Постинг
19.08.2015 14:41 -
Южна Витоша и Чуйпетлово
Автор: rumyeah
Категория: Туризъм
Прочетен: 8447 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.08.2016 11:27
Прочетен: 8447 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 06.08.2016 11:27
Наесен ме тегли да скитам по слънчевата южна страна на Витоша, макар че още не я познавам добре. Но маркировките вече са навсякъде - така направихме две прехода през с. Чуйпетлово с някои приятелки. Първият, през есента на 2014, бе от с. Мърчаево по 100-километровата пътека до Чуйпетлово - тогава не остана време за връщане до Кладница и поехме по шосето към Боснек, където си хванахме стоп обратно към София.
Есенното Чуйпетлово много ми хареса тогава:
Решихме, че ще отделим един летен ден отново за Чуйпетлово, но този път искахме да слезем от Черни връх. Наговорихме се за 16 август и се качихме с автобус 66 до х-л Морени, откъдето в 9 ч. поехме към Черни връх.
Без да бързаме, пристигнахме на върха малко преди 11 ч. и влязохме в чайната да пием по нещо (в чест на това, че този път не трябваше да чакаме на опашка). После ни снимаха отпред (с камерата на Таня): Таня, Кети, Сашо и аз:
Оттам Сашо тръгна да се връща в София, а ние трите продължихме към 11 и нещо към Ярловски купен, по добре маркираната пътека. Куполът на радарната станция на Голям Резен се ремонтираше в момента и изглеждаше много смешно, като счупено варено яйце в чашка за закуска (жалко, че камерата ми не снима добре в далечина)
Времето се беше свъсило и на север дори прегърмяваше. От чешмичката по пътя си заредихме вода и към 12:25 бяхме на вр. Ярловски купен (2173 м) - там също имаше кой да ни снима трите:
Дори се вписахме в тетрадката на върха, хе-хе :)
Към 12:40 потеглихме на юг, по червената маркировка към Чуйпетлово. Разминахме се с бурята и слизайки, жегата нарастваше. Маранята не позволи да получим хубави снимки от гледките пред нас:
По някое време поседнахме да обядваме, после продължихме стръмното спускане през поляните. Срещнахме една девойка, която ни обясни, че след кол 87 трябва да хванем черния път вдясно, за да отидем в Чуйпетлово без да обикаляме по маркировката през заслон Смильо. Бях видяла този път на картата и се зарадвах, че наистина ще можем да съкратим ходенето - така след два часа слязохме в селото. Петлите се чуваха отдалеч, но иначе беше безлюдно и горещо, и дори изкуственият петел на чешмата (горе от втората снимка) вече липсваше. Все пак направихме кратка почивка - тук Таня ни е снимала на спирката:
После се отбихме и до красивата черква "Св. Петка" от 1860 г., която мин. есен нацелихме да ремонтират след Пернишкото земетресение. Този път бе заключена и само се снимахме на входа с лика на светицата и прекрасните каменни двуглави орли:
В 15:05 ч. поехме по 100-километровата пътека към с. Кладница.
За час стигнахме Мечата чешма:
Там имаше новопостроен заслон:
Продължихме нататък покрай река Матница, похапвайки от полуизсъхналите, но изобилни малини край пътя. До разклона за х. Селимица също бе построен дървен заслон. До центъра на Кладница стигнахме чак в 18:40 ч., вече прежаднели за бири - тъкмо имахме време за тях, преди да се качим на маршрутката за София в 19 ч.
Есенното Чуйпетлово много ми хареса тогава:
Решихме, че ще отделим един летен ден отново за Чуйпетлово, но този път искахме да слезем от Черни връх. Наговорихме се за 16 август и се качихме с автобус 66 до х-л Морени, откъдето в 9 ч. поехме към Черни връх.
Без да бързаме, пристигнахме на върха малко преди 11 ч. и влязохме в чайната да пием по нещо (в чест на това, че този път не трябваше да чакаме на опашка). После ни снимаха отпред (с камерата на Таня): Таня, Кети, Сашо и аз:
Оттам Сашо тръгна да се връща в София, а ние трите продължихме към 11 и нещо към Ярловски купен, по добре маркираната пътека. Куполът на радарната станция на Голям Резен се ремонтираше в момента и изглеждаше много смешно, като счупено варено яйце в чашка за закуска (жалко, че камерата ми не снима добре в далечина)
Времето се беше свъсило и на север дори прегърмяваше. От чешмичката по пътя си заредихме вода и към 12:25 бяхме на вр. Ярловски купен (2173 м) - там също имаше кой да ни снима трите:
Дори се вписахме в тетрадката на върха, хе-хе :)
Към 12:40 потеглихме на юг, по червената маркировка към Чуйпетлово. Разминахме се с бурята и слизайки, жегата нарастваше. Маранята не позволи да получим хубави снимки от гледките пред нас:
По някое време поседнахме да обядваме, после продължихме стръмното спускане през поляните. Срещнахме една девойка, която ни обясни, че след кол 87 трябва да хванем черния път вдясно, за да отидем в Чуйпетлово без да обикаляме по маркировката през заслон Смильо. Бях видяла този път на картата и се зарадвах, че наистина ще можем да съкратим ходенето - така след два часа слязохме в селото. Петлите се чуваха отдалеч, но иначе беше безлюдно и горещо, и дори изкуственият петел на чешмата (горе от втората снимка) вече липсваше. Все пак направихме кратка почивка - тук Таня ни е снимала на спирката:
После се отбихме и до красивата черква "Св. Петка" от 1860 г., която мин. есен нацелихме да ремонтират след Пернишкото земетресение. Този път бе заключена и само се снимахме на входа с лика на светицата и прекрасните каменни двуглави орли:
В 15:05 ч. поехме по 100-километровата пътека към с. Кладница.
За час стигнахме Мечата чешма:
Там имаше новопостроен заслон:
Продължихме нататък покрай река Матница, похапвайки от полуизсъхналите, но изобилни малини край пътя. До разклона за х. Селимица също бе построен дървен заслон. До центъра на Кладница стигнахме чак в 18:40 ч., вече прежаднели за бири - тъкмо имахме време за тях, преди да се качим на маршрутката за София в 19 ч.
Любов е вечното живеене
Унгарският премиер Орбан съсече родните ...
ОФИЦЕРИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА РАДЕВ ...
Унгарският премиер Орбан съсече родните ...
ОФИЦЕРИТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПОРЪЧКИ НА РАДЕВ ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Аз го изминавам когато имам превоз до Чуйпетлово, после през резеервата - изворите на Струма - Черни връх и Драгалевци. Иначе да се надяваш на транспорт от Чуйпетлово е рисковано, та дори и от Боснек.
Там е единственото място на Витоша, където скалният й строеж не е от сиенит, а има карст. Има и пещера.
След два месеца в една къща ии по няколко улици съм се размечтал за такива преходи.
цитирайТам е единственото място на Витоша, където скалният й строеж не е от сиенит, а има карст. Има и пещера.
След два месеца в една къща ии по няколко улици съм се размечтал за такива преходи.