахме напред.
Срещу нас се зададе група от 5-6 души и ги питахме за пътя - обясниха ни, сегашната пътека продължава на запад към х. "Отовица", а от върха надолу се слиза за един час до х."Скакавица" по доста хлъзгав улей.  На връх Кабул (2531 м) бяхме в 12:50 ч. Отляво надясно: Сашо, Мария, Таня Христова, Таня Петрова, Дима:

image

От мъглата не се виждаше нищо, обаче! Дима извади картата, сложи посоката на нарисуваната там пътека на бусолата си и така поехме на североизток. Малко под върха излязохме от мъглата и седнахме да обядваме. Поглед към Мальовишкия рид в далечината:

image

Като продължихме напред, стигнахме първо до един улей, който не ни вдъхна особено доверие:

image

image

Вдясно видяхме Скакавишкия водопад отгоре (тук съм го увеличила):

image

Тъй като ни се искаше да намерим пътека, тръгнахме наляво да обикаляме ръба и да търсим по-удобен улей за слизане. Пред следващия имаше голяма каменна пирамида и аз настоявах, че именно той е "нашият", но останалите не го харесаха и го подминахме. После се оказа, че именно за него са ни говорили хората, които срещнахме и по него се минава най-близо до водопада:

image

image

Третият улей в горната си част имаше сипей и голяма пряспа, която решихме, че все пак можем да заобиколим без проблем - и Сашо тръгна надолу. Аз - след него. Но като подминахме пряспата и се обърнахме назад, се оказа, че другите са се отказали да ни последват.

image

image

На нас обаче не ни се връщаше по хлъзгавото и решихме да продължим надолу. Отгоре погледнато, задачата ни се виждаше лесна, пък и хижата се виждаше, но като стигнахме зелената част, която мислехме за трева, тя се оказа яко обрасла в хвойна и храсти.

image

image

Спускането се превърна в екшън - тогава прибрах фотоапарата, за да не ми пречи. Стръмно си беше, а като протегнеш крак, не знаеш в какво стъпваш и дали ще се закрепиш. Държахме се здраво за хвойните и ръцете ни целите се нашариха с петна от смола. На мен ми беше по-лесно, защото Сашо водеше и търсеше пътя - спускахме се метър след метър и често той обявяваше, че под нас има скала, която трябва да заобиколим. След около час ходене на зиг-заг по склона, пързаляне по зеленото с "ох" и "ах" и промушване през по-големите храсталаци, взехме да се разколебаваме дали ще успеем да стигнем до долу... А през цялото време усилвателите дънеха официалната програма по случай 90-годишнината на хижата. От двете страни на улея течаха реки, тази отдясно ни отказа рано-рано - образуваше цяло водопадче под нас! Отляво беше твърде обрасло и зиг-загите ни се съсредоточиха в средната част. Сашо слизаше на разузнаване няколко метра, после му пусках раницата и слизах и аз, без да свалям моята от гърба си. Добре, че и двамата трудно се паникьосваме! Но все пак се уморихме! След близо два часа акробатика краката ми започваха да треперят и седнах за 5 минути, също и за да изтърся всички иглици от обувките си. Сашо не си събу пътъците и по-късно предизвика фурор, като ги изсипа пред компанията в хижата :) Тъкмо бяхме заобиколили последната, слава Богу, голяма скала. Оттам успяхме да пресечем лявата рекичка, да се промушим през гъстия храсталак около нея и да стъпим в гората над хижата. Там вече беше лесно и след десетина минути се смъкнахме на хижата (към 16:15 ч.). Сякаш идвахме от космоса! Едвам се държахме на крака, пък и след целия този адреналин бяхме емоционално изстискани... Толкова нереално ни се видя всичко! Народът се беше разположил по масите и пируваше. Хижата беше пълна, а покрай реката се простираше и огромен палатков лагер. Намерихме нашите, които бяха дошли само преди 15 минути, и те изморени. Разказаха, че като продължили да обикалят горе, стигнали до търсената пътека, но и тя не била лесна, но по-надолу дори била маркирана. Добре поне, че ни пазеха заявената стая (на ПСС, хе-хе) и се разпищолихме в нея. Оказа се, че баня няма - а след двата дни миене със студена вода как добре щеше да ни дойде... Разочаровани, отново се измихме надве-натри и се разположихме на по бира пред хижата. Имахме и малко разправии с храната - уж сме били заявили, че ще слезем за обяд и ни чакали... Накрая ве пак се разбрахме с претоварения персонал и заявихме предварително какво ще вечеряме след два часа. Дори си издействахме по още един чаршаф, тъй като бяха раздали на всички само по един... Тия битови неуредици затвърдиха негативното отношение на повечето от нас към "старата" хижа, но все пак не успяха да ни развалят настроението. Като разказвахме със Сашо за нашето слизане по улея, дамите ни обявиха за герои - но уви, не бяхме такива. Бяхме идиоти, че не тръгнахме нито по пирамидата, нито по по-отдалечената пътеката. Но бяхме и големи щастливци, че Рила ни пропусна невредими през джунглата си!
След бирите си спретнахме салатки с последните зеленчуци от раниците и пийнахме остътъците от шишенцата с ракия, които варненци ни бяха връчили. За жалост, нямахме обхват, за да им кажем наздраве. После вечеряхме (боб, кюфтета и палачинки), а сцената пред малката хижа оживя - две музикални групи (народна и рокаджийска) се заредуваха с изпълненията си. Заизвиха се хора, включихме се и ние и забравихме за умората и ядовете... А по едно време дори обявиха, че хижата черпи с торта за рождения си ден - и ние също си взехме. След като цяла седмица споменавахме "черешките на тортата", най-сетне дойде ред да вкусим и самата торта! Все пак си легнахме далеч преди купонът да свърши...

За последния неделен ден нямахме никаква програма. Мислехме евентуално да се разходим из гората и да търсим боровинкова и малинкова паша... Закуската беше в 8 ч., а към 9 и нещо отидохме да се разходим към Скакавишкия водопад. И да си поснимаме "нашия" улей - с пряспата си най-отгоре, той се кипреше над "Малка Скакавица":

image

image


Същият - неправилен! - улей, под други ъгли:

image

image

Скакавишкият водопад, в утринната сянка:

image

Моята компания в контражур пред Скакавишкия водопад:

image

Покрай Скакавишката река, недалеч от хижата:

image 
Върнахме се, стегнахме раниците и в 10:30 ч. си тръгнахме от хижата - в крайна сметка поехме прево надолу, по пътеката за Зелени преслап. За пръв път се чувствах "преситена" от ходене и не държах да остана в планината още няколко часа... След час вече вървяхме по шосето и скоро четиримата с Таня стопираха някакъв джип, а аз и Мария повървяхме още десетина минути и хванахме маршрутка, отиваща директно в Дупница. Така към един се стоварихме в жегата на гарата в Дупница, а останалите идеха след нас с автобус от Сапарева баня. Седнахме на бири, обадихме се и на варненци най-сетне, да кажем "наздраве" и на тях, и в ранния следобед хванахме автобуси за София. Уви, бе дошъл краят на още една незабравима среща с вълшебната Рила!











Гласувай:
8



1. анонимен - Браво, Руми! Чудесен пътепис...
03.08.2012 13:13
Браво,Руми!
Чудесен пътепис!
Чудесно прекарване!!
Завиждам ви!!!
цитирай
2. anwel - Eй, голяма работа сте!!!
07.08.2012 12:14
След премеждието ви в клека - "еншъна" както го наричаш, само мога да кажа - Луди глави - ама баш туристи! Едно малко пояснение - не "хвойна", а е клек това, което ви е насмолило ръцете и сте "плували" през него надолу. Позната е и на мен тази история-Наистина емоцията е голяма!
цитирай
3. анонимен - ДА ВЪРВИМ И ДА НЕ СПИРАМЕ
16.08.2012 15:20
СНИМКИТЕ И РАЗКАЗЪТ - ВСИЧКО Е СУПЕР. ЩЕ ИДВАМ ПАК ТАНЯ
цитирай
4. qbylkovcvqt - :) Винаги ви се възхищавам! И зав...
20.08.2012 14:59
:) Винаги ви се възхищавам! И завиждам благородно, :) имате много повече планински приключения от мен.
... а спускането винаги си е екшън :))) ...
Красиви са рилските ви походи!

Усмивки!
цитирай
5. sparotok - !
03.09.2012 13:25
Благодаря ти за споделената красота!
Снимките са много красиви!
цитирай
6. alexooo - Радвам се, че при теб може да се чете ...
03.09.2012 14:49
Радвам се, че при теб може да се чете за туризъм. Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 836999
Постинги: 93
Коментари: 204
Гласове: 548
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031