Постинг
10.02.2012 16:59 -
Три годечки манастира през зимата
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 6137 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 06.06.2012 17:59
Прочетен: 6137 Коментари: 3 Гласове:
4
Последна промяна: 06.06.2012 17:59
Датата е 29 януари 2012. Тръгваме от центъра на София в 7:30 ч., както винаги с групата на Маша. Дори само възмутително ранното (спрямо сезона) ставане сутринта ме кара вече да се чувствам герой – какво остава за придвижването по заледените софийски улици.. Преди три дни е навалял доста сняг и някои от годечките села са били обявени за "бедстващи", но до неделята официално всички пътища са почистени. Това придава лек авантюристичен привкус на иначе лишената от физически предизвикателства запланирана обиколка на три от манастирите в тоя край.
Отправяме се първо към Драгоман – дотам пътят е напълно почистен. Следва отклонението за Годеч през планината, по заснежен път с много завои, сред гората, навела натежалите от сняг клони от двете ни страни... Абсолютно сами сме на пътя, само по някоя птица прелита от време на време край нас... Малко преди Годеч стигаме село Туден и оттам се отклоняваме на запад по шосето за село Разбоище. Първата ни цел е Букоровският манастир "Св. Георги", до който не сме ходили и само знаем, че трябва да следим за отклонение вляво от пътя. Скоро виждаме табелка с името на манастира и стрелка, сочеща настрани... към абсолютно бяло поле! Изсипваме се от колата, шофьорът остава да ни чака насред шосето. Някъде под снега има черен път и знаем, че по него до манастира се стига за около 20 минути ходене. Закрачваме бодро в индианска нишка в снега, който потъва на около педя под краката ни.
Надяваме се скоро да видим сградите на манастира... Стигаме една долчинка, заобикаляме я, после се промушваме през един трънак... и тъкмо когато из групата се дочуват скептични гласове, че се лутаме напразно, излизаме на черния път – и тук той е идеално покрит от снега, но храстите покрай него са оформили такъв идеален кордон, че го издават. И така, вече уверено крачим напред и скоро зърваме самия манастир.
Там ни посреща учудената баба Цеца, която си е утъпкала пътечка в двора от къщата до главната църква и камбанарията и явно не очаква гости в този сняг.
Влизаме в църквата "Св. Георги"...
Останалите четири залепени за нея църкви са построени съвсем наскоро и още не са подредени и украсени – но са положени върху основите на стари храмове. Край нас припка кучката Шарлота, която имала малки – даваме и някой сандвич. Снимаме и старите кръстове, наредени пред църквите, и се сбогуваме с баба Цеца, която ни кани да посетим святото място на някой от петте патронни празници.
Връщането ни е лесно и бързо – общо посещението ни отнема около час и половина.
Оттам за броени минути стигаме с маршрутката до центъра на село Разбоище и отново оставяме шофьора да ни чака, докато отидем и се върнем до другите два запланувани манастира – Разбоишкия и Чепърлянския. Естествено, и тук не е минавал никой, но снегът не е труден за газене.
Тъй като пътят отново не се вижда под него, правим лек завой, докато налучкаме маркираната пътека през гората. Скоро на склона вляво пред нас виждаме прочутата разбоишка църква "Св. Богородица" – само дето освен нея се белеят толкова много снежни петна, че не се откроява, както в другите сезони.
В краката ни е долината на река Нишава, с жп линията покрай нея, а отдясно се издига Чепън планина.
Слизаме пъргаво до линията, подминаваме сградата на бившага "спирка Разбоище", заобикаляме заключения манастирски двор със стопанските сгради, минаваме мостчето и се качваме по стълбите до черквата.
За съжаление тя също е здраво заключена и можем да я зърнем само отвън. В тази обител никой не пребивава в момента...
След кратка закуска на крак, се отправяме отново към жп линията и продължаваме по нея в посока последната ни цел. Около половин час вървим между релсите, на места около нас се извисяват скали. Небето се изчиства и се показва слънцето, за да направи пейзажа още по-блестящ и контрастен...
Ето я и табелата вдясно за отклонението към Чепърлянския манастир "Св. Петка" - и някаква порутена сграда над нея.
Напускаме линията и скоро се озоваваме на утъпкана пътечка, по която стигаме до манастирския двор.
Тук се дивим на идеално оформените пътеки между сградите и църквата – а скоро виждаме и автора им, Богдан, който живее там сам и се грижи за комплекса. Влиза с нас в църквата и след като запалваме по свещ, ни разказва, че манастирът е построен през 1937 г. от хаджи Андрей Манов, който сънувал как Св. Петка му заръчва това, а по-късно придобил пророчески дар... Освен с интересния разказ, Богдан ни черпи и с шоколадови бонбони :) Снимаме стария кръст насред двора, вадим си вода от кладенеца и скоро се сбогуваме и с този манастир.
Връщаме се обратно до Разбоишкия м-р, стъпвайки в следите си в снега.
Поглед от моста на жп линията към река Нишава:
Щом се изкачваме обратно на склона, в далечината пред нас отново се бялва Чепън планина:
В последната отсечка през гората се радвам на снега...
Така стигаме обратно в с. Разбоище. Цялата ни втора разходка трае около три часа и половина. Колкото и приятна, тя все пак ни е поуморила, поради газенето в снега. Заключението на Маша беше: "само до манастир не бях била пъртина!" Пък и като сме тръгнали рано в неделя, ни се иска и рано да се приберем - затова към 15:30 се изнизваме от селото, без да сме видели човек там, само няколко лаещи песа (предполагаемо гладни)...
На връщане от с. Туден отиваме в Годеч и там си правим кафе-пауза, след което се отправяме към София по прекия път и в 17:30 сме приключили "поклонническата" екскурзия, доволни и със зачервени от слънцето бузи.
Отправяме се първо към Драгоман – дотам пътят е напълно почистен. Следва отклонението за Годеч през планината, по заснежен път с много завои, сред гората, навела натежалите от сняг клони от двете ни страни... Абсолютно сами сме на пътя, само по някоя птица прелита от време на време край нас... Малко преди Годеч стигаме село Туден и оттам се отклоняваме на запад по шосето за село Разбоище. Първата ни цел е Букоровският манастир "Св. Георги", до който не сме ходили и само знаем, че трябва да следим за отклонение вляво от пътя. Скоро виждаме табелка с името на манастира и стрелка, сочеща настрани... към абсолютно бяло поле! Изсипваме се от колата, шофьорът остава да ни чака насред шосето. Някъде под снега има черен път и знаем, че по него до манастира се стига за около 20 минути ходене. Закрачваме бодро в индианска нишка в снега, който потъва на около педя под краката ни.
Надяваме се скоро да видим сградите на манастира... Стигаме една долчинка, заобикаляме я, после се промушваме през един трънак... и тъкмо когато из групата се дочуват скептични гласове, че се лутаме напразно, излизаме на черния път – и тук той е идеално покрит от снега, но храстите покрай него са оформили такъв идеален кордон, че го издават. И така, вече уверено крачим напред и скоро зърваме самия манастир.
Там ни посреща учудената баба Цеца, която си е утъпкала пътечка в двора от къщата до главната църква и камбанарията и явно не очаква гости в този сняг.
Влизаме в църквата "Св. Георги"...
Останалите четири залепени за нея църкви са построени съвсем наскоро и още не са подредени и украсени – но са положени върху основите на стари храмове. Край нас припка кучката Шарлота, която имала малки – даваме и някой сандвич. Снимаме и старите кръстове, наредени пред църквите, и се сбогуваме с баба Цеца, която ни кани да посетим святото място на някой от петте патронни празници.
Връщането ни е лесно и бързо – общо посещението ни отнема около час и половина.
Оттам за броени минути стигаме с маршрутката до центъра на село Разбоище и отново оставяме шофьора да ни чака, докато отидем и се върнем до другите два запланувани манастира – Разбоишкия и Чепърлянския. Естествено, и тук не е минавал никой, но снегът не е труден за газене.
Тъй като пътят отново не се вижда под него, правим лек завой, докато налучкаме маркираната пътека през гората. Скоро на склона вляво пред нас виждаме прочутата разбоишка църква "Св. Богородица" – само дето освен нея се белеят толкова много снежни петна, че не се откроява, както в другите сезони.
В краката ни е долината на река Нишава, с жп линията покрай нея, а отдясно се издига Чепън планина.
Слизаме пъргаво до линията, подминаваме сградата на бившага "спирка Разбоище", заобикаляме заключения манастирски двор със стопанските сгради, минаваме мостчето и се качваме по стълбите до черквата.
За съжаление тя също е здраво заключена и можем да я зърнем само отвън. В тази обител никой не пребивава в момента...
След кратка закуска на крак, се отправяме отново към жп линията и продължаваме по нея в посока последната ни цел. Около половин час вървим между релсите, на места около нас се извисяват скали. Небето се изчиства и се показва слънцето, за да направи пейзажа още по-блестящ и контрастен...
Ето я и табелата вдясно за отклонението към Чепърлянския манастир "Св. Петка" - и някаква порутена сграда над нея.
Напускаме линията и скоро се озоваваме на утъпкана пътечка, по която стигаме до манастирския двор.
Тук се дивим на идеално оформените пътеки между сградите и църквата – а скоро виждаме и автора им, Богдан, който живее там сам и се грижи за комплекса. Влиза с нас в църквата и след като запалваме по свещ, ни разказва, че манастирът е построен през 1937 г. от хаджи Андрей Манов, който сънувал как Св. Петка му заръчва това, а по-късно придобил пророчески дар... Освен с интересния разказ, Богдан ни черпи и с шоколадови бонбони :) Снимаме стария кръст насред двора, вадим си вода от кладенеца и скоро се сбогуваме и с този манастир.
Връщаме се обратно до Разбоишкия м-р, стъпвайки в следите си в снега.
Поглед от моста на жп линията към река Нишава:
Щом се изкачваме обратно на склона, в далечината пред нас отново се бялва Чепън планина:
В последната отсечка през гората се радвам на снега...
Така стигаме обратно в с. Разбоище. Цялата ни втора разходка трае около три часа и половина. Колкото и приятна, тя все пак ни е поуморила, поради газенето в снега. Заключението на Маша беше: "само до манастир не бях била пъртина!" Пък и като сме тръгнали рано в неделя, ни се иска и рано да се приберем - затова към 15:30 се изнизваме от селото, без да сме видели човек там, само няколко лаещи песа (предполагаемо гладни)...
На връщане от с. Туден отиваме в Годеч и там си правим кафе-пауза, след което се отправяме към София по прекия път и в 17:30 сме приключили "поклонническата" екскурзия, доволни и със зачервени от слънцето бузи.
Да си сложим снимка в рамка за всички пр...
ВРЕМЕТО РЕШАВА ВСИЧКО
Книгата е пророчеството на Ерусалим Joha...
ВРЕМЕТО РЕШАВА ВСИЧКО
Книгата е пророчеството на Ерусалим Joha...
Следващ постинг
Предишен постинг
Много интересен"поклоннически" постер! Не е ли малко трудно да обиколиш трите места за един ден? Справили сте се великолепно и най-важното е ,че сте доволни!
цитирай Поздравлния! Тези манастири са в края на Средния Понор, който свърщва при Годеч. Средният Понор има и друго име, Манастирище. На мястото на изгорените от турците манастири гинцките майстори каменорезбари са направили страхотни кръстове. Гробището на с. Завидовци е пълно с такива кръстове, а големите са по местата на унищожените манастири. На снимките се виждат няколко типични гинцки кръстове. Откраднатият от гробището на Гинци и турнат пред мемориала на загиналите от зверствата на тотолитаристите пред НДК е произведение на изкуството.
Да се походи из Манастирище си заслужава. А най-високият връх на Чепън се казва Петровски кръст, защото там на място е правен и издигнат огромен кръст, но без художествена стойност. Само - огромен.
Поздрави,
Коста
цитирайДа се походи из Манастирище си заслужава. А най-високият връх на Чепън се казва Петровски кръст, защото там на място е правен и издигнат огромен кръст, но без художествена стойност. Само - огромен.
Поздрави,
Коста
ентусиастите, снимките и представянето!
Някои от описаните от теб усещания са ми много познати :).
цитирайНякои от описаните от теб усещания са ми много познати :).