Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2016 12:10 - Пролетна обиколка на Малкия Понор
Автор: rumyeah Категория: Туризъм   
Прочетен: 4596 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Тази пролет успях да посетя още един дял на Западния Балкан, за който мечтаех - Южния (или Малък) Понор, наричан някога Манастирище. Първия преход направих сама, с ценните напътствия на Коста - тогава тръгнах от спирка Завидовци на шосето между Бучин проход и Искрец, качих се до билото на планината и слязох в Брезе. Втория път (3 април), вече с двама приятели - Сашо и Таня, тръгнахме по същия начин, т.е. качихме се по най-западния рид, после походихме по билото на изток и слязохме пак на юг, но по третия, най-източния рид, до спирка Цъфти трън на същото шосе. Голямо улеснение в случая е наличието на автобус от гара София Север до Искрец (през Бучин проход) - ползвахме го и в двете посоки.

И в двата неделни дни времето бе топло и ясно, като първия път имаше остатъци от сняг, а цветята едва се показваха сред ланските треви. Билата на Берковската планина, Козница и Средния Понор бяха заснежени и доста примамливи за окото. Втория път всички плодни дръвчета бяха избухнали в цвят, а снегът бе останал само по Комовете. Ходенето из тази планина ми се стори много приятно, качването по ридовете от юг на север е плавно, по черни пътища, които в случая бяха сухи и безлюдни. Само птичите песни огласяха околността...

Тук ще илюстрирам втория маршрут и само ще допълня с 2-3 снимки от първия. В началото от спирка Завидовци се тръгва назад по шосето (на запад) и след около 200 м. се хваща черен път в северна посока. Той се разклонява, минавайки край разни вили, повечето от които в момента не даваха признаци на живот. Следвайки gps-а, първия път избрах най-прекия маршрут, но се задъних в двор, от който се изнизах сред лая на 1-2 кучета; втория път, за да не карам приятелите си да прескачат плет, уж взехме обиколния път, но накрая пак трябваше да минем през дворовете - и след около половин час (от слизането от автобуса) се озовахме пред един великолепен дъб:

image

Зад него, вече почти подпрян от дебелия ствол, се "криеше" първият оброчен кръст по нашия машрут:

image

Малко по-нагоре има разклон, на който взехме левия път и продължихме плавно да изкачваме рида в посока север-северозапад, през борова гора и после покрай бивши махали с доста овошки край пътя:

image

image

Радвахме се на цветенцата, аз си похапвах живовлек и глухарчета, имаше и див лук...

image

image

image

image

След около час и 45 мин. стигнахме кръстопътя с двете постройки - на някогашното училище на Завидовци и спомагателната къща до него, впоследствие превърната в ловен заслон:

image

Край пътя малко на юг от споменатите сгради намерих втория оброчен кръст, обрасъл с шипки и други храсти:

image

Върнахме се до "заслона" и малко зад него, на север, пък се "криеше" следващият кръст - също в плен на бодливите храсти...

image

Следващата ни отбивка на север бяха красивите скали, които според Коста някога са били тракийско светилище:

image

image

Гледките от скалите бяха великолепни - поглед на юг, откъдето идвахме:

image

Поглед на югозапад, към Годечката котловина и веригата на Чепън зад нея:

image

Поглед на север към "нашето" било:

image

И поглед на югоизток към дола, зад който е средният рид на тази планина, където е било село Манастирище:

image

После продължихме по пътя на север, покрай още малко скали...

image

Половин час след скалите излязохме на главния черен път, който идва от запад, от шосето за Петрохан - по него поехме на изток, хоризонтално. След 10 мин. той завива наляво и обикаля от север билото; напуснахме го и продължихме на изток по пътя, който води към село Манастирище.

image

След още 10 минути напуснахме и този път и хванахме един затревен нагоре (на север), с 1-2 серпентини, и по него за около 20 минути излязохме на билото на Малкия Понор. Общо от шосето дотук бяха минали 3:15 ч. Отново ни се разкриха гледки във всички посоки - на северозапад, вероятно с връх Бандерата на преден план:

image

На север се белееха Комовете и билото на дела Козница. Виждаше се ясно и ТВ кулата на връх Зелена глава, но апаратчето ми е твърде немощно, за да я "улови".  Двете снимки по-долу са снимани през от 2 седмици...

image

image

По билото на Козница този път не беше останал никакъв сняг, също и по Средния Понор (в десния край на снимката):

image

По билото вървяхме общо около час, от запад към изток, като минахме през върховете Попова могила (1305 м) и Белия камък (1330 м) и през цялото време се любувахме на хоризонтите (а аз се прехласвах по Средния Понор пред нас вляво). Минзухарите почти бяха преминали, но имаше всякакви други цветя - най-големите бяха тези "котенца":

image

image

Това е ридът Бърдо пред нас вдясно (на югоизток) - по него слязохме после:

image

Ето го и Средният Понор, с две седмици разлика в кадрите:

image

image

По някое време поседнахме в тревата за обяд, за половин час. Над главите ни се изви орел; ръцете ми бяха омазани със сок от грейпфрут и не успях да го снимам - но съзерцанието на величествения му полет още повече увеличи еуфорията ми...

image

Докато вървяхме на изток, Средният понор приближаваше, показаха се някои от махалите на Брезе долу, а плавният път за с. Зимевица просто ме мамеше...

image

Последни метри преди да слезем от билото - пред нас са връх Лупова глава и препасниците над махала Добравица. Вдясно (макар и бледа) се вижда скалната "омега" до водопад Добравишка Скакля, където бяхме с Коста преди седмица:

image

Като слязохме от билото, продължихме на юг, вече по главен черен път (идещ от север)  - към махала Бърдо. Тук отново навсякъде цъфтяха плодни дръвчета.

image

Ето я пак скалната "омега", мярната между дърветата отляво:

image

image

Пролетната идилия беше пълна...

image

На картата на bgmountains имаше два отбелязани кръста в махала Бърдо - единия го намерих, макар и така обрасъл, че едвам се минаваше през шубрака. Другият трябваше да е на една полянка съвсем близо до пътя, но липсваше - според мен е бил отнесен...

image

Продължихме си по пътя надолу, подминавайки отклонението вляво (и леко нагоре) за връх Кукла; това е следващата махала, също живописна:

image

Надолу се разбързахме, като последната отсечка беше по-стръмна, през борова гора - нам напуснахме главния път, който обикаля по-плавно отдясно. Общо слизането от билото до шосето на Цъфти трън ни отне час и 45 минути:

image

Така целият ни излет продължи 6:30 часа, като автобусът дойде към 16:30 ч. и ни откара директно в София. Тъй като беше хем топло, хем рано (а на спирката на Цъфти трън магазинът отдавна не работи), преди да се разотидем, с моята компания седнахме на по бира - с цел хидратиране, тъй като опиянението си го имахме още от планината :)





Гласувай:
6



1. planinitenabulgaria - Здравей, Руми, Христос воскресе!
02.05.2016 15:30
Ще снимаме с Георги Чараклиев кръстовете по Завидовци и те моля за кратка информация:
До страдата на училището, вече развалина, на колко метра на юг и в близост до път ли е вторият кръст, а също така на север от сградата пак на колко метра и по път ли се върви до третия кръст. Непременно ще трябва да намеря кръстовете, а когато съм в планината времето ми е по минути.
Поканата за обход на два от Големите понори и пресичане на следващите два остава, кагато можеш.
Поздрави,
Коста
цитирай
2. rumyeah - Воистина воскресе :)
03.05.2016 17:36
И двата кръста са на около 60 метра от съответните сгради, пратих ти писмо със снимка на картата :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 836754
Постинги: 93
Коментари: 204
Гласове: 548
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031