Постинг
07.12.2011 19:35 -
Разходка до Траянови врата и Момин проход
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 5016 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2012 13:07
Прочетен: 5016 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 26.06.2012 13:07
Тази двудневна екскурзия бе по предложение на Елза и под нейно водачество - особено необходимо за обраслата част от маршрута, която тя беше разучила наскоро. По това време - 1 и 2 октомври 2011 - лятото продължаваше все още :)
Събрахме се 7 души на гарата за влака в 7:35 сутринта, пристигащ към 9 в Немирово: Елза и Данчо, Рени и аз, Ангелина, Таня и Нина.
Щом се изсипахме на самотната гара, пресякохме магистралата и продължихме по шосето към крепостта Траянови врата.
Малко преди нея на един завой снимах компанията пред паметника, отбелязващ победата на цар Самуил над византийския император Василий II през 986 г..
След 15-20 минути стигнахме самата крепост и се разходихме из останките й...
Моя милост насред крепостта.
Без да бързаме особено, потеглихме обратно към паметника и малко по-нататък се отбихме вляво от пътя по маркиран черен път, на моменти преминаващ в пътека, на моменти губещ се в гората - именно там разузването на Елза ни помогна да не се замотаем... Край нас всякакви плодни дръвчета и храсти ни предлагаха урожая си.
След около час стигнахме ловен заслон край реката, с хубава извор с букова вода до него и седнахме да обядваме.
Реката тук образува водоем, който се оказа доста заблатен...
Нашият черен път продължи вече съвсем ясен, на моменти със скалички отстрани...
След по-малко от час излязохме на магистралата и първо вървяхме покрай тази забележителна "китайска" стена с рекламки на рибен ресторант (който се оказа твърде далеч за нас):
След още 20-ина минути ходене покрай магистралата навлязохме в Момин проход и скоро стигнахме туристическата спалня:
В нея ремонтът продължаваше в столовата, но тъй като бяхме единствените гости тази вечер, се настанихме преспокойно, а за вечеря решихме да се разположихм на масата във фоайето на първия етаж. Но тъй като беше още рано, излязохме на разходка - първо пихме кафе край реката, после тръгнахме покрай санаториума и църквата "Св. Пантелеймон":
Срещу нея има някакъв недовършен строеж. Отзад е Рила...
Ние се закатерихме по махалата на склона над параклиса - доста бъз и трънки имаше край пътя...
Поглед назад малко преди залез:
Продължихме нагоре почти до последните къщи на махалата...
Слънцето се показа за последно този ден иззад облаците...
Ставаше късно и тръгнахме обратно - за да заседнем на вечеря с песни и наздравици... Едно от добре известните нам предимства на спалнята е, че в баните й тече минерална вода - така че се къпахме в горещата вода на Момин проход без да се отбиваме в градската баня...
За неделяте имаше няколко варианта за преход, но при вечерната разходка местни хора ни бяха наплашили, че поради откриването на ловния сезон е опасно да се разхождаме пеш далеч от града... Затова решихме да посетим параклиса на билото над махалата "Гьола", из която вече бяхме походили малко. Сутринта не бързахме да излизаме рано - и като минавахме край църквата, този път беше отворена и посетихме службата. След това се заизкачвахме по черния път и за час и половина стигнахме параклиса "Св. Троица" на билото - доста добре поддържан, макар и малко кичозен:
Влязохме в двора и поседяхме там, но самият храм беше заключен...
Таня и Рени почиват в двора...
Гледката към Рила от двора на параклиса:
На слизане първо направихме едно малко ухо и минахме покрай някакво мераклийско заведение, което обаче в момента не работеше:
Попекохме се на слънце, набрахме си шипки и след това се спусхахме от другата страна на хълма и си слязохме в центъра на Момин плоход тъкмо за обяд към 14 часа.
След лежерните наздравици си взехме раниците от спалнята и се качихме на един ранен влак, за да се приберем в София по светло - доволни от екскурзията, която този път бе повече почивка, отколкото юркане :)
Събрахме се 7 души на гарата за влака в 7:35 сутринта, пристигащ към 9 в Немирово: Елза и Данчо, Рени и аз, Ангелина, Таня и Нина.
Щом се изсипахме на самотната гара, пресякохме магистралата и продължихме по шосето към крепостта Траянови врата.
Малко преди нея на един завой снимах компанията пред паметника, отбелязващ победата на цар Самуил над византийския император Василий II през 986 г..
След 15-20 минути стигнахме самата крепост и се разходихме из останките й...
Моя милост насред крепостта.
Без да бързаме особено, потеглихме обратно към паметника и малко по-нататък се отбихме вляво от пътя по маркиран черен път, на моменти преминаващ в пътека, на моменти губещ се в гората - именно там разузването на Елза ни помогна да не се замотаем... Край нас всякакви плодни дръвчета и храсти ни предлагаха урожая си.
След около час стигнахме ловен заслон край реката, с хубава извор с букова вода до него и седнахме да обядваме.
Реката тук образува водоем, който се оказа доста заблатен...
Нашият черен път продължи вече съвсем ясен, на моменти със скалички отстрани...
След по-малко от час излязохме на магистралата и първо вървяхме покрай тази забележителна "китайска" стена с рекламки на рибен ресторант (който се оказа твърде далеч за нас):
След още 20-ина минути ходене покрай магистралата навлязохме в Момин проход и скоро стигнахме туристическата спалня:
В нея ремонтът продължаваше в столовата, но тъй като бяхме единствените гости тази вечер, се настанихме преспокойно, а за вечеря решихме да се разположихм на масата във фоайето на първия етаж. Но тъй като беше още рано, излязохме на разходка - първо пихме кафе край реката, после тръгнахме покрай санаториума и църквата "Св. Пантелеймон":
Срещу нея има някакъв недовършен строеж. Отзад е Рила...
Ние се закатерихме по махалата на склона над параклиса - доста бъз и трънки имаше край пътя...
Поглед назад малко преди залез:
Продължихме нагоре почти до последните къщи на махалата...
Слънцето се показа за последно този ден иззад облаците...
Ставаше късно и тръгнахме обратно - за да заседнем на вечеря с песни и наздравици... Едно от добре известните нам предимства на спалнята е, че в баните й тече минерална вода - така че се къпахме в горещата вода на Момин проход без да се отбиваме в градската баня...
За неделяте имаше няколко варианта за преход, но при вечерната разходка местни хора ни бяха наплашили, че поради откриването на ловния сезон е опасно да се разхождаме пеш далеч от града... Затова решихме да посетим параклиса на билото над махалата "Гьола", из която вече бяхме походили малко. Сутринта не бързахме да излизаме рано - и като минавахме край църквата, този път беше отворена и посетихме службата. След това се заизкачвахме по черния път и за час и половина стигнахме параклиса "Св. Троица" на билото - доста добре поддържан, макар и малко кичозен:
Влязохме в двора и поседяхме там, но самият храм беше заключен...
Таня и Рени почиват в двора...
Гледката към Рила от двора на параклиса:
На слизане първо направихме едно малко ухо и минахме покрай някакво мераклийско заведение, което обаче в момента не работеше:
Попекохме се на слънце, набрахме си шипки и след това се спусхахме от другата страна на хълма и си слязохме в центъра на Момин плоход тъкмо за обяд към 14 часа.
След лежерните наздравици си взехме раниците от спалнята и се качихме на един ранен влак, за да се приберем в София по светло - доволни от екскурзията, която този път бе повече почивка, отколкото юркане :)
Асеновград. Метоха. Последното дихание н...
Никулска черква
За куманските имена на българските реки ...
Никулска черква
За куманските имена на българските реки ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
