Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2015 16:03 - До връх Звездец
Автор: rumyeah Категория: Туризъм   
Прочетен: 3247 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Отдавна мечтаех да ида до него, още когато ходехме със старата ми група до х. Чавдар от Буново и само ми го показваха отдалеч :) След този постинг вече започнах да си мисля, че мога и сама да се заведа дотам. Последния месец вече се заех да разучавам маршрута и си харесах този по-къс вариант за качване от с. Стъргел. И така, за 30 август поканих с писмо цялата група и тръгнахме няколко души с влак до Долно Камарци, откъдето вървяхме пеша по шосето до Стъргел почти 5 км - времето бе абсолютно лятно и Звездец сияеше в далечината пред нас:

image

После поехме към Лудов дол, но когато пътят свърши, тракът, който следвах, обикаляше един дол от юг, но като виждах колко близо на север е основният път, от който ни деляха "поляни", се пробвах да сечем напряко. За жалост се забавихме първо докато пресичахме дола, а поляните после се оказаха обрасли с бодливи храсти, проходими само за свинете. Повъртяхме се близо половин час, но без успех, и накрая тръгнахме и ние да обикаляме от юг. В резултат ръцете и краката ми бяха нагъсто издрани, а ризата и панталонът - скъсани :) Когато излязохме при тази кокетна къщичка да обядваме, установихме, че вече не ни е останало време да качим върха:

image

Успях да убедя спътниците ми поне да се качим до комеминейската пътека и по нея повървяхме малко на запад и слязохме по същия трак, но вече по съвсем удобен черен път обратно в Стъргел. Там част от компанията си хвана стоп, за да се прибере по-бързо в София, а ние тримата със Сашо и Таня Христова се качихме до центъра на Стъргел, за да пием бира:

image

Горният надпис "Ко? Не!" резюмира неуспеха на дневния ми план, но пребиваването в планината винаги ми е приятно, пък и нали научих откъде е най-удобно да се мине! Колкото бях издрана и насинена, два пъти по-късметлийка се чувствах, че ми се размина само с това по време на глупавото обикаляне из шипките :)

И естествено, нямаше да мирясам, докато не повторя опита - така след две седмици, на 13 септември, се отправихме отново към Стъргел. Този път обаче - по съвет на Таня Бойчева - взехме маршрутката от автогара Герена, тръгваща в 9 ч. - бяхме седем души. Слязохме малко преди селото и диретно хванахме пътя към планината. Съвсем близо след шосето се възползвахме от крайпътната чешма. След първия завой надясно се минава точно над село Стъргел:

image

Продължихме нагоре по серпентините през боровата гора, похапвайки сочни къпини, и след 1:50 ч. излязохме на комеминейския път. След няколко метра вдясно (на изток) отново тръгнахме нагоре по друг път, вече към самия връх. След няколко минути започнаха да се откриват гледки - първо на изток, към връх Баба:

image

Връх Звездец пред нас:

image

Къпините бяха много вкусни!

image

Поглед на запад, към Мургаш - с пасящите биволи на склона под нас:

image

На юг се виждаше шосето към Долно Камарци и Стъргелската река (в ивицата дървета), но маранята не позволи на моето апаратче да го запечата...

image

Дружината към върха:

image

image

Скалички тук-там...

image

image

След още 1:40 ч. (от комеминейския път), към 13:15 стъпихме на връх Звездец (1655 м):

image

Гледките във всички посоки бяха много красиви, въпреки маранята...

image

image

image

Седнахме да обядваме на поляната на север от триангулачната точка, на завет във вдлъбнатините на мястото на някогашната Йълдъз табия - Катето:

image

Моя милост на връх Звездец:

image

Двете Тани и Катето на върха (останалите избягаха):

image

Към 14:10 потеглихме надолу по същия път, за да слезем на Етрополския проход в източното подножие на върха. След една чупка на север се смъкнахме на пътя, идващ от с . Бойковец и скоро излязохме на прохода (в 14:55 ч.). Поглед оттам към Звездец:

image

Нататък продължихме по маркирания в червено път за хижа Чавдар, където пристигнахме в 15:45 ч. и седнахме да пием кафе и чай. След половин час продължихем по добре познататата ни, маркирана в синьо пътека за Село Буново. В 17:15 ч. вече бяхме стигнали Буновската река и седнахме за малко да топнем крака във водата. После след още 40 мин. стигнахме известния мост в края на село Буново:

image

Там поседнахме на слънце да се почерпим с бира и после се отправихме към гарата, за да хванем влака в 19:19 ч. за София. За съжаление влакът имаше голямо закъснение и се прибрахме доста късно, но поне вечерта бе топла и не ни се наложи да зъзнем...


Тагове:   Буново,   Звездец,   Чавдар,   СТЪРГЕЛ,


Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 597787
Постинги: 93
Коментари: 204
Гласове: 516
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031