Постинг
04.10.2016 10:44 -
Вечният град: Част VI - Колизеумът и Палатинският хълм
Колизеумът (на латински: Colosseum) е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан между 70 и 72 г. и завършен през 80 г. от Тит, като някои допълнителни промени са направени по времето на Домициан (81-96 г.).
С възможност да побере 50 хил. зрители, Колизеумът е използван за гладиаторски борби, както и за други зрелища, като имитации на морски битки, лов на животни, екзекуции, възстановки на битки и драми с митологични сюжети. През Ранното Средновековие сградата престава да се използва за представления, а по-късно служи за различни нужди – жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление, кариера и дори християнски храм.
Макар че в наши дни е частично разрушен от земетресения и извличане на каменни блокове, Колизеумът остава един от главните символи на Римската империя и нейните инженерни постижения. Той е сред най-популярните туристически забележителности на град Рим и продължава да бъде свързан с Римокатолическата църква, като ежегодно на Разпети петък папата води факелно шествие, започващо в района на древната арена.
Наричан Амфитеатър на Флавиите (Amphitheatrum Flavium) или също Амфитеатър на Цезарите (Amphitheatrum Caesareum), Колизеумът е построен от Флавиите в началото на първи век като подарък към римските граждани, почти на мястото на предишната резиденция на Нерон. Той се издига близо до двореца на Нерон – „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колосео му е било дадено към VIII в. заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол – бога на Слънцето, като е добавена подходяща слънчева корона. След това е съборена, за да бъде използван бронзът, от който е направена, и днес е запазен само нейният постамент.
В амфитеатъра – по начало римско откритие, са провеждани игри, включително битки между животни (venationes), убиване на затворници от животни и други екзекуции (noxii), военноморски войни (naumachiae, чрез наводняване на арената) и битки между гладиатори (munera). Изчислено е, че около 500 000 души са загинали в тези игри. Богатите са задължени по закон, а и според очакванията на народа да организират игри, както и да печелят благосклонността на гражданите. Организацията на зрелищата, която включва и разходите по тях, е обществен въпрос и се регулира от множество закони.
Говори се, че най-зрелищните стадиони и развлекателни съоръжения на света са повлияни от конструкцията на Колизеума. Местата за сядане (cavea) са разделени на няколко части. Подиумът (podium) е предназначен за римските сенатори. Ложата на императора, направена изцяло от мрамор, също е в тази част. Над подиума се намира maenianum primum - част, предвидена за останалите римски аристократи, които не участват в сената. Третото ниво, maenianum secundum, е разделено на три подчасти. Най-ниската (immum) е за богати граждани, докато най-високата (summum) – за бедни. Третата, дървена част (maenianum secundum in legneis), е най-горе, построена от Домициан, пригодена за „жени от най-нисък клас“. Вътре местата за сядане (cavea), изградени изцяло от травертин, сега са почти загубени. Част от пода на арената е зидан, а другата част е направена от дърво. Има мраморни украшения около подиума, по коридорите (vomitoria) и може би на нишите до главните входове на арената.
Днес от първоначалната сграда е останала северната част на външната стена, заедно с 31 от оригиналните 80 входа, както и частта от сградата, която е между фасадата и вътрешната подпорна стена на горната колонада. На практика е съхранен целият скелет на сградата между вътрешната стена и арената, т.е. обграждащата и радиалната стена, на която се крепят местата за сядане (cavea) с мраморните седалки. Значителна част от площада също е запазена.
Внушителността на Колизеума смайва дори днес. През 2000 г. в Италия се провеждат протести срещу прилагането на смъртното наказание в целия свят. Някои от демонстрациите са направени пред амфитеатъра. През следващите години като жест срещу наказанието, местните власти сменят цвета на нощното осветление на Колизеума от бяло в златно всеки път, когато някой осъден на смърт е помилван или освободен, както и при премахването на смъртното наказание в някоя страна.
Палатинският хълм е мястото, откъдето е започнала историята на Рим. Според легендата Евандър, син на Хермес и нимфата Никострата (почитана в Древен Рим като Кармента) още преди Троянската война основава аркадската колония Пала?нтеум (Палантий) на хълма, по-късно наречен Палатин. В подножието на хълма е пещерата Луперкал, където е живяла вълчицата, отгледала основателите на Рим - близнаците Ромул и Рем. Когато братята решават да основат град на мястото, където са отгледани, търсейки знамение от боговете, Рем отива на хълма Авентин, а Ромул избира Палатинския хълм. И двамата братя получават знамения и въпреки че това на Ромул е по-силно, избухва кавга, в която Рем пада убит. Така Ромул основава град, който носи неговото име (лат. Roma) на хълма Палатин.
Много векове наред римляните избират Палатин като място за живеене, защото е близо до Форума, но тъй като се намира на по-високо, той е далече от блатата, от жегите и от шума на тълпите и на пазарите.
Оттук се вижда и Циркус Максимус - най-голямата арена в древния свят. Разположена е в долината между хълмовете Авентин и Палатин. Мястото е използвано за обществени игри от етруските крале на Рим. Първите игри се провеждат по времето на Тарквиний Приск, първия етруски управник на Рим. По-късно Циркусът е бил място за игри и фестивали, повлияни от гърците през II в. пр.н.е.. За да удовлетвори изискванията на римляните за масови забавления, Юлий Цезар разширява Циркуса около 50 г. пр.н.е., след което пистата става с дължина приблизително 600 м и 225 м ширина и е побирал около 250 000 зрители (много повече, разбира се, са можели да гледат игрите правостоящи или застанали на съседните хълмове).
Но да се върнем към Палатина. Император Август построява тук новия си дворец, защото е искал да живее на същото място, където е живял и Ромул. Идеята харесва и на следващите императори, които построяват на хълма великолепни и грандиозни резиденции. Хълмът става постепенно един цял, огромен дворец.
В днешни дни на хълма не липсват и модернистичните изяви на изобразителното изкуство.
След падането на Западната Римска империя много царе и императори отиват да живеят в сградите на Палатин. Едва през X в. от н. е. те биват изоставени и от богатите сгради са плячкосани мраморите и строителните елементи и материали, в резултат на което постепенно те се разрушават. През следващите 500 години тук се издигат няколко църкви и манастири.
През 1550 г. кардинал Александър Фарнезе (който става впоследствие папа под името Павел III) купува Палатинския хълм и построява великолепна вила, заобиколена с градина с екзотични дървета, цветя и растения, един вид ботаническа градина - Орти Фарнезиани. Археологическите разкопки започват след около 200 години. Археолозите решават да не пипат вилата на Александър Фарнезе и градината, въпреки че под тях се намират останките от двореца на император Тиберий (Домус Тибериана).
От панорамната тераса в източния край на Палатина се открива великолепна гледка към Римския форум, Колизеума и центъра на града.
Тъкмо от високата тераса си проличава колко мащабно е било развитието на древния Рим.
Обратно долу при Форума, от Via Sacra се вижда грандиозният монумент Виториано, който ще разгледаме малко по-късно.
Последна разходка из руините на Римския форум.
Вече извън Римския форум, край широкия булевард Via dei Fori Imperiali, оформен по времето на Мусолини, в северозападна посока се изрежда серия от отделни форуми, кой от кой по-внушителен. Наричат се Императорски форуми и са строени между 46 г. пр.н.е. и 113 г. от н.е. Имат обществена, религиозна, икономическа, политическа и историческа значимост както за Римската република, така и за Римската империя. Първият построен форум е този на Цезар, а най–големият и най–добре запазеният е форумът на Траян. Тук са също форумите на Веспасиан, на Август и на Нерва.
Булевардът отвежда направо при пл. Венеция с гигантския Олтар на Родината - най-високата точка в Рим. Но за него ще стане дума по-нататък.
Следва: Част VII - Виториано и Капитолия
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
С възможност да побере 50 хил. зрители, Колизеумът е използван за гладиаторски борби, както и за други зрелища, като имитации на морски битки, лов на животни, екзекуции, възстановки на битки и драми с митологични сюжети. През Ранното Средновековие сградата престава да се използва за представления, а по-късно служи за различни нужди – жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление, кариера и дори християнски храм.
Макар че в наши дни е частично разрушен от земетресения и извличане на каменни блокове, Колизеумът остава един от главните символи на Римската империя и нейните инженерни постижения. Той е сред най-популярните туристически забележителности на град Рим и продължава да бъде свързан с Римокатолическата църква, като ежегодно на Разпети петък папата води факелно шествие, започващо в района на древната арена.
Наричан Амфитеатър на Флавиите (Amphitheatrum Flavium) или също Амфитеатър на Цезарите (Amphitheatrum Caesareum), Колизеумът е построен от Флавиите в началото на първи век като подарък към римските граждани, почти на мястото на предишната резиденция на Нерон. Той се издига близо до двореца на Нерон – „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колосео му е било дадено към VIII в. заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол – бога на Слънцето, като е добавена подходяща слънчева корона. След това е съборена, за да бъде използван бронзът, от който е направена, и днес е запазен само нейният постамент.
В амфитеатъра – по начало римско откритие, са провеждани игри, включително битки между животни (venationes), убиване на затворници от животни и други екзекуции (noxii), военноморски войни (naumachiae, чрез наводняване на арената) и битки между гладиатори (munera). Изчислено е, че около 500 000 души са загинали в тези игри. Богатите са задължени по закон, а и според очакванията на народа да организират игри, както и да печелят благосклонността на гражданите. Организацията на зрелищата, която включва и разходите по тях, е обществен въпрос и се регулира от множество закони.
Говори се, че най-зрелищните стадиони и развлекателни съоръжения на света са повлияни от конструкцията на Колизеума. Местата за сядане (cavea) са разделени на няколко части. Подиумът (podium) е предназначен за римските сенатори. Ложата на императора, направена изцяло от мрамор, също е в тази част. Над подиума се намира maenianum primum - част, предвидена за останалите римски аристократи, които не участват в сената. Третото ниво, maenianum secundum, е разделено на три подчасти. Най-ниската (immum) е за богати граждани, докато най-високата (summum) – за бедни. Третата, дървена част (maenianum secundum in legneis), е най-горе, построена от Домициан, пригодена за „жени от най-нисък клас“. Вътре местата за сядане (cavea), изградени изцяло от травертин, сега са почти загубени. Част от пода на арената е зидан, а другата част е направена от дърво. Има мраморни украшения около подиума, по коридорите (vomitoria) и може би на нишите до главните входове на арената.
Днес от първоначалната сграда е останала северната част на външната стена, заедно с 31 от оригиналните 80 входа, както и частта от сградата, която е между фасадата и вътрешната подпорна стена на горната колонада. На практика е съхранен целият скелет на сградата между вътрешната стена и арената, т.е. обграждащата и радиалната стена, на която се крепят местата за сядане (cavea) с мраморните седалки. Значителна част от площада също е запазена.
Внушителността на Колизеума смайва дори днес. През 2000 г. в Италия се провеждат протести срещу прилагането на смъртното наказание в целия свят. Някои от демонстрациите са направени пред амфитеатъра. През следващите години като жест срещу наказанието, местните власти сменят цвета на нощното осветление на Колизеума от бяло в златно всеки път, когато някой осъден на смърт е помилван или освободен, както и при премахването на смъртното наказание в някоя страна.
Палатинският хълм е мястото, откъдето е започнала историята на Рим. Според легендата Евандър, син на Хермес и нимфата Никострата (почитана в Древен Рим като Кармента) още преди Троянската война основава аркадската колония Пала?нтеум (Палантий) на хълма, по-късно наречен Палатин. В подножието на хълма е пещерата Луперкал, където е живяла вълчицата, отгледала основателите на Рим - близнаците Ромул и Рем. Когато братята решават да основат град на мястото, където са отгледани, търсейки знамение от боговете, Рем отива на хълма Авентин, а Ромул избира Палатинския хълм. И двамата братя получават знамения и въпреки че това на Ромул е по-силно, избухва кавга, в която Рем пада убит. Така Ромул основава град, който носи неговото име (лат. Roma) на хълма Палатин.
Много векове наред римляните избират Палатин като място за живеене, защото е близо до Форума, но тъй като се намира на по-високо, той е далече от блатата, от жегите и от шума на тълпите и на пазарите.
Оттук се вижда и Циркус Максимус - най-голямата арена в древния свят. Разположена е в долината между хълмовете Авентин и Палатин. Мястото е използвано за обществени игри от етруските крале на Рим. Първите игри се провеждат по времето на Тарквиний Приск, първия етруски управник на Рим. По-късно Циркусът е бил място за игри и фестивали, повлияни от гърците през II в. пр.н.е.. За да удовлетвори изискванията на римляните за масови забавления, Юлий Цезар разширява Циркуса около 50 г. пр.н.е., след което пистата става с дължина приблизително 600 м и 225 м ширина и е побирал около 250 000 зрители (много повече, разбира се, са можели да гледат игрите правостоящи или застанали на съседните хълмове).
Но да се върнем към Палатина. Император Август построява тук новия си дворец, защото е искал да живее на същото място, където е живял и Ромул. Идеята харесва и на следващите императори, които построяват на хълма великолепни и грандиозни резиденции. Хълмът става постепенно един цял, огромен дворец.
В днешни дни на хълма не липсват и модернистичните изяви на изобразителното изкуство.
След падането на Западната Римска империя много царе и императори отиват да живеят в сградите на Палатин. Едва през X в. от н. е. те биват изоставени и от богатите сгради са плячкосани мраморите и строителните елементи и материали, в резултат на което постепенно те се разрушават. През следващите 500 години тук се издигат няколко църкви и манастири.
През 1550 г. кардинал Александър Фарнезе (който става впоследствие папа под името Павел III) купува Палатинския хълм и построява великолепна вила, заобиколена с градина с екзотични дървета, цветя и растения, един вид ботаническа градина - Орти Фарнезиани. Археологическите разкопки започват след около 200 години. Археолозите решават да не пипат вилата на Александър Фарнезе и градината, въпреки че под тях се намират останките от двореца на император Тиберий (Домус Тибериана).
От панорамната тераса в източния край на Палатина се открива великолепна гледка към Римския форум, Колизеума и центъра на града.
Тъкмо от високата тераса си проличава колко мащабно е било развитието на древния Рим.
Обратно долу при Форума, от Via Sacra се вижда грандиозният монумент Виториано, който ще разгледаме малко по-късно.
Последна разходка из руините на Римския форум.
Вече извън Римския форум, край широкия булевард Via dei Fori Imperiali, оформен по времето на Мусолини, в северозападна посока се изрежда серия от отделни форуми, кой от кой по-внушителен. Наричат се Императорски форуми и са строени между 46 г. пр.н.е. и 113 г. от н.е. Имат обществена, религиозна, икономическа, политическа и историческа значимост както за Римската република, така и за Римската империя. Първият построен форум е този на Цезар, а най–големият и най–добре запазеният е форумът на Траян. Тук са също форумите на Веспасиан, на Август и на Нерва.
Булевардът отвежда направо при пл. Венеция с гигантския Олтар на Родината - най-високата точка в Рим. Но за него ще стане дума по-нататък.
Следва: Част VII - Виториано и Капитолия
[МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ]
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 11390
Блогрол
1. Asthfghl @ DreamWidth
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
2. Моите пътешествия
3. Псевдонауките
4. [Театър на Мечтите]
5. Научният метод
6. Блоголунатизъм
7. Логически грешки
8. Формуляр за рИване
9. [Дриймвил в LJ]
10. Постинги в TP
11. Нашата дискусия
12. Истинският дебат
13. Нормалният дебат
14. История без край IV
15. Струнната теория
16. Някои цитати
17. Лаб. Сънна Апнея
18. Готвенето = страст
19. Политика на модерация
