Както се оказа, това ми беше последната есенна разходка за 2011. Неделя е, 4 декември и моята група ("Планински звън") има среща на спирката на автобус №3 в "Младост", в девет и нещо сутринта. По настояване на мнозинството се събираме по-късно, а идеята беше да ходим из Плана, и то по маршрут, за който лично бях засичала, че ще ни стигнат светлите часове на деня. Въпреки това "размързеливилите се" настояха да не сме били ходели толкова много, ами да сме идели до Пасарелския манастир, че да сме можели да се излежаваме на слънце.
И така, към 10:30 се изсипваме на моста в с. Долни Пасарел и поемаме по черния път към манастира.



Голяма група сме, разпокъсваме се, скоро се пръсваме по разни пътеки и се щураме малко, включително за да се полюбуваме на Искъра:







Накрая все пак се връщаме на главния (маркиран) път...



...и пристигаме без проблеми при манастира (след около два часа).



Църквата този път е заключена, но не се ядосваме, тъй като сме влизали в нея преди. Разполагаме се на обяд отпред на слънце. Естествено, в този момент аз и другите, на които не им се връща обратно (твърде е кратко!), се наговаряме да продължим по пътеката по склона, да излезем на билото на Лозенската планина и да слезем в село Долни Пасарел, описвайки голяма дъга, къкто сме правили в миналото. Речено-сторено. На всичкото отгоре всички се навиха да дойдат с нас! Тръгнахме в 13:30 и към час и половина драпахме по стръмната пътека, а после се отплеснахме по поляните да берем шипки - просто великолепни бяха!







Като излязохме на билото, видяхме черен път, който отбиваше вляво от нашия - и тъй като това беше и нашата посока, поехме по него. Скоро обаче той взе да се губи в тревите. Най-големите бързаци вече бяха драснали напред, но ние решихме да се върнем и да си хванем маркирания път. Точно по това време слънцето и сивите облаци ни предложиха най-импозантните пейзажи за деня...











Отбивката ни "изяде" половин час и взехме да се чудим дали да не се върнем обратно (за по-бързо). Но обикновено избягваме тази практика и все пак продължихме напред. Постепенно се заоблачи и ярките цветове изчезнаха от кръгозора ни.





А след това започна и да се стъмнява - за да се насладим на залеза зад Витоша пред нас...





Откак се бяхме качили на билото, докато слязохме в селото, минаха 4 часа, с много къси почивки. А последните 30-40 минути ходихме в здрача, повечето наизвадили фенерчета и пр. Тъкмо като се смъкнахме на центъра на с. Долни Пасарел (18:20 ч.), дойде автобусът, за да ни откара обратно в София. Така че се прибрахме достатъчно навреме, въпреки неплануваното замръкване в планината. След няколко дни Орлин от нашата група ми изпрати GPS карта, на която се вижда ясно дъгообразният ни маршрут и вариантът, сечащ го през средата, който щеше да ни скъси ходенето. И наистина, ние видяхме въпросния разклон (вдясно, край гората), но като не си го спомняхме, не посмяхме да тръгнем по него..  Е, сега като си записвам тия подробности, следващия път вече ще знам :) (А между другото  групичката, която се отцепи от нас, е слизала без път през гората и  "по дупе" към Искъра е стигнала в селото един час по-рано!)

.

Много хубава разходка и много хубави снимки! Браво!

Чудесна екскурзия и страхотни снимки!!!И какъв залез...Супер!