Традиция е в нашата група да празнуваме Лазаровден в с. Елешница. Едно, че си имаме Лазар, за чието здраве и благополучие с охота се събираме да вдигнем наздравица. Друго, че в това село винаги се наслаждаваме на традицията на лазарките. И не на последно място - от селото обикновено отиваме до Елешнишкия манастир, където обядваме и със завидна страст берем млада коприва в огромни количества (първата за сезона). И този месец спазихме традицията и в събота, 7 април, се събрахме на автогара "Изток", взехме автобус 118 и се повозихме до с. Желява. Както обикновено, времето беше меко пролетно и слънчево, с някои бели облачета за украса на небосвода, със суха земя, приятна за разходка и с много пролетни цветя по поляните. Вечерта установих, че през последните 3-4 години съм взимала редовно участие в тези празнични излети, но съм снимала сравнително малко кадри и не съм ги качвала никъде. А си заслужава да си отбележа и илюстрирам въодушевлението от пролетното съживление, символизирано и в евангелския разказ за Лазар. За целта т,ук съм събрала снимки от 2009 г. насам.

Като слезем на последната спирка на автобус 118 в Желява, поемаме пеша за село Елешница и стигаме там за около половин час по черни пътища (комбинирани със съкращаващи пътеки или не). Това е поглед към магистралата малко преди да се влезе в Елешница:



Пресичаме и свежите пшеничне ниви:



В Елешница в един-два двора ни посрещат красивите гороцвети:





Църквата на Елешница:



Една много съсипана къща:



В селото обикновено първо пием кафета в едно заведение и се събираме с тези, които са дошли направо там с автомобилите си. След това отиваме 1-2 улици по-надолу да срещнем лазарките:



Те ходят от двор на двор, играят и пеят - а за нас се спират на самата улица, снимаме се с тях и оставяме по нещо в кошницата им.


















След това се отправяме по шосето към Елешнишкия манастир:



Отдясно под шосето ни примамва Елешнишката река и понякога слизаме на брега и я съзерцаваме...










Скоро стигаме до отбивка с паметник, където расте огромна върба и обикновено от нея си откъсваме клонки за празника Цветница на другия ден:



Скоро след това се отбиваме по тесен път вляво, който вие покрай река Яковищица и води право до манастира. Понякога наоколо пасат свободно кончета:



Река Яковищица:













До манастира стигаме обикновено за час и половина, пътят е много лек и покрай него има 1-2 чешмички. Това е поглед към него откъм реката (слезли сме от пътя):



Там се отбиваме до черквата, която в повечето случаи е отключена за посетители, а след това се качваме на чердака на жилищната сграда да обядваме.



По стената зад пейките на горната снимка обикновено се разхождат гушерчета:



А чешмата под стълбището е с много сладка вода и хубава украса, до която се мъдри схема на маршрута към връх Мургаш, който винаги ме е привличал, но в тази група не съм намерила кандидати да го минем. Дай Боже и това да ми се случи!





Пътеката за връх Мургаш започва зад най-паянтовата сграда в манастирския двор:



Би трябвало да е маркирана - а това е гората в началото и:







Ех, пролет, не мога да ти се нарадвам!



Стълбите към долния двор с църквата:



Църквата "Успение Богородично":





В южната нартика на черквата са запазени части от стари стенописи:









В тази сграда живее охранителят на манастира:



А това е една от моите представи за блаженство:



След час обикновено групата се поразкъсва - някои наблягат на брането на коприва около черквата, други се заседяват с чаши в ръка; някои си тръгват по-рано, а други не бързат... Връщането, общо взето, е по същия път, ако не се броят вариациите с крайречните разходки.  Прибираме се зачервени от слънцето, опиянени от пролетните ухания и със запазени сили за празнуването на Цветница в неделя :)

в постинга си Руми!
Много хубаво, че поддържат традициите си в това селце. Като Видях Елешница отначало помислих, че става въпрос за Елешница до Банско и Добринище :), но по кюстендилските саи на момиченцата си казах, че няма да е там :). И манастира е много интересен и навярно стар.