В деня на националния ни празник, съвпадащ тази година и с Тодоровден, отново сме  голяма група (30 души), събрана от Ники Николов. С наетия от него автобус поемаме сутринта от София по магистрала "Хемус". В местността Зелин преди Ботевград спираме на бензиностанцията на Лукойл за почивка и взимаме местните ни водачи - бившия хижар Веско и приятеля му Илиан. След това минаваме покрай Зелинския манастир и стигаме до голямата сграда на БТК, където изоставяме нашия автобус. Оттам тръгва официалната пътека за х. Рудината, но сега е затрупана със сняг и не влиза в плановете ни.



Поемаме по шосето вляво към местността Стубеля.



Малко преди бившия пионерски лагер: Ники, който цял ден развява националния флаг, ни изчаква на разклона :)



Малко по-нагоре започват да се срещат и табели с надпис "х. Рудината" :)



След час и половина ходене спираме за почивка до чешмата пред въпросния лагер  и малко по-нагоре напускаме пътя и тръгваме по пътеката, "пробита" от двамата ни водачи преди няколко дни.



Времето е доста мрачно, но не много студено. Снегът - сравнително твърд и не труден за газене, но ние вървим в индианска нишка и си стъпваме в стъпките, та почти не го и газим (освен мъжете най-отпред, някои от които са със снегоходки)...



Пътеката е значително по-стръмна от пътя :)









След още час и половина по пътеката спираме отново на почивка, като повечето си утъпкват сняг и посядат за 20-ина минути. Гладните похапват, а централната атракция е топлото кафе, което Ники прави и раздава на всички желаещи. Както сме поуморени от катеренето и подосадени от еднообразния унил зимен пейзаж наоколо, не само живваме, но и вече се чувстваме галеници на съдбата :)



Продължаваме устремно напред, но все пак се съобразяваме с пътните знаци  :)










Наближава един часа и пътеката става почти равна, а слънчо пробива сред облаците.





Вече преваляме билото (на Било планина)...





Поглед надясно от превала - може би това е връх Рудината? Впрочем водачите ни обясняват, че името е каракачанско и означава "пасище"...



Поглед наляво - връх Звездец се подава зад склона:



Малко по-надолу се открива по-голяма част от старопланинското било - връх Звездец най-вдясно, следван от връх Тетевенска баба...



Бабата с увеличение:



Под нас е хижата, зад нея - връх Венеца (а зад него - Араба-Конашкият проход, който буди в мен умиление след прочита на книгата на Милен Русков "Възвишение")... Водачите ни разказват дори епизоди от Освободителната руско-турска война, сочейки върховете и местностите наоколо...



Рано-рано, в три следобед, сме на хижата. Хижарят Митко се е качил от с. Бойковец, за да ни посрещне. Разчистил е пътеки между сградите и е напалил е печките в стаите и в столовата. След като се настаняваме, някои хукват на разходка наоколо в снега - облаците окончателно са отстъпили, слънцето блести и капчуците пеят... Моята компания обаче предпочита да остане край печката и аз решавам да остана с нея, за да не си мокря допълнително краката. Така до вечерта се изтягаме в сладки приказки в стаята.

А към седем часа се събираме в столовата - хижарят ни е сготвил вкусна леща и ошав. Щатният (макар и неплатен) диджей на дружината - Пламен - пуска първата плейлиста за вечерта, съставена изцяло от патриотични химни. Вечеряме в приповдигнат дух, пригласяйки на песните... Следват народни хора, за които е малко тесничко да се развихрим, но все пак ги завъртаме някак между широките пейки. И така нататък - рок, поп, диско, та докато се стигне до българските любими естрадни и хумористични песни... По някое време аз изгубвам интерес към музиката, но компанията като цяло е много въодушевена!

Към полунощ и последните се оттеглят да спят... А неделната утрин е чиста  и ясна! Сещам се, че предния ден съм пропуснала да снимам хижата. Това е поглед към връх Венеца на юг:.



А зад него в далечината се виждат не облаци, а върховете на Рила!



Хижа "Рудината":



Поглед на север - нашата вчерашна пъртина :)



И поглед на югозапад - връх Мургаш най-вдясно:



Закусваме, благодарим сърдечно на хижаря и в 8:30 потегляме надолу към село Бойковец, по маркираната пътека, която първо ни води до извора на река Равна, откъдето впрочем се взима вода за хижата (но предната вечер не ни се наложи да слизаме до него, тъй като Митко беше напълнил доста големи шишета)...





И така нататъкк - през гората, все покрай реката, и все на слънце!







Почивка за хапка - срещу мен са водачите ни Илиан и Веско (в гръб).





Малко преди село Бойковец:



След 3:30 ч. леко ходене се паркираме в известното заведение "Трите секвои":



Там изнасяме столчета и се нареждаме на припек, а Пламен (диджеят) черпи цялата група с греяно вино по случай скоро отминалия си рожден ден:



Към 12:40 поемаме пеш към квартал  "Ябланица" (или "Язовира") на Етрополе, където ще ни чака автобусът. Я, какви звучни махали имали в Бойковец!



Балканът над село Бойковец:



Местният параклис:



За около час минаваме гористия дол...









... и стъпваме на асфалт в упоменатия квартал, където явно се е заселил фен на Гауди:



Подминаваме замръзналия язовир, но пътят не е добре разчистен и продължаваме по него към Етрополе. Минавли сме го почти целия, когато се задава нашият автобус - оказва се обаче, че той няма как да обърне на заснежения път, затова ни качва и връща обратно до язовира, където обръща на площада и подкарва към Етрополе. Шофьорът печели бурните ни овации за умелите маневри по тесните коловози...



В Етрополе се паркираме за обяд в ресторант "Оазис" и към 4 ч. следобед си тръгваме за София - доволни, сити и със зачервени от слънцето лица :)

Направо сте за завиждане!

Ходих в планината Било на 30.12.2011 г. От Бойковец се качих на хижа Рудината през вр. Маняков камък и слязох през река Кобиля. Сутринта в село Бойковец случайно срещнах въпросния хижар Митко, който много добре ме упъти към хижата. Планината Било е прекрасно място и много я обичам. Още веднъж поздрави за прехода.

И аз четох описанието Ви с известна доза завист :) Не бях ходила в този район, а сега още повече ми се ходи :) Нали апетитът идва с яденето :)

Здравейте, с приятели възнамеряваме да отидем тази есен до х. Рудината. Но не знаем, работи ли хижата. Има ли хижар. Моля за информация, ако имате такава на e-mail maja-andonova@abv.bg