Третия ден от нашата седмица в Рила (началото - тук) бяхме отредили за Урдините езера. Първоначално смятахме, че разходката до тях ще бъде един вид приятна почивка, без тежките раници. Четейки из нета чуждите описания, обаче, стигнахме до извода, че с нашата скорост това ще ни отнеме отново към 12 часа. Затова по-голямата част от групата се отказа от предприятието, като някои решиха просто да почиват и релаксират в хотела, а други - да идат най-много до някое езеро, максимум за половин ден... Накрая кандидати останахме само аз, Мария и Таня. Колкото и да ни се искаше да тръгнем рано, трябваше и да поспим, пък и от хотела ни позабавиха закуската и накрая потеглихме в 8:15. За да не предприемаме излишни рискове, се споразумяхме да хванем най-лесната пътека - порай Урдината река, и да се върнем по нея.
И така, малко по-надолу по шосето се отбихме вляво по пътеката за х. "Вада", слизаща стръмно през гората, излязохме на черен път и пресякохме Мальовишката река по широк мост. Още половин час вървяхме по равно по пътя, докато стигнахме до моста на Урдината река. След моста има две беседки и затърсихме пътеката край реката. Уви! Такава не видяхме! Зад беседките има редичка дървета, а зад тях - Яворова поляна. На изток нашият черен път продължава към х. "Вада". Срещу него - на запад - оставаше единственият неизследван път. Като тръгнахме по него, се появи синя маркировка от х. "Вада" за х. "Иван Вазов". Започнах да убеждавам другите да тръгнем натам. Таня още веднъж обиколи из гората, търсейки пътеката край реката около моста - напразно. Накрая се съгласиха с моето предложение. Бяхме загубили доста време обаче - вече бе 10 часа. При това положение не се надявахме да стигнем до езерата, а най-много да се разходим нагоре-надолу. Още чувствахме умората от предния ден, така че, предпочитахме да не се пришпорваме... Не щеш ли - след 7-8 мин. ходене по маркираната пътека стигнахме до разклон, при който синята маркировка тръгва нагоре по Зелени рид вдясно от нас, а вляво има друг широк мост над нашата река! Веднага кривнахме по него и скоро стъпихме на така желаната пътека покрай Урдината река! Следващото мостче, което преминахме, бе доста паянтово:





Окуражени, закрачихме по-бодро. Маркировка няма, но пътеката е широка и ясна. Срещат се и информационни табели с надпис "Ботаническа пътека". Следва стръмен участък в гората и след час и 10 мин. (от поляната) стигнахме живописна чешмичка край пътеката, увенчана с малки розови цветенца:



Вдясно Зелени рид се е извисил доста над нас и примамва погледите с живописните си скали:





След още няколко минути излязохме от гората и започнахме да се дивим на долината на Урдината река, с тучни поляни, с меандри, с дървета тук-там все още, с много билки, пчелички и пр. Водата е  кристално бистра и съжалихме, че не сме знаели да доведем другите поне до тук, на плаж...





На това място пътеката пресича реката - ние не търсихме брод, а се събухме и си разхладихме краката. На камъка зад Таня и Мария има паметна плоча на загинал младеж, предполагаемо - алпинист...



След това пътеката започва да катери склона на Зелени рид









Подминахме и едно кипро малко водопадче:







Поглед напред - някъде тогава започнахме отново да таим надежда, че може и да успеем да стигнем до циркуса, въпреки късното тръгване - и ускорихме крачка!



Пътеката през цялото време е отдясно на реката. Към 13 ч. избрахме една хубава поляна за обяд.



Съвсем малко по-нагоре после видяхме първия заслон, с две вързани кучета. А по цялата открита част на долината край него пасяха крави... По скалите вдясно над нас зоркият поглед на Мария отново съзря две-три диви кози - нашите "черешки" - уловила съм едната с увеличение:



Катерехме прагче след прагче, под жарките слънчеви лъчи - а вляво над нас ке изпъчиха скалите на Мермерите:



Поглед назад към долината на Урдина река:



Пътеката заобиколя една голяма скала:







А зад нас се показва вече и гърбът на Мальовица!



Най-сетне, към 15 ч. стигнахме първото езеро - Паницата:



Все по пътеката, съвсем малко по-нагоре е вторият заслон, който има много хубава студена чешма:



Оттам последвахме рекичката още малко нагоре (15-ина минути) и стигнахме второто езеро - Триъгълника. Там топнахме крака, уж набързо.







Паницата и Мальовиците отзад:



След кратка закуска пред заслона, в 16:15 поехме обратно надолу:





Вече се разбързахме наистина, за да се приберем навреме в хотела. След около час отново стигнахме първия заслон:



Кучетата вече бяха отвързани и дойдоха да си поиграят с нас (едното ми изкаля ръкава на ризата и после я прах в реката). Стопанинът им си почиваше пред къщурката... Направихме кратка почивка малко по-нататък, на същото място, където обядвахме - и отново беж надолу.



Преди да влезем в гората, за последно топнахме крака в реката...В 19 ч. стигнахме до Яворова поляна. Последната отсечка за деня - качването до хотел "Мальовица" - успяхме да завършим в 20:40 ч. Макар и уморени, се чувствахме така заредени с енергия, не и през ум не ни минаваше да съжаляваме за дългата разходка :) Последва късна вечеря и наздравици до среднощ на терасата на ресторанта (трябваше да приключим с бялото вино!).

26 юли бе отреден за "класическия" преход от ЦПШ "Мальовица" през едноименния връх до х. "Иван Вазов". За съжаление се разделихме сэс Зоя, която предпочете да си ходи и да не се товари повече. Варненци потеглиха по-рано, към 7:30 - те бяха отпочинали добре предния ден. Нашата петорка - Таня, Мария, аз, Сашо и Дима -  се нагласи да потегли към 8:15 ч. Снимка пред хотела:



И снимка на фона на върховете, разбира се:



Раниците отново ни опънаха гърбовете, особено като наляхме по литър и нещо вода от чешмата под х. "Мальовица". На самата хижа се потуткваме почти половин час и потеглихме оттам в 10 ч. През това време облачетата бяха почнали да се спускат и докато качвахме терасите, мъглата постепенно ни обгръщаше... Последен поглед назад към хижата:



На втора тераса видяхме пътека вдясно - но дали е през т.нар. Овчарски улей за Мальовишките езера, по която също може да се излезе на Урдиния циркус? Върховете бяха вече изцяло скрити в мъглата и можехме само да предполагаме това...



Нагоре забавихме малко темпото по стръмния камънак...



И най-после стигнахме Еленското езеро - почивка и закуска от 12 до 12:30 ч.



И отново - нагоре!





Последно катерене до премката:



И ето ни на ръба!



Хвърлихме по едно око на Рилския манастир на юг, но беше толкова мъгливо, че дори не се опитахме да го снимаме...





Минахме през Елени връх (2654 м) около 13:30 ч. Поглед към Камилата и Еленските езера (отново):





Мальовиците:





Мальовишката долина:



Още малко - и оставихме раниците на разклона, за да отскочим до връх Мальовица (2729 м) - там бяхме към два следобед:



Огледахме цялата облачна Рила - и най-вече Урдиния циркус, но под този ъгъл все още не можехме да познаем откъде бяхме минали вчера...



Щом се върнахме при раниците, Сашо ни подкани да ускорим темпото, че с тая скорост щяхме да замръкнем :) И забързахме по билото към Мермерите:



В 15:40 ч. бяхме на Додов връх (2661 м) - отново за почивка със закуска.



Аз, Таня и Мария все отивахме към ръба вдясно да си "наглеждаме" езерата... Докато се "завъртахме" по рида, разпознахме откъде сме минали предния ден... В един момент долината ни се показа в цялата си прелест! Мда, ясно е, че так трябва да се иде там!







Мъглите почти се разнесоха - поглед назад към гърба на Мальовица:





Подминахме група пасящи кончета, а едно от тях тръгна подир Сашо и си изпроси малко хляб. Другите последваха примера му, но нямаше за всички...







Стигнахме пресъхнала чешма и отклонение вляво с нова синя маркировка върху забити колчета в тревата, което ни подканяше да подсечем Вазов връх за хижа "Иван Вазов", вместо да го качваме и да слизаме после през Раздела:



Вървяхме вече по-спокойно, докато излязохме на пътеката за Раздела през Голямото Пазардере и към шест часа пристигнахме в хижата. Оправихме тоалетите и се събрахме на вечеря, а хижарят Венци ни обясни къде да вървим на другия ден. Уви, купонът пак се отложи - групата се изнесе рано-рано към спалнята...

Краят на  маршрута - тук.

от Урдиния циркус

Дълъг преход сте правили.Поздрави.

С удоволствие четох и разглеждах снимките, защото преди години съм бил по местата, през които сте преминали по вашия маршрут. Интересно ми беше и като опознавателна информация за пътя от вр.Мечит до хотел Мальовица през Страшното езеро, защото 1. аз и жена ми след вр.Мечит свихме в ляво за Рибни езера през Кобилино бранище и 2. Една година трябваше да преведа група от х.Мальовица през СТрашното езеро за Партизанска поляна, но заради гъста мъгла и дъжд, групата не пожела да тръгне нагоре, а слязохме в Говедарци. Благодарности за снимките, подробните описания и многото туристическо настроение, с което са изпълнени и двата "Рилски" пътеписа!

Мъжки момичета сте! Истински туристки!

за добрите думи :)

Браво,....страхотни сте!Хубаво описание сте дали и снимки!

Понеже и на мен ми се ходи много на тия вълшебни Урдини езера търсейки инфо за маршрут попаднах на блога Ви.С удоволствие прочетох доста постинги и събрах идеи за ходене .Поздравления и за концерта на Ю-Ту-и аз съм им фенка иако доближат до БГ ще отида на концерт непременно.