Постинг
28.10.2011 13:09 -
Изкачване на връх Любаш
Датата е 15 октомври 2011, събота. Чуден есенен ден, след внезапната зима от предната седмица. Впрочем и на следващия ден - неделя, 16 октомври, настана зима - тогава не знаех да се радвам ли на хубавия сняг на Витоша, или да тъжа, че покрива зелените още листа на дърветата... Но съботата напълно ми отговаряше на пристрастията към есента... Групата беше заформена две седмици предварително, но след това водаччът Ники беше решил да приеме още хора и така се намери място и за мен, в "предпоследния" момент. Общо бяхме около 37 души, разпределени в две маршрутки, и сутринта малко след осем потеглихме от центъра на София към трънския край. Минахме през Божурище по един живописен и празен планински път. до Брезник, където спряхме да пием кафе. След това ни превозиха до с. Лялинци, откъдето се изсипахме от топлите коли и полазихме баира.
Полекичка набирахме височина, радвайки се на разчупените пейзажи, а в непосредствена близост се извисяваше връх Стража, по-известен като Парамун - съседната планина на запад от "нашата".
Изкачването има два стръмни участъка и малко равно между тях. Първото катерене ни доведе до "Кръста" - на снимката долу са Таня, Маша и Рени.
По равното минахме покрай някои доста пакостливи бодливи храстис, за да не забравим, че се намираме в трънския край... Утешавахме се с бране на шипки, трънки и глог.
Под нас - село Лялинци и язовира му.
Групата на върха - Ники ни черпи с ракия и мезе, и въобще не бързахме да слизаме при хубавото време (без вятър) и лежерните панорами. Общо изкачването ни отне два часа.
Връх Любаш (1398 м).
Все пак след почивката заслизахме надолу - не по същия път, а към с. Ребро, където щяха да ни чакат нашите бусчета.
Появилите се облачета нашариха още повече картините около нас...
Връх Тумба от съседната на изток планина Черна гора - а отзад в облаците е и Витоша.
Почти до с. Ребро - слизането продължи малко повече от час.
След като се натоварихме на возилата, отидохме отново да уважим Парамунското ханче - и меко казано, го препълнихме! Ядене, пиене и пазаруване за всеки според предпочитанията - и хайде обратно.
На връщане отново спряхме в Брезник и разгледахме реставрираната черква "Св. Петка" в центъра - малко снимки от двора й:
Последна спирка ни беше изворът с "желязна" вода над Брезник, където се наредихме на опашка пред слабото чучурче, за да си напълним непрозрачни шишета с лековитата вода. На табелата долу е описано минералното съдържание и приложението на водата. Мога само да отбележа, че ако не се стабилизира, за по-малко от два дни помътнява. Аз например смятах да я пия 3-4 дни и вечерта не ми се търсеше аптека за витамин C, но в понеделник сутринта се разочаровах от вида й и не посмях да я пия повече. Между другото, вкусът е доста неприятен, така че половината група се отказа да си налива само като я опита на място :)
Полекичка набирахме височина, радвайки се на разчупените пейзажи, а в непосредствена близост се извисяваше връх Стража, по-известен като Парамун - съседната планина на запад от "нашата".
Изкачването има два стръмни участъка и малко равно между тях. Първото катерене ни доведе до "Кръста" - на снимката долу са Таня, Маша и Рени.
По равното минахме покрай някои доста пакостливи бодливи храстис, за да не забравим, че се намираме в трънския край... Утешавахме се с бране на шипки, трънки и глог.
Под нас - село Лялинци и язовира му.
Групата на върха - Ники ни черпи с ракия и мезе, и въобще не бързахме да слизаме при хубавото време (без вятър) и лежерните панорами. Общо изкачването ни отне два часа.
Връх Любаш (1398 м).
Все пак след почивката заслизахме надолу - не по същия път, а към с. Ребро, където щяха да ни чакат нашите бусчета.
Появилите се облачета нашариха още повече картините около нас...
Връх Тумба от съседната на изток планина Черна гора - а отзад в облаците е и Витоша.
Почти до с. Ребро - слизането продължи малко повече от час.
След като се натоварихме на возилата, отидохме отново да уважим Парамунското ханче - и меко казано, го препълнихме! Ядене, пиене и пазаруване за всеки според предпочитанията - и хайде обратно.
На връщане отново спряхме в Брезник и разгледахме реставрираната черква "Св. Петка" в центъра - малко снимки от двора й:
Последна спирка ни беше изворът с "желязна" вода над Брезник, където се наредихме на опашка пред слабото чучурче, за да си напълним непрозрачни шишета с лековитата вода. На табелата долу е описано минералното съдържание и приложението на водата. Мога само да отбележа, че ако не се стабилизира, за по-малко от два дни помътнява. Аз например смятах да я пия 3-4 дни и вечерта не ми се търсеше аптека за витамин C, но в понеделник сутринта се разочаровах от вида й и не посмях да я пия повече. Между другото, вкусът е доста неприятен, така че половината група се отказа да си налива само като я опита на място :)
Това е „Колата призрак“ от войната в Юго...
СТРАНИТЕ-ПРИМАТИ ИСКАТ ДА УНИЩОЖАТ СВЕТО...
ОФИЦЕРИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА РАДЕВ ...
СТРАНИТЕ-ПРИМАТИ ИСКАТ ДА УНИЩОЖАТ СВЕТО...
ОФИЦЕРИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА РАДЕВ ...
теб да ни показва места, които човек няма как да види, ако не се е запътил специално към тях. А иначе Любаш планина ми направи много приятно впечатление на път към Трънско.
цитирай