Постинг
15.06.2012 13:22 -
В Чепън планина - обсипана с цветя!
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 12145 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 15.06.2012 14:16
Прочетен: 12145 Коментари: 9 Гласове:
8
Последна промяна: 15.06.2012 14:16
Ето че дойде ред и на Чепън - старопланинският дял, по който напоследък се заглеждах по време на разходките в Годечкия край. Групата отново е многобройна, а водач ни е Ники Николов. Тръгваме с две маршрутки от София рано сутринта в събота, на 9 юни и след кратка почивка в Драгоман на сладкарница, ни извозват малко нагоре по шосето в планината - тук нашата шофьорка позира пред едната кола:
Още с първите метри пред очите ни се заредиха цветните поляни!
Поглед назад:
Пред нас е първата цел за деня: връх Петровски кръст:
Поглед надясно (на юг) към Драгоман:
До Драгоман е известното Драгоманско блато (вечерта имахме намерение да се отбием и там, но се отказахме, като разбрахме, че комарите щели да ни видят сметката!). Зад него са трите възвишения (с кариерата), където се е водила прочутата битка при Сливница през 1885 г.. Отзад вляво - куполът на Витоша и София в маранята под нея!
На север - Годеч и Берковската планина. Тук съм снимала Комовете с увеличение:
На връх Петровски кръст (1209 м.) бяхме към 10:30 ч. През 1842 г. турски разбойници отвлекли богат човек от Драгоман на име Петър, с цел да му искат откуп, и го довели тук. Като видели отдолу да се задава редовна войска, го убили и побегнали - но не могли да се спасят. Тъй като този Петър бил твърде почитан от съселяните си, кръстили върха на него:
През средновековието на това място е имало православен манастир "Свв. Константин и Елена", от него са останали руини и част от надписан кръст:
А пък в древността траките са имали тук светилище на бога на слънцето Сабазий - на този камък (с издълбани две паници в долната си част) се смята, че са принасяли жертвите си:
О, Диана, сладка Диана - както пее Ник Кейв :)))
Към 11 ч. поехме напред, по билото на Чепън - поглед назад към върха:
Гъсеници...
Билото на Чепън пред нас:
Неспирният парад на цветята (бодилите, билките, буболечките)...
Отново поглед на север - към Ком:
Освен по самото ръбче на планината, спечелила с външния си вид прозвището "малък Пирин", на моменти ходехме по подсичащ каменен (като че ли римски) път:
И през цялото време на какво по-напред да се чудиш и маеш : в краката ти - бели накъдрени варовици във всевъзможни форми, сред тях накацали кое от кое по-живописно зелени и пъстри цветенца, а във всичките посоки на хоризонта изрисувани съседните планини!
В 12:50 ч. стигнахме втория връх за деня: Мургашки Чепън:
Отново поглед към Годеч и Комовете:
Ех, път мой, осеян с алпийски рози!
Следващия връх го подсякохме от север и започнахме да се спускаме по едни ливади. По това време групата се беше разкъсала и проточила, най-вече поради голямата жега...
Към 14:15 най-сетне стигнахме една разкошна чешма в края на гората!
И сред порядъчно пиене и плискане с вода насядахме на сянка за почти едночасова обедна почивка:
Оттук по план трябваше да се разделим на две групи: уморените да слязат директно в село Мало Малово, а останалите да продължим през планината, да видим Маломаловския манастир и оттам да идем до Бучин проход. Поради досегашното забавяне се отказахме от последната отсечка и в 15:05 по-голямата част от групата поехме към манастира. Първо подсякохме връх Попа:
Отново поглед на юг:
Повървяхме 20-ина минути по затревения път и стигнахме разклон (преди възвишението на долната снимка) - там завихме наляво.
И към 15:30 ч. пристигнахме до останките на Маломаловския манастир. Посрещна ни един огромен цъфнал бъз!
Черквата "Св. Николай" (вероятно от 16 век):
Порутената жилищна сграда на манастира:
Големият надгробен каменен кръст пред черквата:
Фасадната икона на Св. Николай Чудотворец:
Вътре подът беше пропаднал на места, а така изглежда сега най-известният стенопис, Богородица Ширшая небес:
Черквата отвън:
Чешмата пред манастира, където отново намокрихме глави...
Върнахме се на споменатия разклон и оттам поехме на юг, към село Мало Малово, като скоро се шмугнахем в гората:
Най-после прохлада!
Към 16:15 стигнахме гробищата на селото и се отбихме в църквата "Св. Троица" до тях:
Към 16:30 поседнахме на бири в центъра на селото:
Сандвичите разделихме с местната кучка, а Мария дори и зае за малко шапката си:
Към 17:30 се натоварихме обратно в колите и се отправихме към София, възхитени от първия истински летен излет за годината (след многото дъждове през последните седмици).
Още с първите метри пред очите ни се заредиха цветните поляни!
Поглед назад:
Пред нас е първата цел за деня: връх Петровски кръст:
Поглед надясно (на юг) към Драгоман:
До Драгоман е известното Драгоманско блато (вечерта имахме намерение да се отбием и там, но се отказахме, като разбрахме, че комарите щели да ни видят сметката!). Зад него са трите възвишения (с кариерата), където се е водила прочутата битка при Сливница през 1885 г.. Отзад вляво - куполът на Витоша и София в маранята под нея!
На север - Годеч и Берковската планина. Тук съм снимала Комовете с увеличение:
На връх Петровски кръст (1209 м.) бяхме към 10:30 ч. През 1842 г. турски разбойници отвлекли богат човек от Драгоман на име Петър, с цел да му искат откуп, и го довели тук. Като видели отдолу да се задава редовна войска, го убили и побегнали - но не могли да се спасят. Тъй като този Петър бил твърде почитан от съселяните си, кръстили върха на него:
През средновековието на това място е имало православен манастир "Свв. Константин и Елена", от него са останали руини и част от надписан кръст:
А пък в древността траките са имали тук светилище на бога на слънцето Сабазий - на този камък (с издълбани две паници в долната си част) се смята, че са принасяли жертвите си:
О, Диана, сладка Диана - както пее Ник Кейв :)))
Към 11 ч. поехме напред, по билото на Чепън - поглед назад към върха:
Гъсеници...
Билото на Чепън пред нас:
Неспирният парад на цветята (бодилите, билките, буболечките)...
Отново поглед на север - към Ком:
Освен по самото ръбче на планината, спечелила с външния си вид прозвището "малък Пирин", на моменти ходехме по подсичащ каменен (като че ли римски) път:
И през цялото време на какво по-напред да се чудиш и маеш : в краката ти - бели накъдрени варовици във всевъзможни форми, сред тях накацали кое от кое по-живописно зелени и пъстри цветенца, а във всичките посоки на хоризонта изрисувани съседните планини!
В 12:50 ч. стигнахме втория връх за деня: Мургашки Чепън:
Отново поглед към Годеч и Комовете:
Ех, път мой, осеян с алпийски рози!
Следващия връх го подсякохме от север и започнахме да се спускаме по едни ливади. По това време групата се беше разкъсала и проточила, най-вече поради голямата жега...
Към 14:15 най-сетне стигнахме една разкошна чешма в края на гората!
И сред порядъчно пиене и плискане с вода насядахме на сянка за почти едночасова обедна почивка:
Оттук по план трябваше да се разделим на две групи: уморените да слязат директно в село Мало Малово, а останалите да продължим през планината, да видим Маломаловския манастир и оттам да идем до Бучин проход. Поради досегашното забавяне се отказахме от последната отсечка и в 15:05 по-голямата част от групата поехме към манастира. Първо подсякохме връх Попа:
Отново поглед на юг:
Повървяхме 20-ина минути по затревения път и стигнахме разклон (преди възвишението на долната снимка) - там завихме наляво.
И към 15:30 ч. пристигнахме до останките на Маломаловския манастир. Посрещна ни един огромен цъфнал бъз!
Черквата "Св. Николай" (вероятно от 16 век):
Порутената жилищна сграда на манастира:
Големият надгробен каменен кръст пред черквата:
Фасадната икона на Св. Николай Чудотворец:
Вътре подът беше пропаднал на места, а така изглежда сега най-известният стенопис, Богородица Ширшая небес:
Черквата отвън:
Чешмата пред манастира, където отново намокрихме глави...
Върнахме се на споменатия разклон и оттам поехме на юг, към село Мало Малово, като скоро се шмугнахем в гората:
Най-после прохлада!
Към 16:15 стигнахме гробищата на селото и се отбихме в църквата "Св. Троица" до тях:
Към 16:30 поседнахме на бири в центъра на селото:
Сандвичите разделихме с местната кучка, а Мария дори и зае за малко шапката си:
Към 17:30 се натоварихме обратно в колите и се отправихме към София, възхитени от първия истински летен излет за годината (след многото дъждове през последните седмици).
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
mitkaloto -
Красиво е !Поздрави1
15.06.2012 17:51
15.06.2012 17:51
Красиво е !Поздрави1
цитирай Чепън е красива планина за посещение през пролетта. Цветята цъфтят бързо, защото идва горещина и суша. Водата на Чепън по дупки през планината изтича в Годечкото корито или към Драгоман. Мястото е било осеяно с доста манастири, които са били унищожени от турците.
Класическият преход по планината там се извършва по билото й от село Прекръсте до с. Мало Малово. На най-високият връх на планината над Драгоман има издигнат огромен кръст, правен на самото място. От там по карстовите поляни, по стари пътища и пътеки за животните, изкарвани на паша през пролетта се върви до седловината на с. мало Малово, където са останките от манастира или дори до Бучин проход.
Препръчвам Ви един преход от манастира под с. Шума, след който да пресечете планината и да слезете в някое от селата Опицвет, Цръклевци, Безден или друго, от където има автобуси за София. Макар и не така редовни както тези за Годеч.
Поздрав,
Коста
цитирайКласическият преход по планината там се извършва по билото й от село Прекръсте до с. Мало Малово. На най-високият връх на планината над Драгоман има издигнат огромен кръст, правен на самото място. От там по карстовите поляни, по стари пътища и пътеки за животните, изкарвани на паша през пролетта се върви до седловината на с. мало Малово, където са останките от манастира или дори до Бучин проход.
Препръчвам Ви един преход от манастира под с. Шума, след който да пресечете планината и да слезете в някое от селата Опицвет, Цръклевци, Безден или друго, от където има автобуси за София. Макар и не така редовни както тези за Годеч.
Поздрав,
Коста
3.
анонимен -
Само българин може да напише пос...
16.06.2012 13:27
16.06.2012 13:27
Само българин може да напише постинг за подобни пущинаци и да им се възхищава отгоре на всичко.
цитирай
4.
анонимен -
носталгия
19.06.2012 14:20
19.06.2012 14:20
От Драгоман са моите родители.
Пущинак е разбира се, но как ухаят там ливадите.
цитирайПущинак е разбира се, но как ухаят там ливадите.
5.
анонимен -
Красота.
19.06.2012 15:27
19.06.2012 15:27
Нима има нещо по-съвършено от пущинаците?:) Чрез тях говори Господ Бог. Срамота само за порутения старинен манастир...
цитирай
6.
анонимен -
Красотата е навсякъде !
19.06.2012 16:08
19.06.2012 16:08
И пак само българин,който се движи само спревозно средство може да нарече тази красота пущинак!
цитирайХубава разходка сте си спретнали. На Петровски кръст до светилището е затрупаното аязмо в пещерата. някой ден ако има ентусиасти може да поработим да го отворим. Разказват, че надолу водело каменно стълбище. Имаше идеи на един свещеник от Драгоман да възстановява манастира. Това не е толкова лошо, но само ако се възстанови и светилището:) Разните хора ценим различни древни паметници...
Чешмата над Мало Малово, където ви е пикника, е Басарка. Не винаги има вода в късното лято. А подът на манастирската църква не е пропаднал, изедници иманяри редовно я прекопават последните поне две години. Когато ходих за пръв път нямаше никакви изкопи нито вътре, нито до лявата стена.
На разклона на пътеката за манастира сигурно сте видели огромния паднал счупен оброчен кръст, един от най-големите, които съм виждал.
А малко по нататък по една пътека под Градището има интересен малък оброчен кръст, но е в закътано място с храсталаци.
цитирайЧешмата над Мало Малово, където ви е пикника, е Басарка. Не винаги има вода в късното лято. А подът на манастирската църква не е пропаднал, изедници иманяри редовно я прекопават последните поне две години. Когато ходих за пръв път нямаше никакви изкопи нито вътре, нито до лявата стена.
На разклона на пътеката за манастира сигурно сте видели огромния паднал счупен оброчен кръст, един от най-големите, които съм виждал.
А малко по нататък по една пътека под Градището има интересен малък оброчен кръст, но е в закътано място с храсталаци.
Като от поглед на птица! :)
цитирай
9.
анонимен -
божествена природа с много незн...
28.06.2012 16:27
28.06.2012 16:27
божествена природа с много незнайни неизвестни на духовното и историческото
цитирай