Постинг
09.12.2011 16:06 -
Традиционното ни есенно посещение на х. "Тръстена"
В нашата група ("Планински звън") през последните години стана обичайно в края на октомври да се отбиваме до х."Тръстена". И преди есенните излети в района на Искърския пролом ни бяха любими, но сега в добавка имаме възможността да се насладим на малиновото вино, предлагано в хижата. Затова не пропускаме да се отбием там по времето, когато тъкмо е готово :)
Тази неделя (30 октомври) се събрахме 13 дами на Централна гара рано-рано в 7 ч. - но поради връщането към зимното време всъщност бяхме спечелили един час за доспиване. Влакът в 7:35 ни докара сравнително бързо до гара Лакатник, където се натъпкахме в маршрутката за село Лакатник и се качихме над студените утринни мъгли. Щом се "излюпихме" от задушевното транспортно средство, за наша голяма радост се озовахме на слънце и простор - и първо се отбихме да пием кафенца и чайчета в едно кафене-магазин близо до центъра. Към 10 ч. поехме по черния път за хижа "Тръстена" - и веднага се разпръснахме на подгрупички, някои от които минаха тук-там по преки пътеки, а други си караха само по пътя. С мен бе дошла за първи път една приятелка, която не беше правилно екипирана - обувките й градски, драхите й - неудобни за разхвърляне при загряване, а и раница нямаше... Жал ми беше за нея, но тя понесе геройски несгодите и може би ако не се беше поизмъчила, нямаше да вземе насериозно увещанията ми да се екипира - и да се заеме най-после на дело с това впоследствие!
Тук тъкмо сме излезли над селото:
Есенните багри на Балкана - все не мога да им се наситя :)
Щом стигнахме в хижата, се разположихме на обяд на слънце отпред, вдихнахме наздравица за рожденичката Мария, заредихме раниците с бутилки с малиновия еликсир и се застягахме да тръгваме. Тъй като не ни се ходеше обратно, а искахме да слезем през Бов, се стремяхме за хванем един влак в 17:45 и трябваше да побързаме. Хижарят, много точен човек, като ни видя, че не сме баш бързоходна дружина, предложи да ни закара донякъде по пътя и да ни спести поне половин час ходене, за да имаме време спокойно да слезем после до гарата. Така се напълнихме в колата му (на снимката) и се подрусахме 15-ина минути по черния път през гората. Остави ни на един завой когато пътят излезе на открито - благодарихме му от сърце!
Продължихме напред, пътем берейки шипки и глог и наслаждавайки се на красивите гледки във всички посоки...
Тези овчици в двора на една от първите къщи на Бов, покрай която минахме, снимах по молба на моята приятелка, тъй като тя много им се зарадва :)
Този път минахме транзитно през селото - само влязохме за малко в църквата "Възкресеие Христово", която беше отворена:
Слизането до гарата направихме разпръснато - някои по пряка пътека, някои по пътя (пътеката тръгва преди този забележителен завой):
Към пет и нещо бяхме до гарата и имахме време спокойно да си пием чайчетата (като минахме във вечерната сянка, вече не ни се пиеше бира) - още повече, че влакът закъсня с 20-ина минути... При това вагоните бяха от онези старите, замазаните, способни да ни хвърлят в отчаяние... Но ни закараха безаварийно в София, все пак...
Завършвам с едно фото сравнение от този ден - това е дело на човешки ръце:
А това не е дело на човешка ръка :))
Тази неделя (30 октомври) се събрахме 13 дами на Централна гара рано-рано в 7 ч. - но поради връщането към зимното време всъщност бяхме спечелили един час за доспиване. Влакът в 7:35 ни докара сравнително бързо до гара Лакатник, където се натъпкахме в маршрутката за село Лакатник и се качихме над студените утринни мъгли. Щом се "излюпихме" от задушевното транспортно средство, за наша голяма радост се озовахме на слънце и простор - и първо се отбихме да пием кафенца и чайчета в едно кафене-магазин близо до центъра. Към 10 ч. поехме по черния път за хижа "Тръстена" - и веднага се разпръснахме на подгрупички, някои от които минаха тук-там по преки пътеки, а други си караха само по пътя. С мен бе дошла за първи път една приятелка, която не беше правилно екипирана - обувките й градски, драхите й - неудобни за разхвърляне при загряване, а и раница нямаше... Жал ми беше за нея, но тя понесе геройски несгодите и може би ако не се беше поизмъчила, нямаше да вземе насериозно увещанията ми да се екипира - и да се заеме най-после на дело с това впоследствие!
Тук тъкмо сме излезли над селото:
Есенните багри на Балкана - все не мога да им се наситя :)
Щом стигнахме в хижата, се разположихме на обяд на слънце отпред, вдихнахме наздравица за рожденичката Мария, заредихме раниците с бутилки с малиновия еликсир и се застягахме да тръгваме. Тъй като не ни се ходеше обратно, а искахме да слезем през Бов, се стремяхме за хванем един влак в 17:45 и трябваше да побързаме. Хижарят, много точен човек, като ни видя, че не сме баш бързоходна дружина, предложи да ни закара донякъде по пътя и да ни спести поне половин час ходене, за да имаме време спокойно да слезем после до гарата. Така се напълнихме в колата му (на снимката) и се подрусахме 15-ина минути по черния път през гората. Остави ни на един завой когато пътят излезе на открито - благодарихме му от сърце!
Продължихме напред, пътем берейки шипки и глог и наслаждавайки се на красивите гледки във всички посоки...
Тези овчици в двора на една от първите къщи на Бов, покрай която минахме, снимах по молба на моята приятелка, тъй като тя много им се зарадва :)
Този път минахме транзитно през селото - само влязохме за малко в църквата "Възкресеие Христово", която беше отворена:
Слизането до гарата направихме разпръснато - някои по пряка пътека, някои по пътя (пътеката тръгва преди този забележителен завой):
Към пет и нещо бяхме до гарата и имахме време спокойно да си пием чайчетата (като минахме във вечерната сянка, вече не ни се пиеше бира) - още повече, че влакът закъсня с 20-ина минути... При това вагоните бяха от онези старите, замазаните, способни да ни хвърлят в отчаяние... Но ни закараха безаварийно в София, все пак...
Завършвам с едно фото сравнение от този ден - това е дело на човешки ръце:
А това не е дело на човешка ръка :))
Следващ постинг
Предишен постинг
