Стар мерак ми беше да стъпя и в тази планина, и все не сварвах да се включа в есенните екскурзии, провеждани с цел събиране на кестени... Но този път успях да се "класирам" за 4-те почивни дни в края на май, организирани от Ники Николов. Потеглихме с автобус на петричката фирма "Барут" от София в четвъртък рано сутринта, преминахме безпроблемно земетръсния пернишки отсек на магистралата и продължихме на юг покрай Струма, заобикаляйки току-що срутения мост при с. Рибник.
След Петрич се отправихме към Подгорието, където щяхме да се базираме за следващите три дни - в с. Самуилово. Домакин ни беше Вальо Атанасов - Янкиш, като половината група бяхме разпределени в неговата къща за гости, а останалата половина - по други къщи в селото. Точно срещу нашата база е паметникът на Андон Попов - на снимката са водачът ни Ники и Вальо (със синьото яке), а отзад се вижда част от планината Огражден:



Първо се събрахме в градината на ресторанта на Янкиш, като на входа ни посрещнаха с цветя и пита с мед!





Настанихме се по стаите и към 12 ч. се събрахме отново за първия си излет. Поведе ни домакинът Вальо, а целта беше да разгледаме няколко от водопадите на река Камешница, по склона на Беласица над селото. Първо се отбихме в църквата "Успение Богородично", където тъкмо приготвяха курбан, който там правят на Спасовден (а тази година той се падаше на 24 май). Но ние не дочакахме курбана, зовеше ни гората...





Току-що сме излезли от Самуилово:



Минахме покрай известната бяла чешма над селото...



... и покрай едни много екзотични гъби в гората - снимах само тази, която не беше наядена :)



Пътеката ни беше маркирана в зелено, после в синьо, като пресичаше и на моменти съвпадаше с  черния път за заставата Лопово. Вальо ни показваше характерните дървета наоколо: питомните кестени, разните видове явори, както и дугласката ела, чиито иглички миришат на портокал...



Скоро се отбихме вдясно по табела с надпис "към водопада" и се спуснахме по стръмния и хлъзгав склон, като за щастие Вальо бе направил парапети, за които се държахме здраво. Стигнахме под водопада към 13:50 ч. Вальо го беше кръстил  Срамежливеца, тъй като не е далеч от пътя, а е открит едва преди 2-3 години. Висок е 21 м. и сега беше много буен, с красив ореол от водни пръски...





Върнахме се обратно по стръмната пътека до една малка полянка с пейка в гората над Срамежливеца и там направихме почивка с похапка (малко след 2 ч. следобед):



По-насетне Вальо ни поведе по друга пътека към втория (за нас) водопад - гората там беше много дива и примамлива:



Скоро излязохме на пътя и минахме по един мост, след което тръгнахме срещу реката, която палуваше сред склонове, обрасли в здравец.







Към три часа бяхме пред втория водопад, наречен от Вальо Чатала, тъй като основните водни струи са две. В момента обаче водата бе толкова много, че повече приличаше на ветрило:



И хайде пак нагоре през гората!







Там някъде успях да цопна в реката, подхлъзвайки се при пресичането и. Обикновено такива ситуации много ме плашат, но този път ме бе обзело едно такова приятно спокойствие...Фотото беше сухо, пък в топло време прогизналите обувки не са проблем :)



При този водопад бяхме към 15:40 ч. Поради липса на име за себе си го нарекох Терций:



Оттам отново продължихме нагоре...



... по един доста стръмен склон, без пътека...



... и към 16:10 излязохме на чакълестия път за Лопово (около 5 км. преди заставата, според Вальо).



Тръгнахме да се връщаме по пътя, че се ходи по-лесно. Вальо предложи да ни води на още места, но междувременно се беше смрачило и взе да капе, та се отказахме. Но дъждът беше доста кратък. Към 18 ч. се върнахме в Самуилово, като Вальо ни отклони по една друга пътечка и този път не минахме покрай църквата.


Но пък минахме покрай едни много симпатични къщи:





Вечерта се поразходихме още малко из селото и се събрахме на празнична вечеря в двора на домакина ни - на домашни агнешко, салати, ракия и какво ли още не... На плочника в двора бе натрупана пръст и отгоре - запален огън, който правеше влажната вечер топла и уютна. А по-късно около него се завъртяха доста хорца, децата се заеха да го прескачат. и въобще - всички се забавляваха на воля...

Но малко преди полунощ все пак се насочихме към възглавниците, тъй като на другия ден тръгването беше рано. Спахме си сладко на чист въздух (и далеч от Перник!), а на 25 май се събрахме отново в градината за закуска в 7 ч. сутринта. Оттам ни взе една високопроходима "виетнамка" и ни качи по пътя нагоре - първо до Лопово, а после почти до билото, недалеч от прохода Демир Капия. Пътят от заставата нагоре бе жестоко изровен, посипан с камъни и с пропаст от едната страна - цяло чудо беше, че машината успя да мине! Затова когато (към 9:40 ч.) групата се изсипваше ошашавена от каросерията, шофьорът бе отрупан с овации. Само аз не бях качила адреналина, тъй като Ники ми бе предоставил мястото в кабината :)







Първо зърване на връх Радомир:



Поехме към самия ръб на билото, за да огледаме гръцкия пейзаж... но мъглата ни изпревари!



Докато почивахме там за кратко, решихме да променим програмата: по план трябваше да идем до връх Радомир, после да се върнем на запад, да минем през Демир Капия и да стигнем до връх Лозен. Оттам - да се спуснем до с. Ключ, където автобусът на "Барут" да дойде да ни вземе и откара при Янкиш. Но колко лошо щеше да стане времето? Първо се реши само да качим Радомир и да се върнем и слезем пеш по пътя, по който ни извозиха. Имаше 3 дами, които още тук се отказаха да идват с нас и останаха да ни чакат. (но не те са на снимката!).



Докато катерехме стръмния склон на Радомир, за малко облаците се отдръпнаха от езерото Керкини:





Дори наблюдавахме едно малко торнадо на юг:



Поглед назад:



Стръмно!



В 11:15 бяхме на върха - но и мъглата бе полазила заедно с нас! Радомир е кръстен на сина на цар Самуил, цар Гавраил Радомир, и е най-висок в Беласица - 2029 м. Тук съм аз до пирамидата му:


А Ники се зае (по традиция) да ни прави кафе на върха!





Поседнахме на завет в окопа и по южния склон и отново сменихме плана. Тъй като все пак нямаше буря над главите ни, за да не ни е съвсем скъсен преходът, вместо да се върнем обратно, да идем до връх Конгур и оттам да слезем до х. "Беласица", където да извикаме автобуса. Речено - сторено. Ники се обади на трите дами да не ни чакат, а да си слизат сами по маркирания път към Самуилово. И предупреди шофьора на автобуса за новата дестинация.
След кафето и закусчиците се отправихме отново на изток, слязохме на подсичащия черен път и продължихме по него.











Като повървяхме малко по пътя, стигнахме разклона за връх Конгур - няколко души и тук се отказаха да катерят и продължиха напред, а ние тръгнахме по пътеката нагоре.



Езерото Керкини отново се опитва да изплува от мъглата:



Към връх Конгур - тук снимах бодливата тел, опъната някога по гръницата...



Вишката на връх Конгур (1951 м.н.в.):



На върха бяхме в 13:30 ч. Поглед на юг, към Гърция (с изоставените бетонни войнишки сгради под нас):



Моя милост на връх Конгур (но не в окопа!):





Заслизахме в мъглата по маркираната пътека към х. "Конгур":






Докато облакът остана над нас, и цветовете отново станаха ярки:



Пътеката сечеше черния път, докато влезе в гората...





И в 15:25 ч. пристигнахме в х. "Конгур", където почивахме повече от час, на закуски и бири...



Последва още един час спускане през гората със старите кестени до х. "Беласица".





В 17:30 се качихме на нашето барутно возило и се върнахме в Самуилово. Последва вечер №2 с лакомства и танци на двора на Янкиш. И отново - сладък сън...

На третия ден, обаче, сутринта ни изненада неприятно: валеше напоително и облаците бяха окупирали хоризонта отвсякъде... Планът беше да поемем с нашия автобус към с. Смолари в Македония, да видим близкия водопад и оттам да се качим до хижа "Шарена чешма" и да се върнем обратно. Натоварихме се отново в 7:30 в автобуса, на границата към нас се присъедини Лозан - ветеринарен лекар, певец и запален турист от Петрич. Той щеше да ни бъде гид. Македонската гранична полиция ни забави почти цял час, да ни проверява документите, но дъждът продължаваше да вали все така неуморно. И щом стигнахме Смолари, вече се бяхме отказали от мокренето до хижата и обратно - само отидохме до водопада. Тъй като този ден въобще не носех фото, не можах да си го снимам за спомен - затова пък една от нашите активистки, Таня Немска, го е документирала при свое предишно посещение...
А дъждът не спираше и не спираше.... Реши се да се отбием до гр. Струмица и да посетим средновековния Водочки манастир "Св. Леонтий" наблизо. Най-голямата от църквите му е възстановена в пълния си блясък (Таня Немска е снимала и там!)
След това Лозан ни заведе на обяд в с. Ново село, в ресторант "Лебед", който бил много популярен сред петричани - с вкусни и евтини манджи, и където приемат и български пари. Нашите останаха толкова доволни, че Ники дори заплаши, че за вечеря в Самуилово ни се полагат само постни сърми! Там обаче пасувах, тъй като не съм "месарче" :)
И така, след ресторанта потеглихме обратно, този път не ни бавиха на границата, разделихме се с Лозан и се върнахме при Янкиш в три и половина следобед. В българско времето се опитваше да се проясни, но също още валеше. Следобеда прекарахме лежейки, играейки карти и пр. Вечерта най-после спря да вали и се поразходихме из селото, а някои дори отидоха в гората да събират гъби. Направих си две последни снимки от селото:





А това е задният двор на нашата квартира - отзад е Беласица:



И последната вечер в ресторанта на двора мина твърде приятно, заканите за постене бяха забравени и всеки се забавляваше на воля :) Атмосферата в семейния хотел на Вальо е толкова предразполагаща, че всеки, който е бил веднъж при него, ще иска да се върне пак...

Завършекът на тази екскурзия е тук.

Пожелавам Ви да отидете от другата страна на Беласица, на язовири Кеикини на Струма и от там да погледнете планината. Сега се пътува свободно. Тези водопади не са ми познати.
Поздрави,
Коста

Чудесна разходка сте си направили!

Чудесен разказ и много интересни снимки за една прекрасна планина! Който веднъж посети Беласица, обезателно се връща пак!

Водопадите на р.Камешница наистина не са били известни по-рано - първо поради забраната да се скита покрай границата, а после - кой знае? Нали са на стръмен склон, встрани от пътя... А си заслужават!

Долината на р.Камешнища е изключително дива и девствена. Който има вкус към авантюрите, нека се пусне по течението на реката и по нейните притоци. Със сигурност ще излязат наяве никому неизвестни водопади и каскади.
Поздравления за отличното попадение!

Здравейте,
Много се радвам, че сте посетили Беласица и ви е харесало! Пиша ви с въпрос дали можем да качим вашия разказ на Интернет портала за планината www.belasitsa.com. Много ще се радваме вашия разказ да стигне до още повече хора.

Наистина ще е хубаво повечко хора да видят този прекрасен пътепис, но добавете ако може и този за Огражден. Приказно!

Разбира се, че може - радостта е по-голяма, когато е споделена :)

Руми,благодаря ти.За следващия път приготви камера със звукозапис.Ще бъде колоритно.

Чудесна разходка. Може да видите моите два пътеписа- за вр. Радомир и вр. Вежен. Ще напиша още. Ето линк:
http://barin.blog/turizam/2016/04/26/izkachvaneto-na-vryh-radomir.1447609
http://barin.blog/turizam/2016/11/12/izkachvaneto-na-vryh-vejen.1489531