Последните два-три сезона започнах да опознавам Софийската, Малата и Големата планини и се радвах на всяка гледка към величествения Мургаш. Тази есен успях да го посетя за втори път, от с. Желява, но не можах да му се нагледам - сутринта имаше мъгла, която се вдигна чак като бяхме наближили хижа "Мургаш". От върха се насладихме на есенно шарената близка околност, а после, когато отново се отдалечихме, новодошлите облаци скриха първенеца... Та тогава си наумих да отида един ден специално до връх Готен, откъдето да видя Мургаш подобаващо.

Дори се намери и компания за тази ми разходкав неделя, 15.11.2015 т  - четирима души поехме от крайната спирка на автобусите в Бухово в 9:25 сутринта. Няколко пъти бях тръгвала оттам по пътя нагоре покрай река Буовщица - след 15 мин. се стига до разклон с чешма. Основният път тръгва вляво и нагоре - по него бях ходила и до манастира "Св. Архангел Михаил", и до Готен, и към хижа Мургаш. Този път обаче исках да вземем пряката пътека, която за мое улеснение бе отбелязана и на картата bgmountains.org, с която си помагам чрез gps-а на телефона. Затова продължихме напред срещу течението на реката и след 5 минути напуснахме дерето и хванахме пътеката, качваща по западната му страна. На места тя е полегата, на места стръмна, основно минава през поляни, покрай много шипки и едър глог - но е права като конец и извежда точно на върха!
Като набрахме височина, под нас се показа маранята на Софийското поле, а на хоризонта - Витоша:



Малко по-нагоре за първи път зърнах моя "любимец" - Мургаш!



А отпред е връх Готен, на който миналото лято построиха голяма антена:



За 2 часа и 5 минути стигнахме върха - ето любимата ми гледка на изток-североизток, към Мургаш, заради която бях тръгнала:





Времето бе топло и слънчево, но за съжаление горите в планината вече бяха смъкнали пищните си есенни наметки...



Част от групата пред върха (1295 м.) - Маги, Ицо и аз:



А триангулачната точка е зад антената, но вътре в заграждението...



След като се нагледахме и наснимахме, малко преди 12 ч. поехме по пътя на запад, който скоро излезе на основния билен път, и си продължихме по него. Няколко пъти  вдясно се показваха върховете Чукава и Козница, тук съм ги снимала на фона на един ярък глог:


След около час си харесахме една полянка и се разположихме да обядваме на топлата все още земя. След още един час продължихме напред, на запад, скоро пътят подсече вр. Баланод дел - тук отново съм снимала гледките на север при спускането от него:



Към 14:45 ч. стигнахме Сеславската седловина:



За последно си снимах планинските гънки на север...



..след което решихме, че ще се спуснем към Сеславци, за да се приберем по светло - и поехме по пътя надолу. Отбихме се и до Сеславския манастир "Св. Никола":



И към 16 ч. стигнахме спирката на автобуса и се припичахме до последно на следобедното слънце, докато го чакахме... Разходката не бе натоварваща, а хубавото време я направи изключително приятна :)

С пожелание да разширите тазии програма през пролетта, когато там е пълно с диви кокичета.